Решение № 1652 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9221/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал 7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Д. К. И. с [ЕГН] с адрес: гр. Варна, [адрес], подадена чрез пълномощника й адв. Георгиева, против Решение 6378/20.06.2024 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. д. 2819/2023 г., с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт (РА) Р-03000323002713-091-001/10.10.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Варна при ЦУ на НАП с Решение 273/14.12.2023 г. С твърдения за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 АПК жалбоподателката претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение. С молба от 16.01.2025 г. заявява искане за присъждане на сторените разноски, посочени в списъка за разноските. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП Варна оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Екимова по съображения, изложени в молба от 15.01.2025 г. Заявява искания да бъде потвърдено решението на административния съд и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 360.18 лв. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е РА Р-03000323002713-091-001/10.10.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден от директора на Дирекция ОДОП Варна с Решение 273/14.12.2023 г. С РА са установени на Д. К. И. задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ДОПК, определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК с оглед констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 2 и ал. 7 ДОПК, за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. в общ размер 4 521 лв. (главници) и лихви 2 292.84 лв., и за 2020 г. на основание чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ данък в размер на 3 000 лв. и лихва 787.95 лв. Административният съд приема, че оспорването е допустимо, че РА е издаден от компетентни органи по приходите след проведено ревизионно производство при спазване на административнопроцесуалните правила. Същият, както и Ревизионният доклад (РД) и Заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР), са подписани според съда с валидни квалифицирани електронни подписи (КЕП) от своите издатели. Той приема, че ЗВР е редовно връчена на 08.06.2023 г. Редовно е връчено на ревизираното лице и уведомление по чл. 124, ал. 1 и ал. 3 ДОПК. Подробно мотивира изводите си за материална законосъобразност на акта, като излага съображения за това, че началното салдо към 01.01.2017 г. е определено въз основа на влезлия в сила РА от 29.05.2023 г., с който е установена наличност на парични средства в брой към 31.12.2016 г. в размер на 7 597.64 лв. Обсъжда възраженията на жалбоподателката във връзка с договорите за дарение от нейния баща К. Л. от 15.03.2017 г. и от 07.04.2018 г., както и за това, че сумата от 30 000 лв., постъпила по банковата й сметка, е с основание върнат заем от П. П., и отхвърля същите като неоснователни и недоказани. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. Правилно първостепенният съд приема, че ЗВР, РД и РА са подписани с валидни КЕП от своите издатели, съответно, неоснователен е доводът на касатора за неправилност на този извод, тъй като авторът на електронния подпис не е индивидуализиран чрез посочване на юридическото лице НАП. Според чл. 3, т. 12 от Регламент 910/2014, за да може един електронен подпис да се счита за "квалифициран електронен подпис", той трябва да отговаря на три кумулативни изисквания - да е "усъвършенстван електронен подпис", който съгласно чл. 3, т. 11 от този регламент трябва да отговаря на изискванията, посочени в чл. 26 от същия; да е създаден от "устройство за създаване на квалифициран електронен подпис", което съгласно чл. 3, т. 23 от регламента трябва да отговаря на изискванията, предвидени в приложение II към същия регламент; да се основава на "квалифицирано удостоверение за електронен подпис" по смисъла на чл. 3, т. 15 от Регламент 910/2014. Съгласно тази разпоредба за това е необходимо въпросното удостоверение да бъде издадено от "доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги" и да отговаря на изискванията, предвидени в приложение I към регламента (т. 43 от решението по делото Екофрукт). Изискването на чл. 26, б. б) от Регламент 910/2014 е да може да се идентифицира титуляря на подписа. Изискването на б. в) от Приложение I към квалифицирано удостоверение за електронен подпис е то да съдържа най-малко името на титуляря или псевдоним. Чрез посочването на ТД на НАП - Варна тези изисквания са изпълнени. Независимо от това, че ЗВР Р-03000323002713/09.05.2023 г. е създадена като електронен документ, същата, възпроизведена на хартиен носител, е връчена на ревизираното лице на 08.06.2023 г. лично срещу подпис и връчването й е удостоверено с разписка, съдържаща се в том 3 на стр. 1. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателката, поради което не може да се приеме за основателен доводът й, че след като ЗВР не е връчена по реда на чл. 30, ал. 6 ДОПК, то е допуснато съществена процесуално нарушение на административнопроизводствените правила, налагащо отмяна на РА. Искането за представяне на декларации по чл. 124, ал. 3 ДОПК е с Р-03000323002713-040-001/30.06.2023 г. и е връчено заедно с уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК. Правилни са и изводите на съда за материалната законосъобразност на акта. Същите по аргумент на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да бъдат преповтаряни. В касационната жалба се твърди, че при издаването на РА е допуснато нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК без тези твърдения да са обосновани с конкретни факти. Свързаните лица с Д. И. по определението в §1, т. 3, б. а) ДР ДОПК са установени в хода на ревизията син и две дъщери. За целите на чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК обаче §1, т. 3, б. а) ДР ДОПК изисква свързаните лица да живеят в едно домакинство. В хода на ревизията И. не твърди и не декларира, че живее в едно домакинство с двете си пълнолетни деца, което да налага изследване на направените от тях разходи и декларираните от тях приходи. Що се отнася до изискването на чл. 123, ал. 1, т. 1 ДОПК за явно и съществено превишение на стойността на имуществото в сравнение с декларираните приходи/доходи, то същото е видно от таблиците на стр. 44 53 от РД, където за установяване на имущественото състояние на ревизираното лице са взети предвид не само доказаните доходи и доказаните разходи, но и паричните средства по банковите сметки в началото и в края на всеки период. В жалбата са наведени доводи за неправилност на изводите на съда във връзка с непризнатите от ревизиращия екип доходи от дарения от К. Л., баща на Д. И., починал на 23.07.2018 г. Договорите за дарение са от 15.03.2017 г. и 07.04.2018 г. С първия дарителят дарява на дъщеря си 9 600 лв. от земи, наследство от баба й дядо й, а с втория дарява на малолетната се внучка чрез майка й 5 600 лв. Имущественото състояние на дарителя е подробно обсъдено в решението на решаващия орган. Взети са предвид данните за получаваните от него доходи, както и данните от Агенцията по вписвания за извършените от него покупки, продажби и дарения на недвижими имоти, както и получавана рента в периода 2009 г. 2011 г. Установени са две продажби на земя на 13.05.2013 г. за сумата от 430 лв., изплатени през 2014 г., и на 18.07.2013 г. за сумата от 1 450 лв. Земя 250 кв. м., таван и тераса 115 кв. м. в гр. Варна на ул. Крепостна , които са продадени съответно на 15.05.2009 г. и на 20.04.2011 г. заедно с гараж, за които са получени 7 390.70 лв., са придобити от К. Л. чрез покупка на 22.02.2008 г. Доказателства за продадени наследствени земи от К. Л. към 2017 г. при посочените в договорите цени не са представени. Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че от така извършените продажби К. Л. е получил посочените в договорите за дарение суми и ги е съхранил до 2017 г. и 2018 г. Съобразено е и обстоятелството, че при предходната ревизия е признат договор за дарение от 31.12.2015 г. от сина на жалбоподателката за 15 000 лв. от името на дядо му К. Л., който е дарил имоти. Предаването на сумите по този договор обаче е удостоверено с разписка от 03.01.2016 г., а към договорите за дарение от 15.03.2017 г. и 07.04.2018 г. не са представени доказателства за предаване и приемане на посочените в тях суми в изпълнение на чл. 225, ал. 2 ЗЗД. Задължението за данък в размер на 3 000 лв. за 2020 г. е установено с РА във връзка с получената от И. по банковата й сметка в УниКредит Булбанк на 21.05.2020 г. сума в размер на 30 000 лв. от П. П. с основание захранване на сметка . Според дадените обяснения от И. и от С. основанието за плащането на посочената сума е върнат заем, предоставен през 2010 г. Установено е, че на 19.11.2019 г. е продаден съсобствен недвижим имот от П. С. и още трима продавачи, от която тя е получила 106 250 лв., т. е. разполагала е със сумата от 30 000 лв. през 2020 г. Според приходните органи и съда обаче не е доказано предоставянето на заем от жалбоподателката с договорите от 26.05.2010 г. и от 11.06.2010 г. Тези договори също не удостоверяват предаване на сумите. Освен това видно от присъединения като доказателство в ревизията Протокол 1213381/21.05.2012 г. за проверка за установяване на факти и обстоятелства относно приходи и разходи на Д. И., обхващаща периода 2005 г. 2010 г., с Опис с вх. 9464-67/21.02.2012 г. проверяваното лице е представило справка/декларация за получените и предоставените заеми за този период, в която не са декларирани дадени заеми на П. П. през 2010 г. На трето място, нелогично е на 25.03.2010 г. Д. И. да сключи договор за банков кредит с ТБ ДСК АД за 12 500 евро, който продължава да изплаща и през ревизирания период според приложения погасителен план, за да даде безлихвен заем за срок от 10 години. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил правилно решение, съответно на материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДДОПК на ответника по касация следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение