Решение № 13762 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8164/2013 г.

Решение № 13762 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8164/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на адв. Вася Пешева като проц. представител на ответниците Любов Антоновна Градевска и ЕТ "Любов Градевска-Надежда", Емилия Димитрова Маноилова, Юлия Димитрова Димитрова, Ивайло Благоев Уваков, Кирил Драгомиров Колчаков, Костадин Иванов Стоянов и Мариела Антонова Сърбинска-Начева против Решение № 56 от 29.03.2013 г., постановено по адм. д. № 36/2012 г. по описа на Административен съд Кюстендил, в частта му, имаща характер на определение и по касационна жалба на Иван Ангелов Бучов като представител на община Дупница против Решение № 56/29.03.2013 г., постановено по адм. д. № 36/2012 г. по описа на Административен съд Кюстендил. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по частната и касационната жалби не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество, са неоснователни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане за прогласяване на нищожност на три заповеди от ЕТ "Павел Коларски-Еми". Процесните актове, чиято действителност е оспорена са: заповед № 841/14.05.2009 г., заповед № 2265/06.11.2009 г. и заповед № 2235/04.11.2010 г., на кмета на община Дупница, с които са одобрени изменения на ПУП за посочените в тях УПИ в кв. 95 по плана на гр. Дупница. С решението си съдът е прекратил производството по отношение на частните жалбоподатели като недопустимо, отхвърлил е искането на ЕТ "Павел Коларски-Еми" относно заповед № 841/14.05.2009 г. и заповед № 2265/06.11.2009 г. като неоснователно и е прогласил нищожността на заповед № 2235/04.11.2010 г. като издадена от некомпетентен орган. ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА. Производството по делото не е прекратено вследствие на неупражняване на правото по чл. 218, ал. 5 (предишна ал. 4) ЗУТ, поради което наведените в този аспект доводи са неотносими и не подлежат на обсъждане. С процесните заповеди площта на терена в кв. 95, върху който частните жалбоподатели имат съответното на притежаваните от тях обекти право на строеж, е намалена и променено предназначението, което прави тези заповеди неблагоприятни за тях. Същите са могли самостоятелно да ги обжалват в преклузивния срок, респ. да оспорят тяхната действителност, но не и да се присъединят към вече предявеното оспорване с искане за прогласяване на тяхната нищожност (арг. чл. 218, ал. 7 (предишна 6) ЗУТ). Решението, в частта му имаща характер на прекратително определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА. Решението е валидно и правилно като краен резултат. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Следва, обаче, да се отбележи, че се е произнесъл подробно по законосъобразността на оспорените заповеди, влезли в законна сила, след като искането е било единствено и конкретно касателно нищожността на актовете. Правилни и обосновани са изводите на АС Кюстендил относно наличието на правен интерес за жалбоподателя. От една страна, в по-широк смисъл, правен интерес за оспорващия ще е налице, когато, с оглед правната сигурност и силата на пресъдено нещо, каквато съдебният акт несъмнено има - се прогласи erga omnes какви са правните последици, респ. липсата на такива от евентуална нищожност. Интересът на оспорващия тук е мотивиран и имплицитно свързан с правото му да може да изисква от всички участници в правния оборот да се съобразят с правно установеното в съответно съдебно решение. От друга страна такъв интерес за оспорващия е налице, ако без това оспорване не би могъл да защити своите права и законни интереси, ако жалбата (искането за прогласяване на нищожност) е абсолютно необходим и единствен акт за правната му защита с оглед избягване на неблагоприятни правни последици. Следва да бъде направена съществената разлика между основанията за законосъобразност на административния акт и тези за неговата нищожност. Критериите (изискванията) за законосъобразност на административните актове са нормативно определени и са: компетентност на автора на административния акт; спазване на формата, предвидена в закона; спазване на административнопроизводствените правила; спазване на материалноправните разпоредби, приложими за съответния административен акт; съответствие с целта на закона. Всяко изключително тежко нарушение на тези признаци може да има последица нищожен административен акт. Тук следва да се извадят "извън скоба" критериите (в най-обобщен вид) за различаване на нищожните от унищожаемите административни актове при порока "материална незаконосъобразност" - нищожност на административен акт има, когато: 1. налице е пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално-правна норма; 2. актът е изцяло лишен от законово основание; 3. акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността - тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок, тежък да степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Нищожността се констатира и обявява. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт на едно "нищо" в правния мир, на несъществуващ факт. В същото време този акт създава една привидност на правни последици, които заинтересуваното лице, естествено, има интерес да отстрани. В обжалваното съдебно решение АС Кюстендил е изледвал основанията за законосъобразност, при преклудирано право да бъде поискано това, но е достигнал до правилни изводи за липса на нищожност на две от оспорените заповеди и до наличие на такава - за третата, като постановена от некомпетентен орган, поради което настоящият съд, отчитайки това обстоятелство, намира, че решението е правилно като краен резултат. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав