Решение № 197 от 10.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Д. Ненов, чрез адв. Милошев срещу решение 4/01.03.2022 г., постановено по адм. д. 18/2022 г. по описа на Административен съд Русе. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение. Иска се отмяната на съдебния акт и уважаване на исковата претенция. Претендират се направените разноски. Ответната страна Национална агенция за приходите, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административният съд - Русе е отхвърлил иска на Д. Ненов против Национална агенция за приходите /НАП/ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи направените от него разноски за адвокатско възнаграждение при обжалването по административен ред пред директора на ТД на НАП Варна на разпореждане с изх. С190018-125-0188826 от 01.07.2019 г., постановено по изп. дело 18150005624/2015 г., от публичен изпълнител в същата дирекция. От фактическа страна е установено, че с решение 2/28.01.2020 г., постановено по адм. д. 706/2019 г. Административен съд Русе по реда на чл. 268 от ДОПК отменил решение 269/05.09.2019 г. на директора на ТД на НАП Варна, с което е оставена без уважение жалбата на ищеца против разпореждане с изх. С190018-125-0188826 от 01.07.2019 г., постановено по изп. дело 18150005624/2015 г. от публичен изпълнител в дирекция Събиране при ТД на НАП - Варна, като и отменил самото разпореждане, а преписката върнал на публичния изпълнител за извършване на ново разпределение на постъпилата по изпълнителното дело сума. При обжалване на административния акт Д. Ненов поискал присъждане на разноски както пред съда, така и пред административния орган, но съдът уважил само искането за сторените разноски пред него. Във връзка с предявената искова молба, съдът приложил като доказателство към делото адм. дело 706/2019 г. на Административен съд Русе. В първоинстанционното производство е представен и договор за правна защита и съдействие от 22.08.2019 г. със страни Д. Ненов и адвокат А. Станев, с предмет - оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в обжалване на разпореждане по изп. дело 18150005624/2015 г.. В договорът било посочено, че уговореното възнаграждение е в размер на 300 лева, платено в брой. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че предявеният иск е неоснователен и недоказан поради липсата на всички елементи от фактическия състав, пораждащ отговорността на юридическото лице по ЗОДОВ. Била налице първата предпоставка - незаконосъобразен акт на държавен орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред, както и втората наличие на вреда. Но съдът приел, че липсва третата кумулативна предпоставка за основателността на иска, а именно причинно-следствена връзка между отмененото като незаконосъобразно разпореждане на публичния изпълнител и понесената вреда, тъй като ангажираните доказателства сочели направен разход за обжалване на разпореждане без номер и дата, постановено по изп. дело 18150005624/2015 г. Било посочено, че процесуалното представителство е за пред директора на ТД на НАП - Варна, като в стандартизираната бланка било вписано допълнително, че се обжалва разпореждане за разпределяне на платени суми по изпълнителното дело. От така представения договор за адвокатска помощ не ставало ясно по кое точно разпореждане тя е осъществена. С тези мотиви съдът отхвърлил исковата претенция. Решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е изложил правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретната хипотеза се претендират имуществени вреди, представляващи направените от Д. Ненов разноски за адвокатско възнаграждение при обжалването по административен ред пред директора на ТД на НАП Варна на разпореждане с изх. С190018-125-0188826 от 01.07.2019 г., постановено по изп. дело 18150005624/2015 г., от публичен изпълнител в същата дирекция. Правилно първоинстанционният съд е приел, че касационният жалбоподател не е доказал исковата си претенция. От така представените доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, че извършеното плащане е именно във връзка с оспорването на конкретното отменено разпореждане с изх. С190018-125-0188826 от 01.07.2019 г., доколкото по изп. дело 18150005624/2015 г. са налице множество разпределения на постъпили суми, които са предмет и на множество съдебни и административни производства. Тези обстоятелства правилно са преценени от административния съд, който въз основа на тях е направил извод за неоснователност на претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че договорът за правна защита и съдействие е представен едва в процесното исково производство. Този договор не е бил приложен при оспорването на разпореждането, въпреки че от страна на ищеца има заявено искане за присъждане на сторените разноски пред административния орган за адвокатска защита. Договорът за правна защита и съдействие е частен документ и като такъв той няма обвързваща съда доказателствена сила, като също така няма и достоверна дата. Въз основа на така изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. С оглед изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение