Решение № 5169 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11364/2018 г.

Решение № 5169 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11364/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. А., [населено място], чрез проц. й представител адв. С. Й., против решение № 3380/22.05.2018 г., постановено по адм. д. № 10838/2017 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. А. против заповед № РА-30235/23.08.2017 г. на директора на Дирекция "ОСК", СО, с която на осн. чл. 225 а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "Гаражна клетка № 10. 52", находящ се в ПИ с идентификатор по КККР 68134.4359.152. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Безспорно установено от доказателствата по делото е, че предмет на оспорената заповед е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ, изграден без изискуемите строителни книжа. Съдът, след като е изследвал фактите, съобразно приложимите законови норми, правилно е приел, че по отношение на процесния гараж са неприложими разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Неоснователни са касационните доводи, че допусната грешка при изписването на фамилията на жалбоподателката в заповедта и твърдението, че не тя е изградила незаконния строеж, са основания за отмяна на административния акт. Законосъобразен е изведеният от решаващия съд извод в мотивите на обжалвания съдебен акт, че неточността във фамилното име не е довела до ограничаване на правото на защита на А., както и че тя е посочена като адресат на заповедта, в качеството й на правоприемник - наследница на мъжа си, който е починал. При издаването на заповедта не са допуснати твърдените съществени нарушения и тя е издадена в съответствие с материалноправните норми, поради което изводът на съда за нейната законосъобразност е обоснован и правилен. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на Столична община следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав