Решение № 9493 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3446/2017 г.

Решение № 9493 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3446/2017 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. С. при ЦУ на НАП срещу Решение № 719 от 8.02.2017 г. по адм. дело № 3812/2016 г. по описа на Административен съд С. град, I отделение, 12 състав.

С обжалваното решение е отменен по жалбата на Е. Л. Д. Ревизионен акт № 2181401057 от 26.06.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., изменен с Решение № 1553 от 28.08.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП.

Касаторът излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, поддържа, че необосновано АССГ е приел наличието на начално салдо към 1.01.2009 г. в размер на 26 275 лева, доколкото от събраните доказателства не се установява разполагаемостта на твърдяните парични суми към посочената дата. На второ място, оспорва извода на съда досежно невключването в паричния поток на разходите за издръжка по статистически данни на НСИ, както и на разходите за пътувания в чужбина. Позовава се на влязлото в сила Решение № 107 от 6.01.2017 г. по адм. дело № 1223/2015 г. по описа на Върховен административен съд, осмо отделение. Иска отмяната на решението със законните последици. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Е. Л. Д., чрез адв. Б. П. в писмен отговор изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на оспорения съдебен акт.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Производството пред АССГ, 12 състав се явява второ по ред, върнато със задължителни указания съгласно Решение № 4062 от 7.04.2016 г. по адм. дело № 6848/2015 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение.

Предмет на оспорване е бил Ревизионен акт № 2181401057 от 26.06.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., изменен с Решение № 1553 от 28.08.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП относно определени задължения на Е. Л. Д. по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 1312,47 лева, за 2010 г. в размер на 1083,20 лева, за 2011 г. в размер на 1 981,00 лева и за 2012 г. в размер на 311,00 лева ведно с лихвите за забава върху посочените суми.

Констатирано е, че лицето има сключен граждански брак с Б. А. Д., на когото е направена ревизия за същите данъчни периоди.

Въз основа на събраните от трети лица доказателства са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно - декларираните и /или получени приходи, доходи, източници за формиране на собствения капитал или за безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице /РЛ/ не съответстват на имущественото и финансовото му състояние. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК е изготвено уведомление № 94-Е-811 от 21.03.2014 г., с което задълженото лице е известено, че данъчната основа /ДО/ на задълженията му за данък върху доходите на ФЛ за процесните ревизирани периоди ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Заедно с уведомлението и връчено Искане за представяне на декларация за имуществото, вида и размера на направените разходи, източниците на доходи и участия в управителни и надзорни органи на юридически лица за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г.

С молба вх. № 94-Е-811 от 3.04.2014 г. Е. Л. Д. е представила декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за всяка една от ревизираните години.

Приходните органи са извършили съпоставка между притежаваното имущество и направените разходи от РЛ с размера на декларираните и/или получени доходи с цел да се установи дали има недекларирани доходи.

С РД е извършен анализ на получените средства/доходи от лицето и съответно, на реализираните разходи.

Във връзка с доходите е установено, че Е. Д. е получавала доходи от наем 2009 г. и 2010 г. по 200,00 лева месечно; доходи от продажба на недвижим имот /таванско помещение/ в размер на 6300,00 лева съгласно нотариален акт от 25.03.2009 г. и доходи от трудови правоотношения по данни на ПП на НАП. Взети са предвид доходите на съпруга Б. Д. от свободна професия - дейност като стоматолог, както следва: - за 2009 г. - 5 340,00 лева; за 20010 г. - 13 130,00 лева; за 2011 г. - 9 240,00 лева и за 2012 г. - 24 642,00 лева, като получаваните ежедневно суми по касова книга са намерили отражение в справката за движението на парични средства. В приходната част на паричните потоци са включени средства, получени от продажба на МПС, както и суми, теглени в брой от банковите сметки на Е. Д. и Б. Д..

Във връзка с декларираните с ГДД доходи от наем данъчните органи констатират, че посочените приходи са отразени вярно и точно.

Извършен е анализ и на реализираните разходи. Установено е, че лицето не е извършвало покупки на недвижими имоти. За периодите от 2009 г. - 2012 г. е констатирано, че са извършвани покупки на МПС. Н. са данни за пътувания в чужбина - Гърция, Испания, Турция и Сърбия, като разходите са описани на стр. 12 от РД. Съобразени са посочените разходи за част от извършените пътувания, а за пътуванията, за които не са посочени разходи са приложени определените в приложение № 12 към чл. 15 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина - дневни пари в размер на 35 евро и квартирни пари в размер на 130 евро за пътуванията до страни - членки на ЕС и дневни пари в размер на 30 щ. д. и квартирни пари в размер на 90 щ. д. за пътуванията до Сърбия.

В резултат на проверка в информационния масив на НАП за процесните периоди е установено, че домакинството е извършвало покупки на стоки и услуги - други разходи, превишаващи средностатистическите разходи и платени в брой, подробно изведени в табличен вид на стр. 13 - стр. 16 от РД.

В разходната част са включени и разходите за платени данъци и ЗОВ на самоосигуряващите се лица по данни на информационната система на НАП и внесените суми по банковите сметки. Определени са месечни разходи средно за домакинство съгласно информацията на НСИ за съответните години, като са извадени групата на разходи за разнообразни стоки и услуги. По данни на НСИ, разходите за издръжка на живот без други разходи на домакинство, състоящо се от две лица за съответните години са както следва: - за 2009 г. - 6 927,00 лева /по 577,25 лева на месец/; - за 2010 г. - 6888,88 лева /по 574,00 лева на месец/; - за 2011 г. - 7 296,00 лева /по 608,00 лева на месец/ и за 2012 г. - 8 255,00 лева /по 687,92 лева на месец/, посочени са в таблицата на стр. 12 от РД.

Извършен е анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, както следва:

За процесните периоди РЛ е получавало доходи от наем и трудови правоотношения, като са получавани и малки суми от продажба на движимо и недвижимо имущество. Взети са предвид движението и остатъците по притежаваните от лицето банкови сметки, както и движението /теглене и внасяне/ на разполагаемите парични средства на лицето в брой. Установено е, че лицето не е предоставило данни за сключените договори за наем, поради което данъчните органи са взели предвид декларираните данни в ПП на НАП.

Ревизиращите органи са съобразили семейното положение на Е. Д., както и отчетено, че съпрузите няма непълнолетни деца. При ревизията са взети предвид разходи за живот на задълженото лице, определени на база 1/2 от годишния паричен разход за живот на две лица в домакинството по данни на НСИ, както и разходите за покупки по данни на ПП VAT, превишаващи средностатистическите разходи /посочени на стр. 13-стр. 16 от РД в табличен вид/, разходите за платени данъци и ЗОВ.

Съобразно обстоятелството, че Е. Д. и Б. Д. са едно домакинство, в хода на ревизията е изготвена справка за движението на паричните средства на цялото семейство /общ паричен поток/, включващ приходите и разходите на РЛ и на съпруга му.

По отношение на твърдението на лицата за наличието на положително начално салдо към 1.01.2009 г., а именно, че са разполагали със сума в общ размер на 66 984,09 лева, в това число 23 000 евро по представен договор за продажба на имот и 22000 лева, спестени от М. Д. /майка на Б. Д./, приходните органи са обосновали извод за недоказаност на факта на съхранение, респ. на разполагаемостта на сумата към 1.01.2009 г. Във връзка със сумата от 22 000 лева данъчните органи приемат, че приложената декларация от М. Д. за предоставянето й на нейния син през 2008 г. не удостоверява факта на реалното изплащане на сумата, респ. нейното съхранение до началото на ревизирания период. Относно сумата от 23 000 евро, за които РЛ и съпругът й твърдят, че са получени по договор за продажба на имот според ревизиращите няма ангажирани доказателства за съхранението на такава сума към 1.01.2009 г. Представено е само копие от предварителен договор от 30.10.2003 г., според който РЛ и съпругът му продават на "Т. СД" ЕООД апартамент на посочената стойност, като съгласно справка в имотния регистър за вписаните сделки на Б. Д. е установено, че прехвърлянето на имота е извършено на 28.11.2003 г.

С РД и РА е прието нулево начално салдо към 1.01.2009 г., като решаващият орган е изменил РА в тази част, приемайки наличието на разполагаеми парични средства в общ размер на 3 761,00 лева за семейството или 1/2 в размер на 1880,50 лева за всяко лице. В резултат на това е намалено задължението за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ на Е. Д. за 2009 г. от 1500, 52 лева на 1 312,47 лева ведно с лихвите за забава.

За всяка една от годините е прието наличието на недостиг на парични средства в подробно описаните размери. На основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК ревизиращият екип е определил ДО за общия годишен доход за процесната година.

С решението на касационната инстанция, с което е прието, че делото не е изяснено от фактическа и правна страна, е посочено следното: 1. неправилен е подходът на приходната администрация за определянето на ДО за облагане с подоходен данък на РЛ, при който се вземат предвид общо приходите и разходите на семейството на Е. Д. и отрицателната разлика се разделя на две; 2. Новият състав на съда следва да извърши преценка относно наличието на положително начално салдо към 1.01.2009 г.; 3. Новият състав на АССГ да разгледа възраженията на РЛ относно използването от страна на приходните органи на статистическите данни на НСИ за процесните години, като изследва колко броя са членовете на домакинството и се отчете, че заявените с писмени декларации и данни от приетата по първоначалното разглеждане на ССчЕ не са взети предвид при определяне на разходите за издръжка и живот; 4. Да изследват и разходите за пътувания в чужбина.

При новото разглеждане на делото е изслушано и прието заключение по ССчЕ в различни варианти съобразно размера на начално салдо към 1.01.2009 г.; изключване на разходите за пътуване и престой на РЛ до Испания за всички ревизирани години; съобразяване на направените разходи и получаването на приходи в размер 1/2 за всяка от ревизираните години в паричния поток на Е. Д.; преизчисляване на паричните потоци, съобразявайки наличието на начално салдо 0,00 лева и начално салдо, посочени по т. 1 и по т. 2 от експертизата.

Съдът е достигнал до извода, че оспореният РА е издаден от органи по приходите, разполагащи с материална компетентност, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, но при неправилно прилагане на материалния закон. Съобразявайки задължителните указания на Върховния административен съд, дадени с Решение № 4062 от 7.04.2016 г. по адм. дело № 6848/2015 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение, е приел следното: 1. следва да се вземат предвид само личните разходи и личните доходи на РЛ, а не приетото като обща парична сума за семейството му, тъй като нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК урежда определянето на ДО да се извърши по отношение на конкретен субект на задължението; 2. наличието на разполагаема парична сума към 1.01.2009 г. в размер на 26 275 лева; 3. не е намалил размера на признатите приходи на РЛ, включително и тези, представляващи 1/2 от доходите на съпруга предвид нормата на чл. 160, ал. 5 от ДОПК / забрана да се влошава положението на жалбоподателя/; 4. извършил е корекция на разходите, като по отношение на долупосочените разходи съдът е приел, че в разходната част следва да се включат само лично направени разходи, както следва: 4.1. изключени са 1/2 от разходите за погасяване на банкови кредити, отпуснати на съпруга Б. Д. за неговата професионална дейност като стоматолог; 4.2. изключени са 1/2 от посочените в разходната част на паричния поток за 2011 г. в размер на 22 500 лева и 280 лева, представляващи суми, внесени за захранване на сметката на Б. Д. в Райфайзенбанк; 4.3.изключени са сумите за платени ЗОВ и за данък на Б. Д.; 5. В разходите за издръжка и живот следва да бъдат включени само тези, които са действително извършени и са приспаднат тези по данни на НСИ, като дублиращи действително извършените, за което са обобщени данни за покупки от ПП VAT в РД / а именно 1/2 от приетите от ревизиращите органи в табл. на стр. 12 от РД/. В резултат на така посочените съображения и изчисления АССГ е достигнал до извода за липса на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за приложение на специалния ред за облагане по отношение на Е. Д. и за материална незаконосъобразност на РА изцяло, доколкото за нито една от годините не е установен недостиг на парични средства.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно по следните съображения:

1.Касационната инстанция намира, че следва да бъде съобразено влязлото в сила решение № 5684 от 6.08.2015 г. по адм. дело № 9673/2014 г. по описа на Административен съд С. град, 42 състав, с което е отхвърлена жалбата на съпруга на оспорващата Б. Д. срещу Ревизионен акт № 2181401056 от 26.06.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., в частта, потвърден и изменен с Решение № 1578 от 1.09.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С., досежно установяването на общи факти и обстоятелства, касаещи всеки един от двамата съпрузи.

1. Първият спорен въпрос е относно размера на положителното начално салдо към 1.01.2009 г. Според решаващия орган на РЛ следва да бъде признато начално салдо в размер на 1880,50 лева /1/2 от 3761,00 лева за семейството/.

Необосновано АССГ е приел, че на Е. Д. следва да бъде призната като разполагаема парична сума в размер на 26 275 лева в резултат на признати приходи от продажба на имоти / по предварителен договор за покупко-продажба за 23 000 евро от 30.10.2003 г. и по предварителен договор за замяна на недвижим имот от 16.03.2004 г. и нотариален акт № 57 от 3.05.2004 г. за сумата от 17 500 лева/ и извършеното изчисление на приходи и разходи на годишна база за периода 2003 г. - 2008 г. вкл. на в. л. по ССчЕ /приложение № 1 от заключението при второто разглеждане на делото/. С горецитираното решение относно ревизията, проведена спрямо съпруга на РЛ е прието законосъобразното определяне от ревизиращите органи начално салдо към 1.01.2009 г. за сумата от 1880,50 лева, което следва да бъде съобразено и в настоящата ревизия. В паричния поток за 2003 г. и за 2004 г. не следва да се включват сумите от 23000 евро по предварителен договор за продажба на имот, както и сумата от 14 875 евро /остатък от цената на имота по предварителен договор за замяна на недвижими имоти от 16.03.2004 г. и нотариален акт № 57 от 3.05.2004 г./. По отношение на първата сума предвид факта, че е изтекъл 5 - годишен период до 1.01.2009 г., както и че липсват извършени съществени разходи от семейството на лицето и недоказването на съхранението и разполагаемостта на тази сума към 1.01.2009 г. За втората сума е прието, че в нотариалния акт не е предвидено доплащане, като поради липсата на доказателства за реално получаване на посочената сума, не може да се приеме за признат този приход през 2004 г. Не следва да се признава като приход и твърдяната сума от 22 000 лева като получена от майката на Б. Д. предвид недоказването на факта на предаването на сумата, респ. за нейното съхранение до 1.01.2009 г. /която сума не е взета предвид от в. л. при изчисляване на паричните потоци 2003 - 2008 г./. Съобразно гореизложеното, не се признава като приход сумата от 22 492,05 лева /1/2 от 23 000 евро по предварителния договор от 2003 г./ и сумата от 14 546,48 лева /1/2 от 29 092,97 лева - остатък от цената на имота по предварителен договор за замяна от 16.03.2004 г. и нотариален акт от 3.05.2004 г./, което води до извода за недоказаност на крайно положително салдо от 26 275,48 лева, прието от първостепенния съд на базата на заключението на в. л. по ССчЕ.

1. Правилен е подходът на АССГ да извърши преценка само на лично направените разходи и лично получените доходи на РЛ, доколкото същият е обвързан от задължителните указания на касационната инстанция по тълкуването и прилагането на закона. Според първата касационна инстанция на основание чл. 19, ал. 1 от СК (отм.) следва да бъдат взети предвид само правата, придобити през време на брака в резултат на съвместен принос, а придобитите от съпруга доходи, освен ако не се трансформират в права, не са предмет на СИО към тях е неотносима презумпцията на съвместния принос по чл. 19, ал. 3 от същия кодекс, за правата извън СИО са неприложими разпоредбите за съвместния принос и той не се призюмира.

1. Обосновано съдът не е изключил от приходната част доходите на съпруга на РЛ, тъй като би се стигнало до влошаване положението на жалбоподателя, което е недопустимо / чл. 160, ал. 5 от ДОПК/.

1. Касационната инстанция споделя изключването от изходящия паричен поток на РЛ на разходите за погасяване на кредити, отпуснати на съпруга Б. Д. за неговата професионална дейност; разходите относно захранване на сметката на Б. Д. в Райфайзенбанк през 2011 г.; разходите за платени ЗОВ и данък общ доход на съпруга на РЛ, доколкото тези суми не могат да бъде възприети като лично направен разход от Е. Д..

А. Обосновано съдът е обсъдил въпроса дали внесените вноски за погасяване на предоставените банкови кредити на съпруга на РЛ съставляват личен разход. Видно от данните по делото предоставените банкови кредити за свързани с дейността на Б. Д. като стоматолог - предназначени са за покупка на недвижим имот за осъществяване на професионалната му дейност и съответно, установено, че е закупен имот - офис през 2008 г. с изтеглените кредити. Правилно АССГ е посочил, че презумпцията за съвместен принос не е налице по отношение на плащането на погасителните вноски по кредитите на съпруга, доколкото се касае са разходи, свързани с професионалната дейност на лицето. С оглед на така възприетото становище, обосновано от разходната част на паричния поток за всяка една от годините е изключена 1/2 от сумите в размер на 11 995,69 лева, 8663,33 лева, 11860,22 лева и 9877,86 лева /общият размер на разходите за погасяване на отпуснатите на Б. Д. банкови кредити за професионалната му дейност/.

Б. Касационната инстанция споделя развитите мотиви на първостепенния съд за изключване от разходната част на паричните потоци за съответните години на 1/2 от разходите относно плащания за ЗОВ / 1/2 от 950,33 лева за 2009 г., 1/2 от 550,10 лева за 2010 г., 1/2 от 893,60 лева за 2011 г. и 1/2 от 1603,74 лева за 2012 г./ и за данък общ доход, отнасящи се лично до съпруга на РЛ / 1/2 от 296,37 лева за 2010 г., 1/2 от 731,88 лева за 2011 г. и 1/2 от 514,20 лева за 2012 г./, както и на разходите в размер на 1/2 от 22500 лева и 280 лева, внесени парични суми за захранване на сметката на Б. Д., тъй като посочените разходи не са от лично естество, а се отнасят за съпруга на РЛ.

1. По отношение на разходите за издръжка и живот следва да бъде съобразен влезлия в сила съдебен акт относно ревизионния акт, издаден по отношение на Б. Д.. Органът по приходите е анализирал обстоятелството по чл. 122, ал. 2, т. 14 от ДОПК, като е определил обичайния размер на разходите за издръжка и живот, като е използвал обобщените данни от годишника на НСИ - относно общия разход на домакинствата. В тази насока неоснователен е доводът на касатора, че паричния дефицит на РЛ за 2011 г. и 2012 г. следва да бъде коригиран в посока на намаление с разходите за живот по данни на НСИ, калкулирани за периода 2009 г. -2011 г., тъй като в хода на ревизията са взети предвид и доказателства за реално осъществени разходи, като от данните на НСИ, публикувани за съответните години са извадени групите разходи за разнообразни стоки и услуги. В този смисъл неправилно съдът е изключил от разходната част на паричния поток за всяка отделна година разходите за издръжка и живот в съответните размери /3343,50 лева за 2009 г., 3444 лева за 2010 г., 3748 лева за 2011 г. и 5997,90 лева за 2012 г./. Така посочените суми правилно данъчните органи ги включват в разходната част на паричния поток за ревизираните години.

1. Съобразно така изложените по-горе съображения, следва да бъде извършено ново изчисление на приходите и разходите за всяка отделна година при начално салдо от 1880,50 лева /приетото от решаващия орган/.

За 2009 г. съгласно отразеното в РД и коригирано с решението на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. установеният недостиг на парични средства за Е. Д. е в размер на 10 964,70 лева, от която сума следва да бъде приспадната сумата в размер на 6437,01 лева /общият размер на разходите, които са обвързани с Б. Д. съгласно отразеното в т. 5 и които не се явяват лично направени разходи от РЛ/, т. е. получава се недостиг в размер на 4527,69 лева. Получава се обща данъчна основа за 2009 г. за сумата от 6687,69 лева като сбор от сумите в размер на 2160 лева /ДО за доходи от наем/ и 4527,69 лева /ДО на доходи с неустановен произход/. Дължимият данък е в размер на 668,76 лева заедно с лихви за забава в размер на 285,45 лева, като след приспадане на внесения данък в размер на 216,00 лева остава данък за довнасяне в размер на 452,76 лева ведно с лихви за забава в размер на 279, 03 лева.

За 2010 г. съгласно отразеното в РД установеният недостиг на парични средства за Е. Д. е в размер на 8076,35 лева, от която сума следва да се приспадне сумата в размер на 4754, 90 лева /общият размер на разходите, които са обвързани с Б. Д. съгласно отразеното в т. 5 и които не са лични разходи за РЛ/. Получава се обща данъчна основа за 2010 г. в размер на 6077,05 лева като сбор от сумите в размер на 1962,00 лева /ДО на доходи от наем/, 793,60 лева /ДО на доходи от трудови правоотношения/ и 3321,45 лева / ДО на доходи с неустановен произход/. Дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е в размер на 607,70 лева ведно с лихви за забава в размер на 196,66 лева, от които след приспадане на внесения данък в размер на 275,57 лева остава данък за довнасяне в размер на 332,13 лева ведно с лихви за забава в размер на 153,84 лева.

За 2011 г. съгласно отразеното в РД установеният недостиг на парични средства за Е. Д. е в размер на 19814,68 лева, от която сума следва да се приспадне сумата в размер на 18132,85 лева /общият размер на разходите, които са обвързани с Б. Д. съгласно отразеното в т. 5 и които не са лични разходи за РЛ/. Получава се недостиг в размер на 1681,83 лева, като касационната инстанция намира, че се касае за сума, която не може да бъде квалифицирана като явно съществено превишаваща по смисъла на чл. 123, ал. 1 от ДОПК. С оглед на така приетото не е налице недостиг на парични средства за 2011 г. и няма основание за определяне на данък по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, което означава, че в тази част решението на съда се явява правилно.

За 2012 г. съгласно отразеното в РД установеният недостиг на парични средства за Е. Д. е в размер на 3111,50 лева, от която сума следва да се приспадне сумата в размер на 4127,50 лева /общият размер на разходите, които са обвързани с Б. Д. съгласно отразеното в т. 5 и които не са лични разходи за РЛ/. В резултат на това не е налице недостиг на парични средства, т. е. няма доходи с неустановен произход и изводът на АССГ за незаконосъобразност на РА и в тази част се явява правилен.

По тези съображения, решението следва да се отмени в частта, в която е отменен РА относно определено задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. за сума в размер на 668, 76 лева или данък за довнасяне в размер на 452,76 лева ведно с лихвите за забава и относно данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. за сума в размер на 607,70 лева или данък за довнасяне в размер на 332,13 лева ведно с лихвите за забава и да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Е. Д. срещу РА в така посочените части. Решението в останалата част относно отмяната на РА за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. за горницата над 668, 76 лева или данък за довнасяне за горницата над 452,76 лева ведно с лихвите за забава, относно данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. за горницата над 607,70 лева или данък за довнасяне за горницата над 332,13 лева ведно с лихвите за забава, както и относно задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. сума в размер на 1981,00 лева ведно с лихвите за забава и за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 311,00 лева ведно с лихвите за забава, се явява правилно.

При този изход на спора, в полза на НАП, ЦУ, Дирекция "ОДОП" - гр. С. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 315,24 лева за първата инстанция на основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно отхвърлената част от жалбата. За касационната инстанция на касатора не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като процесуалният представител не е представил списък за разноски, нито е конкретизирал размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

В полза на Е. Д. се дължат разноски в размер на 573,06 лева съразмерно на уважената част от жалбата за всички съдебни инстанции, поради което решението следва да се отмени в частта, в която НАП, ЦУ - Дирекция "ОДОП" - гр. С. е осъдена да заплати в полза на ревизираното лице разноски за сумата над 573,06 лева и остане в сила за присъдените разноски в размер на 573,06 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение