Решение № 334 от 10.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 309/2009 г.

Решение № 334 от 10.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 309/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска Производството е образувано по жалба на подсъдимия А. Ц. А. срещу въззивна присъда № 45/1.04.2009 г., постановена по в.н.о.х.д. № 38/09 г. на Военно-апелативен съд. В жалбата, са релевирани всички основания по смисъла на чл. 348 НПК. Отправено е искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание и в алтернативна даденост - неговото изменение, с приложение разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимият лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата в съдебно заседание. Частният обвинител и граждански ищец В. А. К. не участва в касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата на подсъдимия за неоснователна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като прецени доводите на страните и провери правилността на атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, намира за установено следното: С въззивния акт, е отменена присъда № 24/24.06.2008 г., постановена по н.о.х.д. № 24/08 г. на Софийски военно окръжен съд, и постановена нова, с която е ангажирана наказателната отговорност на касатора за извършени престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 2 НК и по чл. 287, ал. 1 НК и при условията на чл. 23 НК е определено общо наказание в размер на три години лишаване от свобода и три години лишаване от право да заема определена държавна и обществена длъжност, както и да упражнява професия, свързана с охрана на обществения ред и опазване сигурността на страната. Предявеният от В. К. граждански иск е уважен за сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за репариране на претърпените от него неимуществени вреди, в резултат на деянието, извършено от А. С първоинстанционната присъда е признат за невинен и оправдан подсъдимия А. Ц. А. по предявеното му обвинение за извършени престъпления по чл. 131, ал. 1 и чл. 287, ал. 1 НК и отхвърлен гражданския иск. Делото е за втори път пред касационната инстанция. С решение № 30/17.03.09 г. по н.д. № 623/08 г. на II-ро НО на ВКС е отменено въззивно решение № 118/24.10.2008 г. по в.н.о.х.д № 120/08 г. на Военно апелативния съд, с което е потвърдена първоинстанционната присъда. При новото разглеждане на делото е поставен съдебен акт, предмет на настоящата касационна проверка. Жалбата на подсъдимия е неоснователна. Не са допуснати заявените от касатора съществени процесуални нарушения. Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на пълно и всестранно изследване на доказателствената съвкупност и Апелативният съд е положил достатъчно усилия за разкриване на обективната истина по смисъла на чл. 13 НПК, поради което не може да бъде възприето виждането на защитата в същата насока. По начало, касационната инстанция не би могла да обсъжда "непълнота" на доказателствения материал и преценката на такива доводи е обвързана само с евентуалното накърняване на процесуалните права на подсъдимия. Въззивният съд задълбочено и внимателно е обсъдил показанията на свидетелите В. К., Д. К., Т., В., Д., К., Л. и А., като същите са оценени през призмата на тези на Ш., Д., В., Марков, К., Я., С., М., К. и М., обслужващи защитната теза на подсъдимия и на независимите свидетели д-р Т д-р К. Констатираните различия са преодолени чрез излагане в достатъчен обем съображения, защо едни доказателствени източници са получили кредит на доверие, а други не, изводи базирани не само на житейската и формална логика, но обстойно анализирани и проверени. Полицейските служители, водени от криворазбрано чувство за колегиалност са заявили в хода на съдебното следствие, че не са възприели нанасяне на удари от подсъдимия върху пострадалия. Логичното обяснение на подобно твърдение, освен с проявената лоялност, проявена от тях, намира потвърждение и в обстоятелството, че те не са били свидетели на събитието постоянно и непрекъснато. На обстоен анализ са подложени двете декларации, подписани от К., с които се отказва от адвокатска защита, медицински преглед и връзка с близките си и на факта, че той е разпитан пред съдия. Както правилно е отбелязано в съдебния акт, премълчаването на определени факти, не отменя факта на осъществяването им. Поставен в екстремна ситуация, стресиран от упражненото психическо и физическо въздействие върху него, пострадалият не е могъл да реагира по адекватен начин, което не означава, че същият е излъгал за упражненото насилие. Останалите гласните доказателствени източници, оценени съвкупно с писмените такива-съдебно-медицински експертизи, са еднопосочни, относно установяването на правнорелевантните факти - нанасянето на удари от подсъдимия и с какво, разположението на телата на подсъдим и пострадал, което е в синхрон с изводите на съдебномедицинската експертиза, във връзка с механизма на причиняване на телесното увреждане, вида и характера му. Показанията на двамата лекари, издали съответните медицински направления, не разколебават този извод. Медицинските документи не отразяват резултати от действително "освидетелстване" на лицето, заведено в МВР болница, а е следвало само да установят съществуването на пречки за поставянето на К. в условията на арест - пречки, свързани с наличие на хронично или остро заболяване, а не целят констатиране на травматични увреждания. Достоверността на доказателствения материал не подлежи на преобсъждане от касационната инстанция, нито същата може да ревизира вътрешното убеждение на предходната инстанция. Наложителна е намеса на касационния състав, в случаите когато при формирането на вътрешното убеждение, не са спазени правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. Военно апелативният съд е обсъдил задълбочено, всестранно, обективно и точно доказателствата по делото, съобразно действителното им съдържание и са изложените съображения за изводите по достоверността им, при строго съблюдаване на задължителните указания в отменителното решение на ВКС на РБ. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице и твърдяната материална незаконосъобразност на атакуваният съдебен акт. Вън от всякакво съмнение, подсъдимият, в качеството си на "длъжностно лице", по повод изпълнение на службата си, е причинил лека телесна повреда на В. К. Длъжностното качество се установява от трудовото правоотношение, в което се намира подсъдимият и длъжностната характеристика, визираща служебните му обязаности. Несъстоятелни са доводите на защитата, развити в писмен вид пред настоящата инстанция и свързани с това, че по смисъла на чл. 287 НК, подсъдимият не би могъл да бъде субект на това престъпление, намиращо се в глава "Престъпления против правосъдието", защото не е орган по разследването. Не може да бъде възприето такова тълкуване на правната норма, защото законодателят е категоричен, че субектът на престъплението е "длъжностно лице", а длъжностното качество на лицето е несъмнено и, че извършеното от него е по повод на службата му. За това е неоснователно възражението на защитата, че субект на престъпление по чл. 287 НК, може да бъде само лице по смисъла на чл. 93, т. 2 НК, т.е. "орган на власт"- служител към органите на съдебната власт, предвид изрично посочване в престъпния състав на друг субект на престъпното посегателство. Наложеното на подсъдимия наказание е справедливо определено, в законовия минимум за престъплението по чл. 287 НК и близо до минимума за това по чл. 131 НК, на базата на високата степен на обществена опасност и на деянието и на дееца и при оценката на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, разгледани в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Не може да бъде споделено виждането на защитата, че незаконосъобразно е отказано приложение на института на условното осъждане. Действително в разпоредбата на чл. 36 НК, акцентът е поставен върху личната превенция, което обаче не означава, че следва да бъде игнорирана генералната. При решаване на въпроса за приложимостта на чл. 66, ал. 1 НК, индивидуалната и генералната превенция е необходимо да бъдат анализирани в светлината на диалектическата им връзка, като личната е средство за осъществяване на общата. За постигане на целите на наказанието, с поправянето и превъзпитанието на дееца се въздейства възпиращо и предупредително и върху останалите членове на обществото, за да бъдат удовлетворени неговите очаквания за адекватна държавна намеса при наказване извършителите на престъпления. Особената дързост, цинизъм и упоритост, проявени от А. при извършване на престъпленията, за които е осъден, не водят до извод, че този деец се характеризира с ниска степен на обществена опасност. Той нееднократно е награждаван от ръководството на съответното ведомство за проявен висок професионализъм, но са му налагани и дисциплинарни наказания за допуснати нарушения при изпълнение на служебните задължения. Тези обстоятелства са отчетени по подобаващ начин при определяне размера на наложеното му наказание и смекчаване наказателно правното му положение, в посока приложението института на условното осъждане, би било проява на неоправдан либерализъм. Присъдата в гражданско-осъдителната й част е правилна и законосъобразна. Размерът на гражданската обезвреда е съобразен с претърпените болки и неблагоприятни последици от В. К. и съответен на принципа на справедливостта, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбата на подсъдимия А следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а въззивният съдебен акт - в сила. Водим от горните съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение