Решение № 3925 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1593/2013 г.

Решение № 3925 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1593/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Гюрджан Рефат Исмаил, от с. Климент, община Каолиново, против решение № 108 от 30.11.2012 г., постановено по адм. дело № 311/2012 г. по описа на Административен съд (АС) - Шумен, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 5532/6.08.2012 г. на началника на сектор "Пътна полиция" ("ПП") при Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - гр. Шумен, за изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на основание чл. 19, ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г., вр. с чл. 152, ал. 2 и чл. 159 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради несъответствие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му. Ответникът - началникът на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Шумен, не ангажира становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази наведените доводи, намира касационната жалба за неоснователна. Видно от доказателствата по делото, с присъда № 80/04.07.2012 г., постановена по НОХД № 815/2012 г. на Шуменския районен съд, Гюрджан Рефат Исмаил е признат за виновен за извършено престъпление по смисъла на чл. 316, във връзка с чл. 308, ал. 2, във вр. с чл. 308, ал. 1 НК, за това, че на 4.01.2012 г. в гр. Шумен, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ - "Свидетелство за завършено средно образование", серия В-01, № 2192897, на което е придаден вид, че е издадено от СОУ "Георги Стойков Раковски", гр. Каолиново, като го е представил пред органите на КАТ при ОДМВР - гр. Шумен. С писмо изх. № 71/12 от 23.07.2012 г. на Районна прокуратура - Шумен, копие от присъдата е изпратено на началника на сектор "ПП", като същият е уведомен, че неистинският документ е използван при издаване на СУМПС. Със заповед № 5532/06.08.2012 г. на началника на сектор "ПП" при ОДМВР - Шумен е разпоредено изземване на СУМПС № 281447438, издадено на 06.01.2012 г. в сектор "ПП" при ОДМВР - Шумен, на основание чл. 19 от Наредба № I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 97/15.10.2002 г. (наричана по-долу за краткост Наредба № I-157/01.10.2002 г.), чл. 151, ал. 2 и чл. 159 ЗДвП, поради обстоятелството, че свидетелството е издадено въз основа на документ с невярно съдържание - диплома за завършено средно образование. При вярно установената фактическа обстановка и след анализ на доказателствения материал по делото, решаващият съд е счел, че са изпълнени визираните в правната норма предпоставки за издаване на обжалваната заповед. Посочил е, че касаторът е признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда за престъпление по НК, което обосновава възможността за изземване на издаденото СУМПС, т. к. представеният при издаването му документ за завършено средно образование е неистински. В съответствие с разпоредбата на чл. 159, ал. 2 ЗДвП съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и законоустановената форма, точно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Съгласно чл. 151, ал. 2 ЗДвП, СУМПС се издава от органите на МВР на лице, завършило основно образование, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и е успешно издържало изпит за водач на моторно превозно средство. А според предписанието на чл. 19 от Наредба № I-157/1.10.2002 г. в относимата към спора редакция, ДВ, бр. 93/2006 г. СУМПС, издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание или не по реда, установен в тази наредба, се изземва с писмена заповед на началника на съответното звено "ПП", който го е издал или подменил. От данните по административната преписка и събраните писмени доказателства в хода на съдебното производство е несъмнено установено, че касаторът е представил неистинска диплома за завършено средно образование, въз основа на която му е издадено СУМПС. Разпоредбата на чл. 19 от Наредба № I-157/01.10.2002 г. изрично предвижда изземване на СУМПС, като целта на нормативното предписание е отстраняване на вредните последици от престъплението. С изземването на СУМПС, издадено въз основа на нередовни документи се предотвратява допускането до участие в движението по пътищата на МПС, управлявани от водачи, неотговарящи на нормативните изисквания за правоспособност. Неоснователен е изложеният в касационната жалба довод, че наказателният съд не е постановил изземване на СУМПС, при което деецът търпи две наказания за едно и също нарушение. Твърди се, че решаващият съд не е провел разграничение между термините "неистински документ" (използван от наказателния съд) и "документ с невярно съдържание" (използван в чл. 19 от Наредба № I-157/01.10.2002 г.). Релевира се и нарушение на материалния закон (неправилно квалифицирано като неспазване на съдопроизводствените правила), каквото според касатора съставлява неправилната преценка за несъщественост на допуснатото нарушение на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 АПК. Описаните оплаквания са били обсъдени от решаващия съд и се приети за неоснователни с подробни мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция. С оспорената пред АС - Шумен заповед не е наложено наказание на оспорващия, а е разпоредено да бъде иззето притежаваното от него СУМПС, след установяване по надлежния ред на обстоятелството, че е издадено въз основа на документ с невярно съдържание. Поради това не може да се твърди, че деецът търпи две наказания за едно и също нарушение. Напротив - правна последица на влязлата в сила присъда на наказателния съд е възможността на административния орган, комуто е представен съответния документ за нуждите на упражняваната властническа компетентност, да изземе СУМПС, като издадено в пряко нарушение на закона. Изземването на СУМПС не е наказание за извършеното престъпно деяние, за разлика от лишаването от право на управление на МПС като вид наказание по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. В първата хипотеза се отрича самата правоспособност на водача да управлява МПС, докато във втората - правоспособността на водача не се поставя под съмнение, но се осуетява възможността