Решение № 9337 от 30.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11442/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Лъки-СИС ЕООД обжалва Решение 78/18.08.2020 г. на Административен съд - Силистра по адм. дело 116/2020 г., с което е отхвърлено оспорването му срещу Заповед ДК-19-СС-3/27.03.2020 г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол - Силистра, забраняваща на основание чл. 178, ал. 5 вр. ал. 1 ЗУТ достъпа и ползването на невъведения в експлоатация по установения от закона ред строеж Основен ремонт и реконструкция на съществуваща едноетажна промишлена сграда 66425.514.502.15 - склад, находящ се в гр. Силистра, ул. Хараламби Джамджиев 1, индустриална зона Запад, с извършител и ползвател дружеството - жалбоподател. Ответникът - началникът на РДНСК - Силистра, не изразява становище по оспорването. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Съответен на закона е решаващият извод на административния съд за процесуалната и материалноправна законосъобразност на административния акт. Правомощието за издаване на заповед със съдържанието на оспорената е обусловено от кумулативното наличие на следните предпоставки - обектът да представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ от първа до пета категория и да се ползва, без да е въведен в експлоатация по определения в закона ред чл. 177, ал. 2 или ал. 3 ЗУТ. В случая тези изисквания са изпълнени. При констатациите на административния орган, приетата по делото съдебно-техническа експертиза и частично от възраженията на касатора пред двете инстанции, може да бъде обоснован изводът, че е извършена цялостна реконструкция по смисъла на § 5, т. 44 ДР ЗУТ на съществуваща сграда, осъществена чрез премахване на конструктивни елементи тухлени ограждащи стени и покривна конструкция и покривка, и изграждането на нови ограждащи и покривни термопанели и монтаж на хоризонтални и вертикални връзки по покрив и стени от метални профили за сеизмично и ветрово осигуряване. Дори да се възприемат доводите на оспорващия, почиващи на становището на вещото лице, че извършеното представлява основно обновяване на строеж по смисъла на § 5, т. 66 ДРЗУТ, за него също е необходимо строително разрешение съгласно действалата към момента на издаване на заповедта разпоредба на чл. 148, ал. 13 ЗУТ, а следователно и въвеждане в експлоатация. Фактът на ползването на строежа не се отрича от дружеството. Несъмнено не е налице текущ ремонт по § 5, т. 43 ДРЗУТ, доколкото той е насочен към подобряването и поддържането в изправност на сграда, без да се засяга нейната конструкция, а по делото се установява точно обратното. Законността на строителството не е предмет на настоящото производство, а изложените от касатора доводи за незаконосъобразност на заповедта с възражения в тази насока са и неоснователни. Законодателят действително предвижда облекчена процедура по издаване на разрешение за строеж в аварийна ситуация, но страната не е освободена от задължението за сдобиване с такова. С разпоредбата на чл. 148, ал. 6 ЗУТ по изключение се допуска издаване на разрешение за строеж по частични работни проекти, като строителните книжа могат да се комплектуват дори след изпълнението им, но те следва да се предадат на органа, компетентен да издаде разрешението за строеж. По делото не е представено каквото и да е доказателство за провеждане на подобна процедура или дори опит за издаване на строителни книжа, включително и за въвеждане в експлоатация на строежа. Неоснователно е и позоваването на издадената на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ Заповед ЗК-466/16.03.2018 г. на кмета на община Силистра, нареждаща на собственика на процесната сграда да предприеме действия по нейното укрепване и възстановяване до първоначален вид, тъй като този акт също не изключва необходимостта от издаване на строителни книжа за извършване на установеното строителство (каквото е и заключението на експерта по конструктивното становище, изготвено по възлагане от дружеството). В разглеждания контекст, несподелимо е оплакването на касатора за законно използване на вече въведена в експлоатация сграда реализирано е ново строителство, за което e изискуемо и липсва въвеждане в експлоатация по реда на чл. 177 ЗУТ. Неоснователни са доводите за издаване на заповедта от административен орган без материална компетентност поради категорията на строежа. Видно от представената по делото скица на имот с идентификатор 66425.514.502 по КККР на гр. Силистра, въпросната промишлена сграда е една от 26 бр. разположени в имота. Според Удостоверение РСТ-63/15.01.2009 г. за регистрацията му пред Държавната комисия по стокови борси и тържища, целият имот се използва като стоково тържище, което по смисъла на § 2, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за стоковите борси и тържищата и на § 3, т. 3 ДР на Наредба 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, представлява комплексен обект, предназначен за осъществяване на една или повече основни дейности, заедно с необходимите спомагателни и обслужващи дейности, като дейностите се осъществяват в самостоятелно обособени подобекти в една или повече сгради и съоръжения. Предвид общата застроена площ на сградите в комплексния обект Стоково тържище, решаващият съд правилно е приел, че то е трета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. в ЗУТ, в хипотезата на сгради и съоръжения за обществено обслужване с РЗП над 5000 кв. м. Съгласно т. 7 от Приложение 2 към чл. 6, ал. 3, т. 4 от Наредба 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, складовете за търговия попадат сред изброените видове сгради за обществено обслужване в областта на търговията, общественото хранене, услугите и хазарта. След като целият обект е от трета категория, то по смисъла на § 5, т. 39 ДРЗУТ всички сгради в имота представляват реална част от комплексен обект, имащи самостоятелно функционално предназначение, също строежи от трета категория. Според разпоредбата на чл. 137, т. 3, б. ж ЗУТ реконструкциите и основните ремонти на строежи от трета категория попадат в дадената категория. Съответно не е приложимо изключението по чл. 178, ал. 2 ЗУТ от дължимостта за въвеждане в експлоатация за строежи от шеста категория. По силата на чл. 178, ал. 5 ЗУТ, при използване на строеж от трета категория, преди да е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл. 177, какъвто е случаят, именно началникът на Дирекцията за национален строителен контрол (или упълномощено от него длъжностно лице) въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение