Решение № 11448 от 14.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8187/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Х. А. лично и като законен представител на малолетните си деца Р. Х. А. и Х. Х. А., граждани на Сирия, обл. Дейр ал Зор, чрез адв. Филипова, срещу решение 5846/12.06.2025 г. по адм. дело 1152/2025 г. по описа на Административен съд Хасково (АС - Хасково). С обжалваното решение е отхвърлена жалбата им срещу решение 3228/16.04.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС) за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Твърди се неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи във връзка със сочените касационни основания, по които претендира отмяна на решението на АС-Хасково със законните последици. Ответникът председателя на ДАБ при МС, чрез процесуалния представител гл. юрк. Кръстева оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение 5846/12.06.2025 г. по адм. дело 1152/2025 година по описа на АС Хасково е отхвърлена жалбата на С. Х. А., действаща лично за себе си и за малолетните си деца Р. Х. А. и Х. Х. А., срещу решение 3228/16.04.2025 г. на председателя на ДАБ при МС. С него на оспорващата и двете й деца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и действащите материалноправни разпоредби. Първоинстанционният съд е счел, че изложените от С. Х. А. факти и обстоятелства не съставляват материалноправно основание за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съдът е приел, че не се установява наличие на предприето по отношение на жалбоподателката или децата й преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ в страната по произход. Посочил е, че не са налице основания за предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, въз основа на което административния акт и в тази му част е постановен при правилно прилагане на материалния закон. Прието е, че в решението компетентният орган е спазил изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като е обсъдил всички наведени от кандидата за закрила факти, ведно с въпроса за сигурността на страната й по произход. Съдът е съобразил, че част от жалбоподателите са малолетни, и същите са деца в риск по смисъла на чл. 30а от ЗУБ. За наличието на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 1 т. 3 от ЗУБ е взел предвид състоянието на страната на произход, като са кредитирани предоставените от административния орган справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ МС. Въз основа на изложените в тези справки данни и личната история на чужденката съдът е заключил, че чуждата гражданка и децата й не биха били изложени на реална опасност от тежки посегателства. Административния съд е извършил преценка и на чл. 30а от ЗУБ относно нуждите на ненавършилите пълнолетие чужди граждани, като е отчетена потребността от образование, медицински грижи и грижи в семейна среда. При съобразяване на представените доклади, съдът е приел, че ненавършилите пълнолетие чужди граждани биха се чувствали по добре в страната им на произход. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, споделя изцяло фактическите и правни извод на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели, че обжалваното съдебно решение е неправилно. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на производството. Въз основа на установената фактическа обстановка е извел своите правни изводи, които надлежно е мотивирал. Правилно Административен съд - Хасково, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на С. Х. А. и децата й за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно § 196 от Наръчника на ВКБООН по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец тежестта на доказване е споделена между кандидата и интервюиращият орган, при отчитане на общия принцип тежестта да докаже фактите се носи от лицето, подало молбата за закрила. В настоящия случай правилно са преценени всички относими факти при произнасянето по молбата за международна закрила, следователно е спазена разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Обосновано съдът е приел, че липсват доказателства, чуждите граждани да са били изложени на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки лични заплахи срещу живота и личността на оспорващата и децата й като граждански лица - в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От бежанската история не се установява С. Х. А. и децата й да са били обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето им, не са установени намеси в личната сфера на лицата, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Единственото опасение, което чуждата гражданка е заявила, е във връзка с обстановката в страната на произход, но не е изложена никаква информация за действия, от които да има реална опасност за нея и нейните деца. От съдържащите се по делото справки се установява, че не е налице въоръжен конфликт, съпроводен със степен на безогледно насилие, който би довел до реална опасност от тежки и лични заплахи за чужденците. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетата като доказателство в касационното производство справка относно актуалното положение в страната. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. С изключение на позоваването на държавата на произход на молителя, член 15, буква б) от Директива 2011/95 съответства по същество на член 3 от ЕКПЧ, който е част от общите принципи на правото на Съюза и се съдържа като самостоятелен принцип в член 19, параграф 2 от Хартата на ЕС. Съгласно установената съдебна практика на СЕС, съдебната практика на ЕСПЧ относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в общностния правен ред. Посочената практика дава насоки относно тълкуването на термините "изтезания" и "нечовешко или унизително отношение или наказание". Въпреки това, следва да се има предвид, че докато чл. 3 от ЕКПЧ не придава значение на това от кого или какво би могло да произтече съответното нечовешко или унизително отношение или наказание или изтезание, то Директивата изисква те да са резултат от действия на субекти на тежки посегателства по смисъла на чл. 6 от нея. Когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила, следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 от ЕКПЧ се има предвид при преценката на принципа за забрана за връщане. В конкретния случай, чужденката не посочва данни, въз основа на които да се направи извод за реална опасност за нея или децата й от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Значението на понятието въоръжен вътрешен конфликт е пояснено от Съда на ЕС в решението по делото Diakitе - решение от 30 януари 2014 г., дело C-285/12. В точка 35 Съдът потвърждава, че, член 15, буква в) от Директивата се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но недостатъчно условие за привеждането на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 в действие. По отношение на общия риск за цивилни лица, чл. 15, б. в) се привежда в действие единствено ако въоръженият конфликт се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства. Поради това в точка 30 от решението по делото Diakitе Съдът на ЕС отбелязва, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на чл. 15, б. в) от Директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи (вж. в този смисъл и делото Elgafaji, СЕС (голям състав), решение от 17 февруари 2009 г., Дело C-465/07. На база събраните по делото доказателства липсват основания да се приеме, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи- условия, възприети в решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 и по дело С-285/12 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Понастоящем с чл. 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, приложима към момента, поради което и тълкуването, дадено с цитираното решение, е запазило своето значение. Първоинстанционният съд е изследвал цялостната обстановка в Сирия, съпоставена с личната бежанска история на молителката и децата й, при което правилно е приел, че това условие не е налице по отношение на обстановката в страната по произход. Ето защо следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещата закрила и нейните деца поради ситуация на безогледно насилие в държавата й по произход. Няма основание да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Нещо повече, проблемите, които чужденката и семейството й са заявили като причини за напускането на Сирия са основно такива от личен характер. Следва да се отбележи, че при постановяване на оспореното решение са спазени и изискванията на чл. 6а от ЗУБ, съгласно който при прилагането на закона първостепенно значение има най- добрия интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие със Закона за закрила на детето. В т. 11 от § 1 ДР на ЗУБ, в сила от 16.10.2015 г., е предвидено, че "Най-добрият интерес на детето" е понятие по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за закрила на детето (ЗЗДет). Тълкувана логически, нормата задължава органите, които се разпореждат с права и интереси на деца и да спазват ЗЗДет, което на първо място означава, че същите следва незабавно да уведомят органите за тяхната закрила. Съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет най- добрият интерес на детето е преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. По данни на самата жалбоподателка, същата има пет деца като две от тях се намират в Германия. Синът й А. на [възраст] е с предоставена закрила, но е инвалид и в Германия има настойник. Заявила е, че не желае да се образува процедура Дъблин, а иска молбата й да се разгледа тук в България, тъй като настойникът на сина и не е съгласен. Дъщеря й Х. на [възраст], също е с предоставена закрила, но тя не живее с брат си. Разказала, че съпругът и останал в Сирия, защото нямали достатъчно средства да платят на трафиканта за всички. В България чужденката е пристигнала с другите си три деца- Р. Х. А., Х. Х. А. и Р. Х. АБД. На последната е отказана международна закрила с Решение 607/23.01.2024 г., постановено по адм. дело 1489/2024 г. на АС - Хасково. С другите две деца е проведено интервю в присъствието на майката и социален работник. В хода на административното производство са представени социални доклади от дирекция "Социално подпомагане" - Харманли. В съдебното производство също е изготвен социален доклад, а жалбоподателката и децата са представлявани от адвокат, назначен от съда на основание чл. 26 от ЗПП, поради което съдът намира, че не е допуснато нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет. При това положение, както административният орган, така и съдът, са направили максимално възможното за защита висшия интерес на детето по смисъла на чл. 6а от ЗУБ, чл. 23 от Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила. Следва да се отбележи, че най- добрият интерес на детето не е въведен от законодателя като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, нито е определен като условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС, поради което не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила при липса на материалноправните предпоставки за това, предвидени от българския и европейския законодатели. В заключение, административният съд се е произнесъл след изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая. В съдебното решение е обсъдена и ситуацията в държавата на произход - съобразно представените справки по делото относно общото положение в Сирия, като не намират опора твърденията, че съдът се е позовал на неактуална справка. От доказателствата по делото не се установява жалбоподателката и децата й да са били принудени да отпътуват от Сирия поради реална опасност от тежки посегателства. Настоящият състав счита, че представените справки, съдържащи информация за обстановката в Сирия са изготвени от специализирана дирекция, при ДАБ - МС същите представляват официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК. От представената в настоящето касационно производство справка с вх. МД-02-528/31.09.2025 г. се установява, че към 25.09.2025 г., считано от 08.12.2024 г. около 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия. Освен това в района на Дейр ал Зор се осигуряват основни услуги чрез разпределението на нехранителни и основни хуманитарни стоки като вода и др. от ВКБООН. Стартираната платформа SyrialsHome е насочена към подпомагане на завръщащи се лица чрез предлагане на точна информация, която да помогне за вземане на безопасни решения за завръщане в Сирия. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателката се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или на реална опасност от тежки посегателства, то по отношение на нея и децата й не могат да намерят приложение разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Достигайки до идентичен краен правен извод, АС Хасково правилно е приложил материалния закон, тълкуван съобразно разясненията, съдържащи се в горепосочените решения на СЕС и е постановил правилен съдебен акт. Същият не страда от релевираните касационни пороци, с оглед на което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,