Решение № 90 от 9.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3532/2021 г.

Решение № 90 от 9.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3532/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Русенски университет /РУ/ "Ангел Кънчев" срещу решение № 94/10.05.21 по г. д. № 115/21 на ОС Русе – с което, след отмяна на реш. № 260035/19.01.21 по г. д. № 4892/20 на РС Русе, предявените срещу касатора искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-т. 3 КТ са уважени. Моли се за отмяна на атакуваното решение като незаконосъобразно; претендират се разноски.

Ответната страна С. В. К. оспорва жалбата; претендира разноски.

С определение № 142/28.02.22 е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпрос относно приложението на нормата на чл. 58 от Закона за висшето образование /ЗВО/.

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че докато е било обвързан с основно трудово правоотношение с Община Русе, ищецът е сключил договор за външно съвместителство с ответника - за длъжност "главен асистент, висше училище" на половин щатна бройка в катедра "Европеистика" към Факултет "Бизнес и мениджмънт". Обстоятелството, че впоследствие основният трудов договор с Община Русе е бил прекратен, не е превърнало останалия да действа договор с Русенски Университет от такъв за допълнителен труд в такъв за "основно трудово правоотношение". Доколкото последният е бил прекратен на основание чл. 334, ал. 1 КТ и се касае се за освобождаване от длъжност на лице от академичния състав, е приложим режимът на чл. 58 ЗВО, като трудовият договор би могъл да бъде прекратен само на визираните в чл. 58 ЗВО основания предвид специфичната преподавателска дейност. Те не изключват приложението на общите основания за прекратяване на трудовото правоотношение, визирани в КТ, когато те са осъществени, но нормите на КТ са приложими само когато липсват специални такива в ЗВО. В разглеждания случай, след като е установено, че К. е упражнявал преподавателска дейност, то уволнението му не на основание чл. 58 ЗВО, а на основание чл. 334 КТ, е намерено за незаконосъобразно, тъй като специалната норма на ЗВО дерогира общата. При тези обстоятелства исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-т. 3 КТ са приети за основателни и уважени.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

По отношение освобождаването от длъжност на членовете на академичния състав и преподаватели във висшите учебни заведения са налице два паралелни режима - единият, уреден в разпоредбите на чл. 58 от Закона за висшето образование, а другият в разпоредбите на чл. 35 ЗРАСРБ. Законът за висшето образование с нормите на чл. 58 и чл. 58а създава специални основания за прекратяване на трудовите правоотношения с тези лица предвид специфичната преподавателска дейност - например при доказано по установения начин плагиатство, отнемане на научното звание и научната степен, две последователни отрицателни атестации, при осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление, когато не може да им се осигури изпълнението на преподавателска дейност и не съществуват възможности за прехвърляне или преквалификация в сродна научна дисциплина, след решение на съвета на основното звено и/или на филиала и пр. Тези специални основания за освобождаване от длъжност, обаче, не изключват общите основания за прекратяване на трудовото правоотношение по КТ, когато те са осъществени. Както изрично е посочено в чл. 59 ЗВО, за неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на КТ. Очевидно трудовото правоотношение с преподавателите във висшите училища може да бъде прекратено и на някое от предвидените в КТ общи основания - като нормите на КТ са приложими само когато липсват специални норми в ЗНО /реш. № 172/15.01.20 по г. д. № 3825/18, III ГО, реш. № 29/18.02.21 по г. д. № 2474/20, ІV ГО, реш. № 1725/7.01.04 по г. д. № 1032/02, III ГО, реш. № 190/13.02.01 по г. д. № 1205/00, III ГО и др. /.

По основателността на касационната жалба:

По делото е безспорно, а се установява и от приложените доказателства, че:

• пред периода 8.11.12 - 7.11.19 С. К. е работил по трудов договор с Община Русе на длъжност "заместник кмет";

• на 18.12.14 е подписал с Русенски университет трудов договор, съгласно който е бил назначен за "главен асистент, висше училище" на половин щатна бройка в катедра "Европеистика" към Факултет "Бизнес и мениджмънт", с място на работа катедра "Европеистика", със срок на договора "до заемане на длъжността въз основа на конкурс, но не по-късно от 1.01.16", на пълно работно време "до 20 часа седмично"; с допълнителни споразумения /от 15.04.15 и 1.07.19 договорът е трансформиран в безсрочен и са променени длъжността /на "главен асистент в отдел ФМБ катедра "Европеистика и международни отношения"/ и работното време /на 4 часа непълно работно време/;

• на 1.10.20 на ищеца е връчено 15-дневно предизвестие и Заповед № 56/25.09.20 за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 334 чл. 1 КТ, считано от 1.01.20.

Съгласно разпоредбата на чл. 111 КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение. Възникналото между страните трудово правоотношение представлява именно такова по външно съвместителство - за допълнителен труд при друг работодател – доколкото към момента на пораждането му ищецът вече е работил по трудов договор с [община]. Двете трудови правоотношения – основно и по договор за външно съвместителство, са съществували успоредно и независимо едно от друго, без изменението или прекратяването на едно от тях да рефлектира върху съдържанието на трудовия договор по другото. Прекратяването на трудовия договор по основното трудово правоотношение не е превърнало трудовия договор за допълнителен труд в основно трудово правоотношение, доколкото уговореното между страните съдържание на трудовия договор не може да бъде променено без тяхно съгласие (чл. 119 КТ), нито да бъде поставено в зависимост от стоящи извън волята им външни фактори /реш. № 512/12 от 14.01.13 по г. д. № 1464/11, ІV ГО, реш. № 169/06.07.15 по г. д. № 427/15, ІІІ Г0/.

Доколкото ищецът е работил като главен асистент, предвид отговора на правния въпрос следва да се приеме, че по отношение освобождаването от длъжност на членовете на академичния състав и преподаватели във висшите учебни заведения са налице два паралелни режима - единият, уреден в разпоредбите на чл. 58 от Закона за висшето образование, а другият в разпоредбите на чл. 35 ЗРАСРБ. Законът за висшето образование с нормите на чл. 58 и чл. 58а създава специални основания за прекратяване на трудовите правоотношения с тези лица предвид специфичната преподавателска дейност - например при доказано по установения начин плагиатство, отнемане на научното звание и научната степен, две последователни отрицателни атестации, при осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление, когато не може да им се осигури изпълнението на преподавателска дейност и не съществуват възможности за прехвърляне или преквалификация в сродна научна дисциплина, след решение на съвета на основното звено и/или на филиала и пр. Тези специални основания за освобождаване от длъжност не изключват общите основания за прекратяване на трудовото правоотношение по КТ, когато те са осъществени. Съгласно изричната разпоредба на чл. 59 ЗВО, за неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на КТ - т. е. трудовото правоотношение с преподавателите във висшите училища може да бъде прекратено и на някое от предвидените в КТ общи основания - като нормите на кодекса са приложими само когато липсват специални норми в ЗНО. В разглежданата хипотеза ЗВО не съдържа правила за прекратяване на договор за допълнителен труд и не урежда отделно и самостоятелно такова понятие. Затова и се прилагат правилата на КТ – вкл. чл. 334 КТ - за прекратяване на този вид договори. В случая няма намаляне на обема на работа и невъзможност да се осигури лекционен курс - за да трябва да се приложи специалното основание по чл. 58 ЗВО. При това положение и доколкото КТ се прилага субсидиарно за неуредени въпроси, при липса на уредба на въпросите на допълнителния труд, е приложим чл. 334 КТ. При тези обстоятелства прекратяването на трудово правоотношение с ищеца на това основание е законосъобразно.

Въззивният съд, като е приел, че процесният трудов договор за полагане на допълнителен труд не може да бъде прекратен на основание чл. 334 КТ вр. с чл. 59 ЗВО, е постановил решение в нарушение на закона. То следва да бъде отменено като незаконосъобразно на основание чл. 281, т. 3 ГПК, а предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-т. 3 КТ - да се отхвърлят. На касатора се дължат и 2082 лв. разноски за платен адвокатски хонорар за касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност е неоснователно-макар възнаграждението да надвишава минималното по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не се касае за дело с малка фактическа и правна сложност, пълномощникът на страната е изготвил подробна касационна жалба и изложение на касационните основания и се е явил да защитава интересите на страната в открито съдебно заседание.

Мотивиран от горното и на основание чл. 281, т. 3 пр. 2 ГПК и чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, състав на ІІІ ГО,