Решение № 234 от 15.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 872/2009 г.

Решение № 234 от 15.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 872/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Мария Славчева Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 335 от 22.04.2009 г. по гр. д. № 672/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което се оставя в сила решение от 08.01.2008 г. по т. д. № 120/2006 г. на Софийски градски съд. С последното е отхвърлен предявения от [фирма] иск срещу Министерство на земеделието и храните за сумата 13 127.50 лв., представляваща разлика от заплатената цена по договор за приватизация от 02.07.1998 г. и борсовата цена на закупените по него 5 785 дяла от приватизираното дружество. С определение № 504 от 03.08.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решението по въпроса от кого следва да се осъществява процесуалното представителство на държавата във връзка със спорове, породени от сделки, в които въз основа на изрично упълномощаване тя е представлявана от министър или министерство - от съответния министър или министерство или следва да се прилагат общите правила на чл. 18 ГПК (отм.), респ. чл. 31 ГПК, както и за вида на съдебния акт, с който съдът следва да се произнесе, ако се констатира, че ответник по иска е държавата, но е предявен срещу неин представител, който няма право да я представлява процесуално в конкретния спор - с решение по същество, като отхвърли иска или следва да се остави исковата молба без движение до посочване на процесуалния представител на държавата по конкретния правен спор. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилно приложение на материалния закон и за допуснати съществени процесуални нарушения /чл. 281, т. 3 ГПК/, поради което се иска отмяната му като неправилно. Ответникът по касация Министерство на земеделието и храните не е изразило становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на касатора във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 290 ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че министерството на земеделието и храните е самостоятелен правен субект и като такъв притежава процесуална легитимация, поради което предявения срещу него иск, квалифициран като такъв по чл. 12 ЗЗД е допустим. Същият според съдебният състав е неоснователен, тъй като министерството не е страна по материалното правоотношение, а такъв е министърът му по силата на изрично оправомощаване от Министерския съвет - чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 4 ЗППДОбП (отм.), който определя кой държавен орган следва да осъществи процедурата по приватизация и да представлява държавата при сключване на приватизационния договор. Въззивното решение е валидно и допустимо, но е неправилно. Правната теория и практика са категорични по въпроса, че страните в процеса се определят от ищеца чрез предявения от него иск, като посочва от чие име и срещу кого го предявява. Кой се сочи като страна обаче следва да се извлече не от буквалния текст на молбата, а преди всичко от правоотношението, предмет на иска - чл. 98, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.), аналогичен на чл. 127, ал. 1, т. 4 от сега действащия ГПК. Производството по делото е образувано по иск за сумата 13 127.50 лв., претендирана от купувача по сключен на 02.07.1998 г. с министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, сега министерство на земеделието и храните приватизационен договор като разлика между заплатената по него цена и максималната борсова цена на продадените му дялове от приватизираното предприятие. При принципно правилното становище на съда, че при сключването на процесния договор министърът е представлявал държавата по силата на изрично оправомощаване - чл. 3 ЗППДОбП (отм.), несъответен на закона е изводът му, че в материалното правоотношение той се явява продавачът по приватизационния договор, а по подразбиране - и надлежният ответник по иска. Държавата като особен, самостоятелен вид субект на частното право се характеризира с универсална и неограничена правосубектност, която се осъществява от органите й чрез изричното им упълномощаване. В частноправните отношения, какъвто е и настоящият случай, качеството на страна по тях придобива държавата, но не и органите й, които по силата на закона имат единствено представителна власт. Следователно, продавач по процесния приватизационен договор е държавата, която е и надлежния ответник по иска. Представителството на държавата в процеса извън уредените хипотези в чл. 18 ГПК (отм.), респ. чл. 31 от действащия ГПК, се определя от конкретното право, чиято защита е предмет на правния спор. При предявени права срещу държавата като продавач по приватизационен договор, приложение намира разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗППДОбП (отм.). В случая представителството на държавата се осъществява от министъра на земеделието и храните, което следва от законовото му овластяване да прехвърли от нейно име държавна собственост чрез сключване на приватизационни договори, какъвто е и процесния, породил настоящият правен спор. Въззивният съд е следвало да съобрази цитираната законова разпоредба, тъй като при всяко положение на делото съдът служебно следи за надлежното представителство в процеса, в т. ч. и за наличието на законна представителна власт, съгласно чл. 25 ГПК (отм.), респ. чл. 101 ГПК от 2007 г. След като ищецът е предявил иск за защита на права по сключен от името на държавата приватизационен договор, то и страна по процесуалното правоотношение е държавата. Налице е изискването на закона в процеса тя да бъде представлявана от министъра на земеделието и храните (чл. 3, ал. 1, т. 1 от отм. ЗППДОбП), което процесуално представителство не прави представителят страна по делото и следва да се разграничава от случаите, в които не държавният орган, а оглавяваното от него ведомство е страна по материалното правоотношение, предмет на иска, легитимиращо го като страна и по процесуалното правоотношение. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за разглеждане на спора след конституиране на надлежния представител на държавата в лицето на министъра на настоящето министерство на земеделието и храните. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение