Решение № 15229 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 876/2010 г.

Решение № 15229 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 876/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ град Плевен против решение № 635/16.11.2009 г., постановено по адм. дело № 1016/2008 г. от Административен съд град Плевен. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Ответниците по касационната жалба - Сдружение за дива природа "Балкани", "Марина Д` ОР" ЕООД, Община Тетевен, Кметство с. Рибарица, РИОКОЗ - Ловеч, Басейнова дирекция Дунавски район център Плевен, Областна дирекция "Земеделие и гори" - Ловеч, Държавно горско стопанство с. Рибарица, РДНСК - Ловеч, "Българско дружество за защита на птиците", Национален парк "Централен Балкан", Сдружение "Природен фонд", не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспорения съдебен акт Административен съд Плевен е отменил решение № ПН3-7/3.10.2008 г. на директора на РИОСВ гр. Плевен, с което е одобрено осъществяването на на инвестиционно предложение /ИП/ "Жилищни сгради от ваканционно селище", в поземлен имот № 000600 /с площ 5,136 дка/ и № 244049/ с площ от 2,470 дка/ в местността "Стара Рибарица", в землището на с. Рибарица, община Тетевен, област Ловеч, попадащо в защитена зона "Централен Балкан"- буфер" и в близост до Национален парк "Централен Балкан", с възложител "Марина Д ОР" ЕООД. Като правно основание за постановяване на решението са посочени разпоредбите на чл. 99, ал. 2 от ЗООС, чл. 19, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействие върху околната среда, чл. 31, ал. 4 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/ и 39, ал. 12 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми с предмета и целите на опазване на защитени зони. В мотивите на същото е посочено, че в представения доклад по ОВОС е разгледано съществуващото състояние на компонентите и факторите на околната среда и са оценени евентуалните въздействия върху строителството и експлоатацията на инвестиционното предложение, което попада в границите на защитената зона "Централен Балкан-буфер" и в близост до Национален парк "Централен Балкан". На база на направения анализ на очакваните въздействия от реализацията на ваканционното селище са предложени мерки, които да предотвратят или намалят значителни въздействия върху околната среда. АС е изложил съображения за незаконосъобразност на оспореното пред него решение. Прието е, че същото е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но е постановено в противоречие с процедурата, регламентирана в разпоредбите на чл. 31 - 33 от ЗБР и чл. 24 и сл. от Наредбата за условията и реда а извършване на екологична оценка на планове и програми с предмета и целите на опазване на защитени зони, и в нарушение на материалноправни разпоредби. Според първоинстанционния съд в доклада по ОВОС и доклада за оценка на съвместимостта на инвестиционното предложение, като административният орган не е изяснил фактическите обстоятелства по инвестиционното предложение и доказателствата, свързани с инвестиционните намерения на същия инвеститор в съседни имоти, негова собственост, което изцяло променя характера на обектите, които той възнамерява за изгради и за който следва да бъде оценено цялостното им въздействие върху околната среда. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Процедурата по извършване на екологична оценка на инвестиционни предложения е регламентирана в глава шеста, раздел трети от Закона за опазване на околната среда /чл. 92-102/, и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /в сила от 11.09.2007 г../ - Наредбата. При разглеждането на преписката е било в сила изменение на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие /изм. ДВ, бр. 52 от 2007 г./, с което е било предвидено, че оценката на плановете, програмите и инвестиционните предложения, попадащи в обхвата на Закона за опазване на околната среда, се извършва чрез процедурата по екологична оценка, съответно чрез процедурата по оценка на въздействието върху околната среда по реда на Закона за опазване на околната среда и при спазване на специалните разпоредби на този закон и наредбата по чл. 31а. Предвидената с нормативния акт оценка за съвместимостта се прилага и за планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които към момента на влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие (ДВ, бр. 52 от 2007 г.) не са одобрени по реда на съответния специален закон или подзаконов нормативен акт, въз основа на който се разработват, или са одобрени, но не са влезли в сила, независимо дали попадат в обхвата на Закона за опазване на околната среда и дали за тях е налице завършена или започнало процедура по оценка на въздействието върху околната среда или екологична оценка съгласно глава шеста от Закона за опазване на околната среда. Процедурата по извършване на оценка на степента на въздействие върху защитените зони е уредена в Раздел IV от Наредбата /чл. 21-27/ за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми с предмета и целите на опазване на защитени зони. При издаване на оспореното решение процедурата е започнала с уведомление за инвестиционно намерение от възложителя "Марина Д ОР" ЕООД, като съгласно изискването на чл. 22 от Наредбата, е изготвен доклад от възложителя на инвестиционното предложение. С решение № ПН-111-ПР/3.08.2007 г. директорът на РИОСВ Плевен е постановил извършване на оценка на степента на въздействие на инвестиционното предложение върху околната среда. Разпоредбата на 24 от Наредбата изисква компетентният орган да извърши оценка на качеството на доклада в 14 - дневен срок от внасянето му съобразно изчерпателно посочените критерии в ал. 3 на чл. 24. Приложена е оценка за качеството на доклада от 16.11.2007 г., съгласно която преценката е, че има вероятност инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху предмета и целите на опазване на защитената зона, като се предлага подлагане на предложението на оценка за степента на това въздействие. При положителна оценка на доклада компетентният орган следва да уведоми възложителя и да проведе консултации с обществеността съгласно чл. 25 от Наредбата. Към преписката са приложени доказателства за изпълнена процедура по чл. 25 - проведени са консултации с обществеността, заинтересувани органи и трети лица, мотивирани становища и допълнителни проучвания и анализи. На 3.10.2008 г. директорът на РИОСВ Плевен е издал решение № ПН 3-7/2008 г. относно оценка за съвместимостта на инвестиционното предложение. При тези доказателства, правилно АС е приел, че решението е издадено от компетентния орган, и в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, регламентирани в ЗБР и посочените по-горе текстове от Наредбата. Обосновани са правните изводи в оспореното решение за нарушения на материалния закон, като са визирани разпоредбите на чл. 31 - 33 от ЗБР. Касационната инстанция счита, че в оспореното пред първоинстанционния съд решение липсват мотиви относно конкретните въздействия на инвестиционното предложение върху отделните типове природни местообитания и отделните видове - предмет на опазване в засегнатата защитена зона. Освен материалноправните разпоредби на ЗБР, следва се има предвид, че в случая административния орган следва да мотивира и спазването на Директива 79/409/ЕИО за опазването на дивите птици и на Директива 92/43/ЕИО за запазването на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Двете Директиви регламентират задължението на държавите членки по отношение на защитените територии. Посочените директиви са транспонирани в ЗБР, като промените в последния са обнародвани в ДВ, бр. 94/2007 г., нормите на чл. 4, ал. 5, вр. чл. 6, ал. 2, 3 и 4 от Директива 92/43/ЕИО за запазването на природните местообитания и на дивата флора и фауна са възпроизведени в чл. 31 и сл. от ЗБР. Съгласно чл. 6, т. 2 от Директива 92/43/ЕИО държавите - членки вземат подходящи мерки за предотвратяване специалните защитени територии на влошаването на състоянието на естествените местообитания на видовете, за които за определени териториите, доколкото това обезпокояване може да има значително въздействие с оглед на целите на настоящата директива. Понятието "състояние на запазване на естествените местообитания" е дадено в чл. 1, б."д" от Директивата и то "означава съвкупността от въздействия върху естественото местообитание и характерните за него видове и които могат да повлияят дългосрочно на естественото му разпространение, структура и функции и на дългосрочното оцеляване на характерните видове в рамките на територията, посочена в чл. 2, като състоянието на запазване се счита за "благоприятно", ако естественият район на разпространение на този вид нито намалява, нито е вероятно да намалее в обозримо бъдеще". Съгласно посочената нормативна уредба административният орган е следвало да изложи мотиви в решението си спазени ли са изискванията на посочената Директива, и какви мерки следва да бъдат взети с оглед благоприятното запазване на естествените местообитания. Същото се отнася и за Директива 79/409/ЕИО/ за опазване на дивите птици/. В случая административният орган не е изпълнил изискването и на чл. 24, ал. 3, т. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, която изисква компетентният орган да извърши оценка на качеството на доклада въз основа на критерии, един от които е равностойно описание, анализ и съпоставка на алтернативите. В доклада, предложен от инвеститора са посочени алтернативни решения, които са общи и не конкретизират отделните алтернативи. В мотивите на решението не са подложени на преценка посочените от инвеститора алтернативи и не са обсъдени чрез анализ и съпоставка на такива. Правилни са и изводите на АС досежно установените по делото обстоятелства за неспазване на изискването на чл. 82, ал. 3 от ЗООС, съгласно който когато за осъществяването на инвестиционното предложение трябва да се развият и други, свързани с основния предмет на оценка спомагателни или поддържащи дейности, за които е задължително да се извърши ОВОС или да се прецени необходимостта от ОВОС, оценките на отделните инвестиционни предложения се съвместяват. Наличието на предвидени инвестиционни предложения в съседни на процесните имоти, собственост на инвеститора /СПА център, ресторант жилища и други/ изцяло променят реалното въздействие върху защитената зона, което следва да бъде преценено с оглед на цялостното инвестиционно предвиждане. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответниците не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение