Решение № 66 от 6.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3907/2007 г.

Решение № 66 от 6.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3907/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Митова Производството е по чл. 218а ГПК. (отм.). Образувано е по касационна жалба на Н. Н. Й. и Р. М. К., двамата от гр. О., срещу решение № III-61 от 23.03.2007 г. по гр.д. № 40/2007 г. на бургаския окръжен съд. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГП. (отм.). Според тях дори основанието на исковата претенция да е в чл. 59 ЗЗД, както са приели и двете съдебни инстанции, липсата на правно основание ответната кооперация да ползва имота, построен частично в закупения от тях парцел, както и липсата на надлежно разрешение за поставянето му, обосновава основателност на иска за обезщетение за претендирания период в претендирания размер. Ответникът П. "Б"-гр. Обзор, оспорва жалбата и моли да се остави в сила въззивното решение по съображения, изложени в писмено възражение. Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК. и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, становището на ответника и данните по делото, намира следното: За да отмени първоинстанционното решение № 162 от 18.08.2006 г. по гр.д. № 460/2006 г. на Несебърския районен съд в частта, с която е осъдена П. "Б"- гр. Обзор да заплати на Н. Н. Й. от гр. О. сумата 3975 лв, представляваща обезщетение за лишаване му от правото да ползва 31/32 ид. части от дворно място с площ от 307 кв. м, съставляващо УПИ .... в кв. 6 по плана на гр. О., за периода 4.10.2004 г. - 31.06.2006 г., и за да отхвърли този иск, съставът на въззивния съд е приел, че той е с правно основание чл. 59 ЗЗД. Стигнал е до този извод след анализ на доказателствата, според които ответникът е наемател на община О. за обект (павилион), разположен частично върху имота на ищците, по силата на наемен договор от № 7/30.11.2004 г., което му дава статут на държател, а не на владелец на имота. От своя страна ищецът, сега касатор Н. Й., притежава по наследство 1/32 ид. част от имота и е закупил по време на брака си с Р. К. останалите 31/32 ид. части от него с нот. акт № 3/4.10.2004 г. За да възникне вземане за неоснователно обогатяване, обаче, е необходимо както осъществяването на състава на чл. 59 ЗЗД, така и отправянето на покана, с която кредиторът да уведоми длъжника за претенцията си - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не е доказано отправянето на покана и поставянето на длъжника в забава спрямо кредитора, поради което искът за обезщетение е отхвърлен изцяло. Решението е правилно като резултат, но мотивите на въззивния съд трябва да се поправят. При наличието на наемен договор между ответника и предишния собственик на парцела относно ползването на павилиона, находящ се частично в процесния парцел, приобретателят е разполагал с възможностите, които му дава чл. 237 ЗЗД. Няма твърдения и доказателства новият собственик да е предприел действия за прекратяване на наемното правоотношение, нито да е уведомил наемателя за настъпилата промяна относно собствеността на парцела. Поради това наемателят е продължил да плаща наемната цена на кредитора по договора за наем. Той се е освободил от задължението, тъй като добросъвестно го е изпълнил към лице, което съобразно обстоятелствата, е било овластено да получи изпълнението - чл. 75, ал. 2 ЗЗД. Липсва неоснователно обогатяване на посочения от касатора ответник по делото. Последният е извършил валидни плащания в полза на своя съконтрагент-наемодател. При установената фактическа обстановка ответникът не е задължен към приобретателя на имота и правилно искът е отхвърлен спрямо него поради липса на елемент от състава на чл. 59 ЗЗД. Касационният съд не присъжда разноски за това производство, макар че са поискани, поради непредставянето на доказателства за извършването на такива. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК. (отм.) Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о.