му да я упражнява в рамките на определен от съда срок като санкция за извършено правонарушение. Същото се отнася и до прилаганите по реда на ЗДвП принудителни административни мерки, свързани с отнемане на СУМПС, които винаги се налагат за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата (т. е. при упражняване на дейността) и винаги за определен срок от време. На следващо място, вярно е, че съгласно присъдата на наказателния съд, представената пред органите на КАТ - МВР диплома за средно образование представлява "неистински документ" по смисъла на чл. 93, т. 5, т. к. не е издадена от субекта, посочен като неин издател, а разпоредбата на чл. 19 от Наредба № I-157/01.10.2012 г. визира "документ с невярно съдържание". В тази насока съдът правилно е посочил, че разликата в използваната терминология не изключва наличието на съдържащото се в чл. 19 от Наредба № I-157/01.10.2002 г. фактическо основание, т. к. обстоятелството, че въпросната диплома не е издадена от посоченото в нея учебно заведение, означава, че тя не удостоверява по надлежния ред обстоятелството, че лицето има завършено средно образование. В тази насока е отбелязано, че не са ангажирани доказателства Гюрджан Рефат Исмаил да има завършено най-малко основно образование, нито, че е представил доказателства в тази насока пред органите на Сектор "ПП" във връзка с издаване на СУМПС. В подкрепа на този извод, АС се е позовал и на диспозитива на приложената присъда, откъдето е видно, че Исмаил е с начално образование, т. е. не притежава минимално изискуемото образование, необходимо за придобиване правоспособност за управление на МПС съобразно изискването на чл. 151, ал. 2 ЗДвП. Оплакванията на касатора са неоснователни. Съгласно чл. 93, т. 6 НК "неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. По смисъла на наказателното право документът представлява конкретно изявление с правно значение, материализирано с писмени знаци върху траен носител и носещо подписа на направилия изявлението. Съгласно практиката на ВКС изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 316 НК обхваща ползването на опорочения документ, като престъпният резултат се изразява в узнаването на документа от лицето, на което е представен, за да удостовери включените в него факти. При неистинските документи акцентът е поставен върху авторството и волята за документиране, отразена в писмения акт. Затова, когато авторството е подменено, без значение е дали документът вярно или невярно отразява фактите - ако съдържанието е вярно, документът не става истински, нито неговият престъпен характер се губи, а когато неистинският документ е и невярно отражение на действителността (както е в настоящия случай), по своята характеристика той (документът) ще бъде считан за неистински, а не с невярно съдържание, при все, че съответства и на двете изисквания. В т. 6 от ППВС № 3 от 23.03.1982 г. по н. д. № 12/81 г. ВС е приел, че определението на понятието "неистински документ", дадено в чл. 93, т. 6 НК, не включва съдържанието на писменото изявление като елемент на този документ. Следователно дали документът е с вярно или с невярно съдържание е без значение за неговата неистинност. От значение е дали авторът, посочен в документа, действително е съставил документа. Законът свързва неистинността единствено с автора на документа - с произхода на документа. Затова документът ще е неистински и когато е с вярно съдържание, ако посоченият в него автор не е действителният. Различието между неистински документ и документ с невярно съдържание (лъжливо документиране) се заключва в това, че неистинността при първия се отнася само до неавтентичността на автора на документа, докато при лъжливото документиране се касае до истински по произход документ, т. е. издаден е от лицето, което има право да го състави, но отразените в него обстоятелства или изявления не отговарят на обективната действителност. В конкретния случай представената диплома е неистински документ, при което по аргумент на по-силното основание (per argumentum a fortiori) административният орган приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 19 от Наредба № I-157/01.10.2012 г. и е разпоредил изземване на СУМПС. Правилни са изводите на съда, че неуведомяването на жалбоподателя за започналото административно производство по изземване на СУМПС, не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, т. к. при наличието на влязла в сила осъдителна присъда за посоченото деяние административният орган не би могъл да приеме други фактически обстоятелства и да достигне до различен правен резултат. Ето защо липсата на надлежно уведомяване в конкретния случай не води до нарушаване правото на защита на адресата, т. к. не е повлияла на съдържанието на акта и не е довела до неговата незаконосъобразност. Изложените в акта релевантни за произнасянето факти се основават на официални документи и съществуването им не е опровергано в хода на производството по делото. Жалбоподателят е уведомен за административния акт, оспорил го е по съдебен ред, имал е възможност да сочи доказателства, но не е опровергал съществуването на възприетите от органа при произнасянето му релеванти за преценката факти. Квалификацията на наказателния съд и влязлата в сила присъда - чл. 300 ГПК, вр. с чл. 144 АПК са достатъчно основание за изземването на СУМПС и са задължителни за първоинстанционния съд при преценка наличието на изискуемите се предпоставки за издаване на акта. При данните по делото съдът правилно е счел оспорената заповед за законосъобразна. Доводите в касационната жалба за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон при решаване на спора от първоинстанционния съд са неоснователни. АС - Шумен вярно е разпределил доказателствената тежест, обсъдил е поотделно и в съвкупност доказателствения материал по делото и при точно тълкуване и прилагане на релевантните правни норми правилно е приел, че при издаване на обжалвания административен акт не са допуснати нарушения по чл. 146 АПК, съставляващи основания за отмяната му. Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна по наведените в нея твърдения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение