Решение № 12539 от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5915/2024 г.
ВАСОсмо отделение20.11.2024 г.докладчик Александър Митрев
Диспозитив
ОТМЕНЯ изцяло Решение 2763 от 05.04.2024г., постановено по дело 2017/2023г. по описа на Административен съд-Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Лидикар ООД против Решение 32-608968/27.10.2023г. на Директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници.
ОСЪЖДА Лидикар ООД със седалище и адрес на управление в гр.Бургас [улица], с ЕИК 147015017, да заплати в полза на Агенция Митници сумата от 229, 53 лева (двеста двадесет и девет лева и петдесет и три стотинки), представляваща сторени разноски пред двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ Членове: /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ/п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници, чрез процесуалния си представител юрк. Димитров, против Решение 2763 от 05.04.2024г., постановено по дело 2017/2023г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отменено Решение 32-608968/27.10.2023г. на Директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречието му с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Oспорва извода на първоинстанционния съд, че необосновано митническите органи са приели, че са налице основателни съмнения относно декларираната стойност на внесената стока. Навежда доводи, че законосъобразно митническата стойност на стоката е определена по реда на чл. 74, § 3 от МКС поради неприложимостта на методите в чл. 74 § 2 от МКС. Претендира присъждане на разноски. Сторено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът- Лидикар ООД, чрез процесуалния си представител адв. Василева, оспорва касационната жалба в писмен отговор. Счита, че не са събрани доказателства, за това че дружеството е договорило или платило повече от декларираните стойности по процесната митническа декларация. Прокурорът от Върховна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба , валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени касационната жалба, като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. От фактическа страна е установено, че на 15.10.2020г., в МП Пристанище Бургас център, е приета митническа декларация с MRN 20BG001007024369R2/15.10.2020г., при режим - допускане за свободно обращение на стока, представляваща пътнически автомобил-катастрофирал, марка Мерцедес, модел Бенц, с шаси WDCTG4GB8UJ636163, с вносител Б. М. Х. и декларатор ЛИДИКАР ООД косвен представител. За стоката е посочена държава на изпращане СА, Канада, условия на доставка CFR Стойност и навло, метод на определяне на стойността договорна стойност на внасяните стоки чл.70 от Кодекса /МКС/, цена на стоката 5 918,00 CAD (канадски долара). Представена е фактура/invoice RA-E20081901/ 19.08.2020г., издадена от 9396-9053 QUEBEC Inc., 7405С rue Verite Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада, опаковъчен лист към фактурата, талон на автомобила L4952178, генерален коносамент MEDIUMC510770, търговска фактура 0000003060/13.10.2020г. за терминални такси. На база на така декларираните данни и представени документи, преизчислена равностойност към български лев, размерът на митническата стойност на автомобила е определен на 7422,47лв., въз основа на която са взети под отчет и заплатени от жалбоподателя 742,25лв. мито и 1657,94лв. ДДС. С писмо с рег. 32-343912/14.10.2022г., на основание Споразумението между Европейската общност и Канада за митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област, заместник-директорът на Агенция Митници е поискал съдействие от канадските митнически власти за извършване на проверка на търговска сделка. В отговор регистриран в ЦМУ под номер 32-441111/16.12.2022г., видно от който, искането по горното писмо е посочено под т.4 от отговора, като на тази точка съответства прикрепен файл с наименование BG_ExportDeclaration-9396-9053 Quebec Inc.xlsx, съдържащ исканите данни не само за този, но и за множество други автомобили, вкл. процесния, относно декларираните за тях стойности към момента на износа от Канада. Въз основа на съдържащите се в него данни митническите органи са открили наличната във файла информация относно процесния автомобил марка Мерцедес, модел Бенц, с шаси WDCTG4GB8UJ636163, като от полето item description е установено съответствието като марка, модел, мощност, номер на шаси на автомобила. При прегледа на sheet Commodities, в колоната Total_value, е констатирано несъответствие на декларираната пред канадските митнически власти цена в размер на 15 114 CAD /канадски долара/ и декларираната при вноса цена в размер на 5 918 CAD /канадски долара/. При тези факти административният орган е счел, че са възникнали основателни съмнения относно действително платената цена на стоката, предвид установеното несъответствие по отношение на декларирана в митническата декларация цена на автомобила в размер на 5 918 CAD, спрямо представената от канадските митнически власти информация за цена в размер на 15 114 CAD. На основание чл.22, § 6 от Регламент 952/2013 с писмо писмо рег. 32-525584/22.08.2023г., Лидикар ООД е удведомено за предстоящото издаване на неблагоприятно за него решение, като в определения срок е било представено становище рег. 32-551747/01.09.2023г., в което вносителят е азил несъгласие с мотивите на митническия орган за изменение на декларираната митническа стойност, като противоречащи на приложимото европейско и национално митническо законодателство. Последвало е издаване на оспореното решение, с което на основание чл.74, § 3 от Регламент 952/2013, за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение по МД с MRN 20BG001007024369R2/15.10.2020г., е определена нова митническа стойност в размер на 18 956,28лв. (равностойност на 15 114 САD х 1,25422), възникване на вносно митническо задължение на 15.10.2020г. (дата на приемане на митническата декларация) и на основание чл.85, §1 от Регламент 952/2013г. при прилагане на ставка от 10 % за вносно мито е определено вносно митническо задължение в размер на 1 895,63лв. На основание чл. 55, ал.1 от ЗДДС е определена и данъчна основа при внос по смисъла на чл.16, ал.1 от с.з. за стоката, в размер на 20 976,91лв. (18956,28лв. митническа стойност + 1895,63лв. мито + 125лв. разходи свързани с вноса), съответно - на основание чл.67, ал.1 от ЗДДС е определено задължение за ДДС в размер на 4 195,38лв. Като са съобразени и приспаднати вече внесените съобразно декларираното при вноса митни сборове 742,25лв. мито и 1657,94лв. ДДС, на основание чл.105, §3 и §4 от регламента, е определено за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 1153,38лв. и ДДС в размер 2537,44лв. или общо 3690,82лв., ведно с лихва, считано от 15.10.2020г. до датата на уведомяване за издаденото решение, за които задължения като солидарни длъжници са посочени заинтересованата страна Б. Х. и Лидикар ООД. За да обоснове краен извод за незаконосъобразност на административния акт съдът е счел, че митническият орган е допуснал съществени процесуални нарушения при издаването му, както и неправилно е приложил материалния закон. Според съда за процесния внос няма надлежно открита процедура по чл. 84 от ЗМ за извършването на последваш контрол за целите на прилагане на чл. 48 от МК, респ. липсва издадена заповед за възлагане по чл. 84в от ЗМ. Административен съд- Бургас е счел, че получената от канадските митнически власти информация за износа на процесното МПС не представлява надлежно доказателство по смисъла на чл. 84д, ал. 1 от ЗМ, доколкото същата не е съпроводена с документите, въз основа на които е съставена последната, т.е. не е установено от ответника на какви доказателства се основава информацията посочена при деклариране на износа, съответно, че действителната договорена стойност и платена цена на стоката е тази посочена при деклариране на износа. Решаващият състав е формирал извод, че митническият орган не е обосновал съмненията си по смисъла на 140 от Регламента за изпълнение, относно липсата на доказателства за извършването на проверките във връзка с методите по чл.74, §2 от МКС и досежно прилагането на метода, регламентиран в чл. 74 § 3 от МКС. Посочил е, че при използването на вторичните методи административният орган не е положил дължимата грижа да проучи всички източници на информация, с които разполага, поради което изводите му за неприложимост на резервните методи за остойностяване са незаконосъобразни. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Неправилно административният съд е приел, че липсата на издадена заповед за възлагане на проверката за целите на последващия контрол, съставлява липса на съществен елемент в процедурата, поради което митническият орган е допуснал съществено процесуално нарушение при издаване на оспореното решение. В случая, видно от съдържанието на документите по преписката и извършените от митническите органи действия, се обосновава извод, че се касае за последваща проверка по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ т.