Решение № 12323 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6894/2010 г.

Решение № 12323 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6894/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Бахтинар Сафет Шахин против решение № 35 от 14.04.2010 г. по административно дело № 29/2010 г. на Административен съд - Кърджали. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Кърджали, не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановеният срок от надлежна страна. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е неоснователна. С решение № 35 от 14.04.2010 г. по административно дело № 29/2010 г. Кърджалийският административен съд е отхвърлил жалбата на Бахтинар Сафет Шахин против решение № ПОВН-2/12.01.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Кърджали, с което са потвърдени описаните в решението четири разпореждания. Приел е за законосъобразен отказа на административния орган за изплащане на парично обезщетение по чл. 48а, респ. 52а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съдебното решение е постановено при вярна преценка на релевантните факти и точно прилагане на материалния закон при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателката е самоосигуряващо се лице и на 19.12.2008 г. е подала пред ТД на НАП декларация на самоосигуряващо се лице и е заявила, че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, както и, че упражнява дейност като земеделски производител от 20.02.2008 г. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО лицата, упражняващи свободна професия, са задължително осигурени за инвалидност, поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свое желание те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. А съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите си лица, български граждани на работа в чужбина и морски лица (НООСЛБГРЧМЛ) в редакцията си от ДВ, бр. 17 от 2008 г. започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. А по силата на ал. 3 видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. То може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец до края на месец януари на съответната календарна година. Правилно Административен съд - Кърджали е приел, че установяването на началния момент на упражняване на трудовата дейност на жалбоподателката като самоосигуряващо се лице, както и вида на осигуряването се извършва по правилото на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ. Трудовата дейност следва да бъде декларирана в 7-дневен срок от започването й. Недопустимо е в декларацията да се сочи друга дата на започване на трудовата дейност, непопадаща в установения 7-дневен срок. Действително жалбоподателката не е подала декларация за започване на трудовата си дейност по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ. Подадена е единствено декларация по чл. 1, ал. 3 от същата наредба. Липсата на подадени в срок декларации по чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от цитираната по-горе наредба сочи неосъществяване на фактическия състав от хипотезата на чл. 48а от КСО (липса на 12 месеца осигурителен стаж). С оглед на което правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на Директора на РУСО, с което се потвърждават разпореждания с № О-08-081-02-00011726/08.12.2009 г., № О-08-000-00-00248197/08.12.2009 г., № О-08-000-00-00248198/08.12.2009 г. и № О-08-000-00-00248199/08.12.2009 г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУ "СО" Кърджали, е законосъобразно. Като го е потвърдил, съдът е приложил правилно материалния закон. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,