Решение № 9100 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16741/2013 г.

Решение № 9100 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16741/2013 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директорът на дирекция "ОДОП" гр. София, при ЦУ на НАП с допълнение към нея, против Решение № 6414 от 24.10.2013 г., постановено по адм. д. № 9116/12 г. по описа на Административен съд гр. София /АС/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението и по същество постановено ново с което се отхвърли жалбата срещу РА, с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по жалбата - "ИНТРЕЙДИНГ" ООД, чрез адв. Бисерка Газдова в писмен отговор, с представени писмени доказателства и в съдебно заседание излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС е бил ревизионен акт (РА) № 2101106273 от 29.11.2011 г., издаден от Тодор Борисов Нисторов на длъжност "главен инспектор по приходите" в ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1295 от 04.06.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", понастоящем дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", с който на - "ИНТРЕЙДИНГ" ООД е начислен допълнително данък по ЗДДС в общ размер на 12 838,00 лв., от които главница в размер на 11 940,00 лв. и лихви в размер на 898,00 лв. за данъчен период м. 03.2011 г. поради констатирани в хода на ревизията липси на стоки. За да постанови обжалваното решение на първо място АС е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която не са допуснати нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел, че с протокол за извършена проверка № 0005836/22.03.2011 г. на органи по приходите от ТД на НАП Варна е документирана извършена проверка в обект, находящ се в гр. Нови Пазар, ул. Цар Освободител № 39, стопанисван от жалбоподателя и е изготвен инвентаризационен опис към 22.03.2011 г., подписан от един от управителите- Владимир Атанасов. Към протокола са приложени инвентаризационен опис, както и въпросен лист, съдържащ конкретни въпроси към управителя Владимир Атанасов. С декларация от 22.03.2011 г. единия от управителите на дружеството - Владимир Атанасов е заявил, че няма стоки на път и документи във връзка с тях, няма чужди стоки на съхранение в складовете на дружеството, няма продадени, но неизнесени стоки от обектите. На същата дата в склад за съхранение в гр. Варна, ул. 113-та, също е извършена инвентаризация, в присъствието на служители на дружеството, документирана с протокол № 0005847/22.03.2011 г., съставен от органи по приходите при ТД на НАП Варна. Въз основа на представените от ревизираното лице счетоводни извлечения и констатираните наличности от стоки ревизиращите органи са извършили съпоставка на данните за налична стока по счетоводни извлечения и на данните за действително намерените стоки в складовете на жалбоподателя и са установили, че по счетоводни данни наличната стока е в размер на 77 514,73 лв. Стойността на стоките, намерени при инвентаризацията, е 17 816,69 лв., поради което за разликата от 59 698,00 лв. не са представени доказателства и наведени факти на какво се дължи, поради което е прието, че се касае за липса на стоки в този размер. Върху тази сума е начислен ДДС в размер на 11 940,00 лв. поради установена липса на стоки. От заключението на изслушаната и приета по делото ССЕ, съдът е приел за установено, че в счетоводството на жалбоподателя, процесните фактури от № 0000000981/24.03.11 г. до № 0000000985/24.03.11 са надлежно осчетоводени и данъка е начислен. Продадените стоки по фактурите са осчетоводени по дебита на с/ ка 702 "Приходи от продажба на стоки" и по кредита на с/ка 304 "стоки" с отчетната им стойност. Счетоводните операции са взети въз основа на процесните фактури и приложените към тях стокови разписки за получените стокови материални ценности. Датата на издаване фактурите е 24.03.2011 г., като е посочена дата на получаване на стоката 24.03.2011 г. Всяка от приложените стокови разписки към съответната фактура е от дата 21.03.2011 г. и същите са подписани за "предал" и "приел". В счетоводството на получателите, фактурите са отразени в дневника за покупките за съответния данъчен период, правото на приспадане на данъчен кредит е упражнено с отразяването му в справка - декларация по ЗДДС / с изключение на "Нов Оптимист" СД/, като въз основа на фактурите е взета счетоводна операция по дебита на сметка ч- 304 "Стоки" със стойността на данъчната основа на стоките От разпита на свидетелите Татяна Стефанова Бузина и Соня Стефанова Атанасова - служители при жалбоподателя, съдът е приел, че е установен начина на извършена проверка от НАП. При така установеното съдът е обсъдил приложимите разпоредби на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС и е приел, че в случай, че бъдат констатирани изискванията на посочената разпоредба следва да бъде приложена някоя от формулите, посочени в ал. 6 на посочената норма, каквито данни не се съдържат в РД, РА или решението на ответника. На следващо място съдът е приел, че в чл. 66 от ППЗДДС е предвидено, че редът за корекциите по чл. 79, ал. 1 и 3 от закона се извършват чрез издаване на протокол, който трябва да съдържа конкретни реквизити, какъвто също не е съставен в хода на ревизията На следващо място съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 22 от Закона за счетоводството и е приел, че не са налице предпоставките за извършване на "инвентаризация" с оглед легалната дефиниция дадена в § 1, т. 10 от ЗСч. От установената фактическа обстановка и приетите в хода на ревизионното производство писмени доказателства съдът е приел, че ревизиращите са извършили едностранни действия без да са взети предвид писмени документи, представените от жалбоподателя на 28.03.2011 г. От приетата по делото ССЕ съдът е приел, че се опровергава констатацията, че ". фактури с № № 981 - 985 с дата 24.03.2011 г., не са включени в дневниците да покупки на дружествата, сочени като контрагенти ....", тъй като се установява че петте отделни фактури са отразени в СД на всяко едно от дружествата за м. 03.2011 г. Предвид обстоятелството, че се касае за акцизни стоки, съдът е приел, че по делото липсват както данни, така и твърдения за тяхното унищожаване, установяване на липси или бракуване на стоките, както и промяна на предназначението им, за да бъде приложена нормата на чл. 76, ал. 3 от ЗДДС и да се начисли допълнително данък на жалбоподателя. С оглед на установеното и предвид приетата по делото ССЕ, съдът е приел за безспорно установено, че не е налице липса на стоките, за които е издаден РА. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Подробно съдът е обсъдил относимите доказателства и въз основана на подробния им анализ по отделно и в съвкупност е установил правилно фактическата обстановка по делото, който настоящия състав споделя и не следва да бъде повтаряна. Основният спорен момент е установени ли са към 22.03.2011 г. липси на стоки в стопанисваните от дружеството два търговски обекта-складове за алкохол. На първо място е неоснователен довода на касатора, че тъй като единия от управителите на дружеството е заявил, че няма стока извън склада, то неправилно съдът е приел, че процесната стока е била продадена, като фактурите са надлежно осчетоводени както при доставчика така и при получателите непосредствено след датата на проверката. Действително от приложената по делото декларация от единия управител на дружеството - Владимир Атанасов депозираната на 22.03.2011 г., се установява, че същият заявява, че няма стоки на път и документи във връзка с тях, няма чужди стоки на съхранение в складовете на дружеството, няма продадени, но неизнесени стоки от обектите. Други доказателства досежно тези обяснения липсват, а същите се опровергават от приложените и приети по делото Заповед от 18.03.2011 г. на управителя Атанасов, опаковъчен лист, към експедиционна бележка от 18.03.3011 г., данни за регистрация на лекотоварен автомобил, представени с отговора към касационната жалба, във връзка с касационните доводи и от заключението на приетата по делото ССЕ. Неоснователен е довода на касатора, че в хода на извършена служебна проверка не е установено включване на процесните фактури в дневниците за покупки, както и довода, че не извършена проверка в счетоводствата на получателите. От заключението на приетата по делото ССЕ правилно съдът е приел за установено, че процесните фактури са включени в ДП и в подадените СД, като извода на вещото лице е след проверка счетоводствата на получателите по фактурите. Въз основа на фактурите са взети счетоводни операции по дебита на сметка 304 "Стоки", като при някои от доставчиците, спиртните напитки са заприходени в складовата програма въз основа фактури за доставка. Доказателства в тази насока, а именно хронологични описи по сметка "304" са приети по делото, тъй като са използвани от вещото лице. Към всяка фактура е приложен касов бон. Заключението на вещото лице не е оспорено по надлежен ред, поради което позоваването на факта, че не е поставена задача досежно проверка счетоводството на получателя "Интрейдинг" ООД е неоснователно. Неоснователен е довода, че представените и приети по делото доказателства са съставени след проверката, тъй като процесните фактури се предхождат от стокови разписки, които са съставени преди датата на проверката и не са оспорени при тяхното приемане. В тази насока са и изслушаните от първоинстанционния съд гласни доказателства. В случай, че бъдат констатирани изискванията на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС / каквито са твърденията на касатора/ следва да бъде приложена някоя от формулите, посочени в ал. 6 на посочената норма, каквито данни правилно съдът е приел, че липсват в мотивите на РД и издадения въз основа на него РА. На следващо място правилно съдът е приел, по делото липсва протокол, съгласно разпоредбата на чл. 66 от ППЗДДС, който трябва да съдържа: номер, дата; име и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от закона на лицето; основание за извършване на корекцията; описание на стоката или услугата; размер на ползвания данъчен кредит; брой години по чл. 79, ал. 6 от закона; размер на дължимия данък по чл. 79, ал. 6 от закона, С оглед на изложеното и като е приел, че не е налице липса на стоки, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не се установиха релевираните в касационната жалба отменителни основания. Предвид крайния съдебен акт и изричната претенция на ответника по жалбата, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Дирекция "ОДОП" гр. София, при ЦУ на НАП, следва да заплати сумата от 1000 лева, уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,