е проверка на точността и пълнотата на информация на декларациите и придружаващите ги документи, при която законодателят не е поставил изискването за издаване на нарочна заповед за възлагане на този вид проверка, изготвянето на доклад с определени реквизити, както и предварително уведомяване на вносителя за предприетата проверка. Дружеството е получило възможност да участва в административното производство и правото му на защита не е нарушено. Основателни са релевираните оплаквания в касационната жалба, че съмненията в декларираната договорна стойност и промяната на нейния размер са основани на доказателствата, събрани в административното производство по линия на международното сътрудничество. Информацията, съдържаща се в писмо в ЦМУ с рег. 32-441111/16.12.2022г., препратено в ТД Митница Бургас под 32-17346/13.01.2023г., ведно с относимия за него прикрепен файл с наименование BG_ExportDeclaration-9396-9053 Quebec Inc.xlsx, представлява официален документ, получен по линия на международното сътрудничество, поради което съдържащата се в него информация притежава висока степен доказателствена стойност относно идентификацията на износната стока, както и декларираната от износителя/продавача стойност. Видно от този файл, на ред 301 е наличен запис относно процесния автомобил, като в колоната Total value (Обща стойност) е записана цифрата 15114, във валута канадски долари. При сравняването с декларираната при вноса стойност 5918 канадски долари, може да се счете, че възникването на основателни съмнения, е обосновано, тъй като информацията е предоставена по официален ред, при осъществяване на международно сътрудничество. Полученият отговор представлява годно доказателство за извършените от него действия по проверка на автентичността на изпратените за проверка документи и официален свидетелстваш документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК. Доколкото дружеството не е оспорило така посочената стойност, съдът счита, че наличието на основателни съмнения е доказано от митническия орган при спазване изискванията на чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и че съмненията относно декларираната стойност на стоката са обосновани на база официално издадени документи. Съобразно тези обстоятелства е било налице основанието за пристъпване към прилагане на методите по чл. 74 § 2, респективно по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност на процесния лек автомобил. Митническият орган е констатирал, че е невъзможно митническата стойност да се определи по реда на чл. 70, § 1 от МКС и правилно и законосъобразно е пристъпил към определянето й по реда на чл. 74, § 2 от същия кодекс. Несъстоятелна е тезата на решаващия състав досежно неполагане на дължимата грижа от страна на митническия орган при използване на всеки един от последователните методи по чл. 74 § 2 от Регламента. В оспореното решение са изложени мотиви за това, че във връзка с чл. 74, § 2, б. а) и б. б) от МКС и предвид спецификата на внесената стока е невъзможно откриването на данни за идентични или сходни стоки в националната база данни, с която разполага. Направена и справка в МИСЗА за период от 90 дни, от които 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне за допуснати за свободно обращение стоки, за които са приети договорни стойности и които са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение, вкл. технически състояние и характеристики, степен на управление, степен на установена щета, изминат пробег, допълнителни екстри, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава, в което са произведени и декларираните стоки и допуснати до свободно обращение в същия момент или по същото време. Също е констатирано, че описанието на стоката в декларацията е недостатъчно и непълно, вкл. и относно документите за техническото състояние на процесния лек автомобил. Относно метода по б. в) са изложени мотиви, че е неприложим, тъй като липсва база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, а методът по б. г) е неприложим, тъй като не е предоставена информация от вносителя за себестойността на производителя на автомобила. Най-сетне митническият орган е приел, че митническата стойност на процесните леки автомобили следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение, въз основа на предоставената информация в рамките на административното сътрудничество таблици с данни и износна декларация от канадските митнически власти. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че от страна на митническия орган е обосновано приложението на чл. 140, във вр. с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във вр. с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради което, като не е приета декларираната договорна стойност на подадените митнически декларации от Лидикар ООД и правилно е определена нова такава, въз основа на която са начислени държавни вземания, дължими от вносителя, в посочения в решението размер. По изложените съображения решението на Административен съд- Бургас следва да бъде отменено и постановено друго, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на Лидикар ООД против оспорения административен акт. При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените разноски и да се уважи претенцията на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за всяка съдебна инстанция и държавна такса в размер на 29, 53 лева или общо 229, 53 лева. Мотивиран от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение,