Решение № 14394 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14/2018 г.

Решение № 14394 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – гр. Велико Търново против решение № 389/27.10.2017 г. по адм. дело № 437/2017 г. на Административен съд – Велико Търново. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 69в от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – С. Г., от [населено място], област Велико Търново, чрез адвокат Костов изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 389/27.10.2017 г. по адм. дело № 437/2017 г. Административен съд – Велико Търново е отменил по жалба на С. Г., от [населено място], област – Велико Търново решение № 1012 – 04 – 19 # 7/11.05.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново и потвърденото с него разпореждане № 2113 – 04 – 2499 #5/22.02.2017 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ, с които е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изпратил е административната преписка на пенсионните органи с указания за издаване на нов акт при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в съдебното решение. Присъдил е разноски. За да отмени актовете на органите на ТП на НОИ, административният съд е приел, че същите са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби – основание за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че С. Г. е поискала от ТП на НОИ – Велико Търново отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст със заявление вх. № 2113 – 04 – 2499/28.11.2016 г., към който момент е имала навършени 57 години, 10 месеца и 00 дни и зачетен осигурителен стаж от трета категория труд ЗЗ години, 02 месеца и 17 дни, от които 20 години, 07 месеца и 19 дни по смисъла на чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Съгласно чл. 69в КСО за 2016 г., учителите придобиват право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако имат навършена възраст към датата на заявлението 57 години и 10 месеца и учителски стаж от 25 години и 8 месеца. Спорът между страните е дали следва да бъде зачетен за учителски стаж осигурителния стаж на Г. за периода 01.09.1982 г. – 01.09.1984 г., придобит на длъжност "дружинен ръководител" в Основно училище (ОУ) "Кирил и Методий" – с. Моравия, област Велико Търново и този за времето от 01.09.1984 г. – 01.09.1989 г., също придобит на длъжност "дружинен ръководител" в ОУ "Стефан Караджа", с. Вардим, област Велико Търново. Приетата по делото съдебно-икономическа експертиза е установила, че С. Г. фигурира във ведомостите за заплати на ОК на ДКМС – гр. Велико Търново за периода 01.09.1982 г. – 01.09.1989 г. в звено "Дружинни ръководители" като е получила по-високо трудово възнаграждение от това на учители с полувисше образование в двете училища, в които е работила. Името и фигурира като част от учителския колектив на училищата, съгласно съхраняваните в Обединен осигурителен архив гр. Тетевен протоколи от заседания на учителски съвети и летописни книги. Визираните факти кореспондират и със записите от трудовата й книжка. Обосновано съдът е приел, че С. Г. притежава изискуемото образование и професионална квалификация. През процесния период, дружинните ръководители са били назначавани от ОК на ДКМС, но това не е променяло характера и мястото им на работа. Те са били назначавани в конкретно начално или основно училище, в случая ОУ "Кирил и Методий" – с. Моравия и ОУ "Стефан Караджа", с. Вардим, област Велико Търново. През работното си време, те са осъществявали непосредствена възпитателна работа с учениците, което по същество е и тяхната задължителна преподавателска работа. Логично следва изводът, че като дружинен ръководител, Г. е била назначена на пълно работно време, което отговаря на назначаването на редовен учител, покриващ нормата си за преподавателски часове. В подкрепа на това е и приетата по делото експертиза, установяваща размера на трудовите възнаграждения на учителите за спорните периоди. Съгласно чл. 41, ал. 2 ППЗП отм., приложим към момента на полагане на процесния стаж, учителски трудов стаж е трудовият стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласувано с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. Длъжността "дружинен ръководител" фигурира в списъка, приет от МОН и НОИ с № 91-01-168 от 14.09.2000 г. за признаване като учителски и осигурителния стаж на лицата, заемали тази длъжност. Положеният труд при ненормиран 8-часов работен ден на учебно-възпитателните и организационно-педагогически длъжности, сред които е трудът на "дружинен ръководител", респ. организаторите на извънкласна и извънучилищна дейност, ръководители специалисти, към ОК на ДКМС, полаган в основните училища, се зачита за учителски на основание чл. 15, Раздел "Извънучилищни учреждения и форми на извънкласна и извънучилищна работа" от Указ № 330 за народната просвета. Реалното изпълнение на служебните задължения на С. Г. са били под непосредственото ръководство на директора на съответното училище, при пълното законоустановено работно време от 8 часа, като тя е участвала в мероприятия, тържества и други дейности, свързани с учебно-възпитателния процес на деца от 1-ви до 8-ми клас. Това определя положеният от нея труд като практическо осъществяване на учителски функции, свързани с възпитание на децата, при което положение положеният стаж за процесния период, следва да бъде зачетен като учителски. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При този изход на спора пред касационната инстанция, основателно се явява искането на ответницата по касационната жалба за присъждане на деловодни разноски, които съобразно доказателствата в тази насока – договор за правна защита и съдействие от 05.11.2018 г. възлизат на сумата от 500, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение