Решение № 314 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3972/2011 г.

Решение № 314 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3972/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Месокомбинат Казанлък" АД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. "Никола Петков", № 78, с ЕИК по БУЛСТАТ ххххххххх против решение № 63/12.01.2011 г. на Административен съд - Пловдив, ХIII състав, постановено по адм. д. № 1617 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 1011338 от 14.05.2010 г. по регистъра на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 500/8.07.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив. В полза на администрацията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1408,70 лева. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. При постановяване на АПВ № 919200 от 23.10.2009 г. вече е бил налице висящ съдебен спор, предмет на който са били въпроси, идентични с тези, които са решени с АПВ № 919200/23.10.09 г. Според касатора наличието на висящ съдебен спор по идентичен въпрос представлява пречка за валидното и законосъобразно постановяване на административен акт от приходния орган по същия въпрос. Касаторът сочи разпоредбата на чл. 129, ал. 6 ДОПК и твърди, че задължението за заплащане на лихва за забавено плащане на подлежащ на възстановяване данък възниква по силата на закона и няма пречка това да бъде заявено по реда, по който го е направило дружеството. Касаторът моли за отмяна на съдебното решение и пререшаване на спора. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като е налице влязъл в сила АПВ, с който е отказано връщане на лихвите. При положение, че АПВ е влязъл в сила, то е изчерпана възможността за ново обжалване. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 129, ал. 6 ДОПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното отменително основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Административният съд е установил, че е издаден АПВ № 919200/23.10.2009 г. по повод на РК № 906567/5.10.09 г. с оглед на искане от 25.09.2010 г. за възстановяване на лихви в размер на 47 934,90 лв. по чл. 129, ал. 6 ДОПК и във връзка с незаконосъобразно начислен и внесен на 23.03.2008 г. по сметка на НАП - Стара Загора ДДС в размер на 277 362,81 лева. На 21.05.2009 г. дължимия ДДС е възстановен от ТД на НАП - Ст. Загора чрез АДВ, без законната лихва. Обжалваният АПВ № 1011338/14.05.2010 г. е издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив след извършване на проверка във вр. с писмо № 11-00-674/26.04.2010 г. от отдел "Обжалване", ведно със заверен препис от съдебно решение на АДмС - Пловдив за извършване на проверка и възстановяване. С решение № 377/15.03.2010 г. административният съд е отменил писмо № 66-05-242/18.09.2009 г., връщайки административната преписка на ТД на НАП - Пловдив за извършване на проверка и издаване на нов законосъобразен акт. Административният съд е формулирал извода, че влезлият в сила АПВ означава изчерпване на компетентността на данъчния орган да бъде страна в конкретно правоотношение. Преклудирането на правомощието на органа да въздейства върху разрешения по вече приключилото производство въпрос, осигурява формалната законна сила на индивидуалния административен акт. Това означава, че влезлият в сила АПВ гарантира на своя адресат окончателно и непререшимо, осъществимост на разрешения с него материално - правен въпрос по начина, установен в акта. Именно, защото се посяга върху стабилитета на акта, законодателят е предвидил отделно, императивно уредено производство, само в рамките на което е възможно да се измени данъчно задължение, определено с влязъл в сила административен акт. В настоящият случай ДДС е внесен по сметка на НАП - гр. Стара Загора на основание решение № 256/21.07.2008 г. на изпълнителния директор на АДВ и потвърденото с него разпореждане № 13258/2001/070235/26.03.08 г. на публичен изпълнител, а не въз основа на акт на приходен орган. Поради това хипотезата е различна от тази, регламентирана в чл. 129, ал. 6 ДОПК. Съдът е допълнил в решението си, че АПВ № 919200/23.10.09 г. е издаден при спазване изискването на чл. 129, ал. 3 и на чл. 128 ДОПК. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Спорът по делото се отнася до два въпроса: Допустимо ли е да се преразглежда по общия ред материално - правен въпрос, разрешен с влязъл в сила АПВ и дали в конкретния случай АПВ № 919200/23.10.09 г. представлява валиден административен акт. Настоящият касационен състав на ВАС, осмо отделение счита, че първоинстанционният съд е дал законосъобразен и подробен отговор на двата спорни въпроса. Влезлият в сила АПВ е формирал правнозадължителна сила, която е пречка за преразглеждане на същия въпрос, извън специалните хипотези, регламентирани в закона и обсъдени от административния съд. Този извод произтича и от необходимостта за зачитане на стабилитета на АПВ в качеството му на индивидуален административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 128 ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. В случая дължимата главница е внесена на основание решение на изпълнителния директор на АДВ и потвърденото с него разпореждане на публичен изпълнител, а не въз основа акт на орган по приходите. В този смисъл първоинстанционният съд е обосновал правилния извод за неприложимост на чл. 129, ал. 6 ДОПК относно претендираните лихви за възстановяване. Неоснователен е касационния довод, според който АПВ № 919200/23.10.09 г. е издаден по време на висящ съдебен спор. Жалбата срещу писмо № 66-05-242/18.09.09 г. до съда е подадена на 18.11.09 г. в Д "ОУИ" и е препратена в АДмС - Пловдив на 24.11.09 г. Видно е, че АПВ № 919200 е издаден на 23.10.09 г., тоест преди образуването на съдебното производство. Решението на АДмС - Пловдив не е засегнато от основание по чл. 209, т. 3 АПК, като правилно трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,