Решение № 11812 от 26.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3411/2012 г.

Решение № 11812 от 26.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3411/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сергей Феодорович Баранов, от гр. Русе против решение № 2/26.01.2012 г. по адм. дело № 532/2011 г. на Административен съд Русе. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 347 от Кодекса на труда (КТ) и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в недопускане от съда на гласни доказателства и съдебно-икономическа експертиза, която да изчисли брутното трудово възнаграждение, което е получавал жалбоподателя. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът обосновано е ценил фактите досежно осигурителния доход, посочен в удостоверение обр. УП-2 № 149/11.10.2011 г., издадено от "Найден Киров" АД, гр. Русе и законосъобразно е приел, че размерът на отпуснатата пенсия е правилно е определен. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 2/26.01.2012 г. по адм. дело № 532/2011 г. Административен съд Русе е отхвърлил оспорването по жалба на Сергей Феодорович Баранов, от гр. Русе срещу решение ПЕО № 218/20.10.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе, с което е отменено разпореждане № 6 / прот. № № 01067 от 26.08.2011 г. на ръководителя по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ за отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) и е разпоредено отпускане от 01.02.2011 г. на ЛПОСВ пожизнено по чл. 68, ал. 1-3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) в месечен размер от 243,21 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че в хода на оспорването по административен ред горестоящият административен орган е констатирал, че определения размер на пенсията на Баранов е по-нисък от действителния. Установил е, че това е породено от неточно зачетения осигурителен доход на лицето за периода 01.01.1983 г. - 31.12.1985 г. При разпоредената проверка в хода на производството контролните органи на НОИ са изискали и приложили разплащателните ведомости на осигурителя за 1983 г., 1984 г. и 1985 г. за изплатени годишни премии. Визираните счетоводни документи съдържат графи: "отчет заработен фонд Работна заплата за действително време", "процент допълнително възнаграждение" и "сума на допълнително възнаграждение". Всяка от тези графи е попълнена за жалбоподателя и от същите може да се изведе получавания размер годишна работна заплата. Въз основа на тези ведомости е издадено и представено в производството пред горестоящия административен орган удостоверение обр. УП - 2 № 149/11.10.2011 г. от "Найден Киров" АД - гр. Русе като доходът за процесния тригодишен период е определен вместо на 5 704,00 лева на 8 722,00 лева, а размерът на отпуснатата пенсия изменен от 227,13 лева на 243,21 лева, отчитайки изменението на индивидуалния коефициент на лицето при нейното изчисление. Спорът между страните е досежно размера на отпуснатата ЛПОСВ като конкретните съображения на жалбоподателя са за неточно определяне на индивидуалния коефициент по чл. 70, ал. 3 и ал. 4 от КСО поради неправилно зачетен осигурителен доход за периода 01.01.1983 г. - 31.12.1985 г. Излагат се твърдения, че незаконосъобразно са ценени данните от удостоверение обр. УП-2 № 149/11.10.2011 г., издадено от "Найден Киров" АД, гр. Русе вместо като база за определяне на процесния осигурителен доход да бъде ползвана брутната работна заплата на лицето, съобразена с помощта на експертиза от данните по трудовата му книжка. При конкуренцията на визираните доказателствени средства законосъобразно административният съд е дал приоритет на наличните изплащателни ведомости, които удостоверяват факти за действително получен осигурителен доход, а не за хипотетично дължим такъв. По същите съображения правилно е отказано и назначаването на съдебно-икономическа експертиза защото спорът е изяснен от фактическа страна. Точно е приложен и материалният закон - в частност разпоредбата на чл. 40, ал. 3 и ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се възприемат от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение