Решение № 6337 от 12.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3909/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Б. И., чрез адв.Тодорова, против Решение 2694 от 24.01.2025г., постановено по адм. д. 7646/2024г. по описа на Административен съд София град /АССГ/. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му и постановяване на ново, с което се отмени процесната заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание се явява лично и с адв.Кирянов, чрез който поддържа касационната жалба. Ответникът Директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, чрез юриск.Георгиева, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски по делото и в условията на евентуалност възразява срещу разноските на касатора като прекомерни по размер. В съдебно заседание, чрез юриск.Иванова, поддържа становището за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение АССГ отхвърля жалбата на Й. Б. И. срещу Заповед per. 513з-7145/09.07.2024 г. на Директора на СДВР, с която, на осн. чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 203, ал.1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, му е наложено дисциплинарно наказание Уволнение и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител - полицай в 01 РУ - СДВР, сектор Охранителна полиция, група Охрана на обществения ред. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването ѝ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След подробен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът излага съображения, че служителят И. извършва тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, поради което прави извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Настоящият касационен състав споделя напълно всички фактически установявания и изведените въз основа на тях правни изводи. Правилно първоинстанционният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, при спазване на процесуалните правила в дисциплинарното производство и при гарантиране правото на защита на наказания служител. В административният акт са посочени, както фактическите, така и правните основания за неговото издаване, като в обобщената справка и становището, подробно са описани действията на И., с които същият извършва цитираните в заповедта нарушения и правила за поведение от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Дисциплинарното производство е образувано с писмена заповед, издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР, при наличие на данни за извършени от И. тежки нарушения на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, същият е запознат с нея и с правата му по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. На оспорващия е била предоставена възможност да се запознае с материалите по дисциплинарното производство. В заповедта изрично е налице позоваване на становището и обобщената справка, с която служителят е запознат и са приети писмените му обяснения. Дисциплинарното наказание е наложено на служителя в срока по чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР и в съответствие с чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като при определяне на вида му е взета предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. По аргумент от чл.194, ал.3 от ЗМВР, висящността на наказателното производство, образувано срещу И. с обвинение за извършено престъпление при същите изпълнителни деяния като визираните в процесната заповед, не е пречка за започване и приключване на дисциплинарното производство на същите фактически основания. Съдът правилно е отбелязал, че няма законова пречка доказателствата, събрани редовно в хода на досъдебно производство по реда на НПК, да се приобщят в дисциплинарното производство за установяване на деяния, съставляващи дисциплинарни нарушения по смисъла на ЗМВР. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че процесната заповед е съответна на материалния закон. От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че служителят И. е осъществил фактическият състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Същия към датата на издаване на оспорената заповед е заемал длъжност полицай в 01 РУ - СДВР, сектор Охранителна полиция, група Охрана на обществения ред. В това му качество, на 02.02.2024г., около 01.30 ч. в гр. София в района на кръстовището на ул. Слатинска и ул. Боян Магесник, по време на дежурство и в съучастие с К. И. С. - полицейски орган на длъжност старши полицай в 01 РУ - СДВР, сектор Охранителна полиция, група Охрана на обществения ред, П. Д. Д. - полицейски орган на длъжност младши автоконтрольор 1 степен в отдел Пътна полиция при СДВР, 01 сектор Организация и контрол на пътното движение, 02 група Пътен контрол и З. Н. Х. - полицейски орган на длъжност младши автоконтрольор II степен в отдел Пътна полиция при СДВР, 01 сектор Организация и контрол на пътното движение, 02 група Пътен контрол, е поискал и приел дар - парична сума в размер 800.00 (осемстотин) лева, от А. Г. Л., за да не извърши действия по служба, а именно: да не реализира правомощията си по чл. 36 и чл. 37 от ЗАНН и чл. 174 от ЗДвП и да не констатира по надлежния законов ред административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и да не състави акт за установено административно нарушение /АУАН/ за описаното нарушение по Закона за движение по пътищата против А. Г. Л., съгласно разпоредбите на Инструкция 81213-929/02.12.2024 г. за патрулно - постова дейност и Инструкция 8121 з-749 за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол по пътното движение. За деянието е образувано ДП 44/24 г., пр. пр. 798/24 по описа на СГП срещу И. и той е бил задържан за срок от 72 часа. При претърсване в жилището на Й. И. са намерени 2 броя банкноти с номинал от 100 лв. със серийни номера, съвпадащи с част от дадените от А. Л.. С постановлението от 03.02.2024 г., пр.пр. 798/24 г., на СГП Й. И. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 302, т. 1, вр. 301, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и към момента на депозиране на жалба му пред АССГ, същият е с мярка за неотклонение домашен арест. Фактическият състав на нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР във вр. с т. 15, т. 19, т. 20, т. 24, т. 42, т. 49 и т. 50 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /Кодекса/, е осъществен с факта, че на 02.02.2024г. И., при изпълнение на служебните си задължения като служител в МВР, е извършил деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронващо престижа на службата. Деянието му е станало достояние на голям кръг от служители на правоохранителните органи полицаи, следователи и прокурори от СГП и чрез средства за масова информация достояние на много граждани, като е довело до накърняване на доверието в полицейската институция, до уронване авторитета и престижа на МВР. Горното е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. В заповедта са изложени обстоятелства, сочещи, че нарушенията, допуснати от служителя на МВР водят до уронване престижа на службата. Следователно обосновано първоинстанционният съд приема, че извършеното от жалбоподателя е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение и води до уронване на престижа на службата. Тези изводи съответстват и на задължителните такива, възприети с Тълкувателно постановление 3/07.06.2007 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело 4/2007 г. Съдът е обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства и извел подробни и съобразени с материалния закон правни изводи, които почиват на негов собствен и задълбочен анализ на установените по делото факти. Отговорил мотивирано на всички възражения и оспорвания, предявени пред него и е постановил решение в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Наведените с касационната жалба доводи за незаконосъобразност на съдебното решение са неоснователни. Същите преповтарят тези развити пред първоинстанционния съд и по тях съдът се е произнесъл аргументирано и в съответствие с материалния закон. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски за тази инстанция е основателно. На основание чл. 78, ал. 8 вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника в касацията направените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в размер на 100 /сто/ лева. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,