Решение № 5686 от 20.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13294/2011 г.

Решение № 5686 от 20.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13294/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОУИ") против решение № 127/22.06.2010 г., постановено по адм. д. № 23/2008 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което е прогласен за нищожен данъчен ревизионен акт (ДРА) № 65/21.02.2005 г., издаден от ТДД-Шумен, потвърден с решение № 293/12.05.05 г. на директора на Регионална данъчна дирекция (РДД) - Варна в частта относно допълнително определените преки данъци за 1999 г., 2000 г., 2001 г., 2002 г. и 2003 г. в резултат на увеличение на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) с разходите по фактури, издадени от ЕТ "Васви Назиф Черибаш"; ЕТ "Техноком М. Минчев"; ЕТ "Юлиян Гроздев Йолджиев"; ЕТ "Торекс-Н. Драгиева"; ЕТ "Огнян А. Шинов"; ЕТ "Севдалин Гюдженов"; ЕТ "Павия-Д. Малинов"; ЕТ "Елит-Д. Димитров"; ЕТ "Дарио Комерс"; ЕТ "Призма трейдинг" ЕООД, както и в частта относно допълнително начисления ДДС в резултат на непризнаване правото на данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ "Васви Назиф Черибаш"; ЕТ "Техноком М. Минчев"; ЕТ "Юлиян Гроздев Йолджиев"; ЕТ "Севдалин Гюдженов"; ЕТ "Павия-Д. Малинов"; ЕТ "Елит-Д. Димитров"; ЕТ "Дарио Комерс"; ЕТ "Призма трейдинг" ЕООД, СД "Инженеринг-Марин Маринов" и "Гейт ТВ" ЕООД. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "Инфрастрой-К"АД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, писмено становище и писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 127/22.06.2010 г., постановено по адм. д. № 23/2008 г. по описа на ОС - Варна е прогласен за нищожен ДРА № 65/21.02.2005 г. на ТДД-Шумен, потвърден с решение № 293/12.05.05 г. на директора на РДД - Варна в частта, която е предмет на съдебен контрол. Окръжният съд е приел, че атакуваният данъчен акт в спорната част е нищожен като издаден от лице, на което не е възложено извършването на данъчна ревизия и издаване на ДРА от компетентен орган. Първоинстанционният съд е обосновал изводите си с представената и приета като доказателства заповед за оправомощаване по реда на чл. 235, ал. 2 от ДПК (отм.) на Димитър Димитров - началник сектор "Данъчни ревизии", считано от 02.01.2001 г. и липсата на доказателства за упълномощаване на Светлана Каменова Петрова, която е издала акта за възлагане на данъчна ревизия (АВДР) и акта за изменение на АВДР, въз основа на които проведена данъчната ревизия и е издаден атакувания пред ОС-Варна ДРА. С оглед изводът за нищожност на ДРА решаващият съдебен състав не е изложил мотиви относно законосъобразността на ДРА. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. С касационната жалба за първи път е представена Заповед № 134/01.09.2004 г. на териториален данъчен директор, с която на основание чл. 235, ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от ДПК (отм.) са упълномощени Виолета Атанасова Янкова, началник отдел "Данъчен контрол", Драганка Славкова Йорданова, началник сектор "Проверки и ревизии" и Светлана Каменова Петрова, началник сектор "Проверки и ревизии" да възлагат извършването на данъчни ревизии по реда на чл. 68 от ДПК (отм.) на данъчни субекти, регистрирани в ТДД гр. Шумен. В тази заповед е посочено, че тя отменя Заповед № 103/29.08.2003 г. и влиза в сила от 01.09.2004 г. При първоначалното разглеждане на спора пред ВОС е приета Заповед № 1а/02.01.2001 г., с която на основание чл. 235, ал. 2 от ДПК (отм.) териториалният данъчен директор -Шумен е упълномощил Димитър Николаев Димитров - началник сектор "Данъчни ревизии", считано от 01.01.2001 г. да издава актове за възлагане на данъчни ревизии по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ДПК (отм.). В ДРА е посочено, че е издаден въз основа на АВДР № 65/14.01.2005 г., издаден от Светлана Каменова Петкова на длъжност началник сектор "Данъчни ревизии". При първоначалното разглеждане на спора пред ВОС са приети АВДР № 1144/15.10.2004 г., АВДР № 1233/05.11.2004 г., АВДР № 65/14.01.2005 г., издадени от Светлана Каменова Петрова - началник сектор "ДР" ТДД Шумен. Според тези АВДР ревизията следва да бъде извършена от Мариана Стоева Симеонова, Трифонка Кирилова Видолова и Йордан Стоянов Илиев, а за резултатите от ревизията да бъде издаден ДРА от Мариана Стоева Симеонова. Атакуваният пред ОС-Варна ДРА е издаден от М. Симеонова, като е отбелязано, че ревизията е извършена от Тр. Кирилова и Й. Илиев. ДРА е подписан и от тримата, със съответното отбелязване, че ревизията е извършена от Тр. Кирилова и Й. Илиев, а ДАР се издава от М. Симеонова. По делото се намират ( стр. 29 - 218 от приложенията към адм. д. 797/2005 г. по описа на ВОС) принтирани страници, без номерация, със заглавие "Констатации", заверка "вярно с оригинала", върху които има множество поправки със син химикал, както и със син, червен и черен молив. Тези страници не са подписани от лицата, които са посочени като техни автори - Т. Кирилова и Й. Илиев. При тези събрани писмени доказателства, настоящият касационен състав намира, че изводите на ОС-Варна за нищожност на ДРА са правилни. Допълнително представената заповед пред касационната инстанция не установява по категоричен начин оправомощаване по реда на чл. 235, ал. 2 от ДПК (отм.) за лицето, което е издало АВДР. В тази заповед е посочено, че Светлана Каменова Петрова е началник сектор "Проверки и ревизии", в АВДР издателят им е с длъжност началник сектор "ДР", което като абревиатура би следвало да означава "Данъчни ревизии". Според Заповед № 1а/02.01.2001 г., за която няма данни, че е отменена ( за разлика от друга заповед от 2003 г., която е неотносима към спора), началник "Данъчни ревизии" е Димитър Николаев Димитров. Въпреки изричните възражения за нищожност на ДРА на процесуалният представител на данъчнозадълженото лице по делото не са представени доказателства за обстоятелството каква е длъжността на Светлана Каменова Петрова. При наличие на противоречиви данни относно нейното качество не може по категоричен начин да се приеме за установено, че тя е лице, на което по реда на чл. 235, ал. 2 от ДКП (отм.) е налице правна възможност да бъдат предоставени правомощия, които принадлежат на териториалния данъчен директор, включително и правомощието по чл. 68 от ДПК (отм.). Липсата на доказателства за надлежно упълномощаване на лицето, което е издало АВДР, според трайната практика на Върховния административен съд, представлява основание за нищожност на ДРА, който е издаден в резултат от проведена въз основа на този АВДР ревизия. Като е достигнал до същия правен извод ОС-Варна е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Допълнително следва да бъде посочено, че оспореният пред ОС-Варна ДРА не отговаря на изискванията за форма, изброени в чл. 108, ал. 1 от ДПК (отм.) и отразява резултатите от данъчна ревизия, която не е извършена от всички лица, на които се твърди, че е възложена. Съгласно чл. 108, ал. 1 от ДПК (отм.) ДРА се издава в писмена форма в 7-дневен срок от приключването на данъчната ревизия и трябва да съдържа: 1. наименованието на органа, който го издава; 2. наименованието и номерът на акта; 3. фактическите и правните основания за издаване на акта; 4. имената и длъжностите на ревизиращите данъчни органи; 5. данните за ревизирания данъчен субект; 6. направените констатации и основанията за тях; 7. опис на приложените доказателства и иззетите документи и вещи; 8. заключителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 9. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва актът; 10. дата на издаване на акта и подпис на лицето, издало акта, с означение на длъжността му. В настоящият случай ДРА не отговаря на изискванията за форма по чл. 108, ал. 1, т. 3, т. 6, т. 7, т. 10 от ДПК (отм.), а именно липсват фактическите и правните основания за издаване на акта; направените констатации и основанията за тях; опис на приложените доказателства и иззетите документи и вещи; означение на длъжността на лицето, което е издало акта. Допълнително, според съдържанието на ДРА, е налице разминаване между лицата, на които според представените АВДР, е възложено извършването на ревизията и тези, които в ДРА е посочено, че са я извършили. Ръководителят на екипа - М. Симеонова не е участвала при извършването на данъчната ревизия, а само е издала ДРА. Разпечатаните страници със заглавия "Констатации" не могат да бъдат разглеждани като част от ДРА, защото липсва такова твърдение от страна на данъчната администрация в този смисъл. В тези страници от документ има обозначение за подписи, но такива липсват, съдържат се множество поправки, за които няма данни кога и от кого са направени. Липсва яснота съдържанието на тези страници ли е използвано при изготвяне на таблиците в ДРА. При представянето на тези страници като част от данъчната преписка, те са отделени от самия ДРА, в който има абзац, озаглавен "констатации", съдържащ почти цяла страница с редове от точки. В този вид е и описанието на приложените доказателства. В този смисъл също не може да бъде направена ясна връзка между тези неподписани, неномерирани страници и ДРА, както и те да бъдат разглеждани като елемент на ДРА. Липсата на особено съществени части от съдържанието на ДРА в конкретния случай може да бъде разглеждано като липса на действителен данъчен акт, защото данъчните задължения са посочени само в таблична форма без да е възможно да бъде определено тяхното фактическо основание и произход. Следователно и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че касационната жалба е неоснователна. По водене на делото пред втората касационна инстанция ответникът "Инфрастрой - К"АД е представляван от адв. Д. Русева, която е осъществила процесуална защита срещу заплатено възнаграждение в размер на 6500 лв., което с оглед изхода на спора и направеното искане ДД"ОУИ" му дължи. С влязло в сила определение № 86/16.09.2010 г., постановено по адм. д. 23/2008 г. по описа на ОС-Варна са присъдени разноски, направени пред касационната инстанция, при първото разглеждане на спора пред Върховния административен съд. По отношение на останалите разноски, които са включени в списъка, изготвен от адв. Д. Русева, настоящият съдебен състав намира, че не следва да бъдат присъждани. С оглед мотивите на решение № 12956/12.10.2001 г., постановено по адм. д. 9423/2011 г. по описа на Върховния административен съд, настоящото производство е за разглеждане на жалбата на ДД"ОУИ" като втора касационна инстанция, поради което допълнително заплатеното възнаграждение за осъществяване на идентична защита не могат да бъдат отнесени в тежест на ДД"ОУИ". С обжалваното съдебно решение са присъдени разноски в полза на "Инфрастрой-К"АД, които са направени пред първоинстанционното разглеждане на спора. В тази част не е постъпила касационна жалба от "Инфрастрой-К"АД и с оглед липсата на промяна в крайния изход на спора, не са налице предпоставки за промяна на решението в тази част и присъждане на разноски в допълнителен размер. По отношение размерът на дължимите разноски до постановяване на решение № 127/22.06.2010 г. по адм. д. № 23/2008 г. по описа на ОС - Варна е налице произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК с влязло в сила определение, поради което и на това основание е налице процесуална пречка за определяне на друг размер на дължимите разноски чрез включване на суми, които се претендират на основание, производството по адм. д. 797/2005 г. по описа на ОС-Варна (първоначалното разглеждане на спора пред първа инстанция). По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение