Решение № 5557 от 8.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11418/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Лессистема ООД, подадена чрез пълномощника адвокат Д. Аврамов, против решение 739 от 11.10.2023 г., постановено по адм. дело 647/2023 г. по описа на Административен съд Хасково. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията му и доказателствата по делото, поради което неправилно е приложил закона. Намира, че оспореният акт не е издаден в нормативно предписаната форма - заповед, няма изискуемо съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК и не е валидно подписан, поради което е нищожен. Освен това в него не са изложени конкретни фактически и правни основания за издаването му, а решаващият съд е допълнил липсващите мотиви на органа, което е недопустимо. Заявява, че без правно значение е възприетото от съда, че наемодателят не е собственик на имота, тъй като договорът за наем може да се сключи и от лице което не е собственик или от един наследник. Посочва, че в договора на наем не е вписано, че ще се ползват сгради, а само поземления имот, т. е. терена. Поради това е без значение констатираната липса на документ за въвеждане на обекта в експлоатация и/или разрешаване на ползването му по смисъла на чл. 58, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (НКОГТ, Наредбата). Счита, че в случай на установена липса или неяснота на някой от изискуемите документи, органът е следвало да укаже това на заявителя, след което да се произнесе. Заявява, че в обекта има изградена система за видеонаблюдение, за нея са представени съответните документи, с което е спазено изискването на Наредбата. Твърди, че оспореният акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка, което не е било констатирано от първоинстанционния съд. Въз основа на изложените оплаквания иска отмяна на атакуваното съдебно решение и потвърденото с него уведомително писмо. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по касация - директор на Регионална дирекция по горите (РДГ) Кърджали, лично и чрез пълномощника Е. Караджова-Момчилова в представен писмен отговор, оспорва жалбата. Заявява, че процесното писмо е подписано валидно с електронен подпис. Заявителят не е представил изискуемите документ за въвеждане на обекта в експлоатация и/или разрешаване на ползването му, а при извършената проверка служителите установили прекъсване на записа от системата за видеонаблюдение. Иска оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, тя е основателна. С оспореното съдебно решение е отхвърлена подадена от Лессистема ООД жалба срещу уведомително писмо рег. РДГ06-2803/11.05.2023 г., издадено от издадено от директора на РДГ Кърджали, с което на основание чл. 58, ал. 3, т. 2 от НКОГТ му е отказано издаването на удостоверение за изработване на производствена марка за обект в с. Брягово, общ. Хасково. От фактическа страна е установено, че производството пред административния орган е започнало по подадено от дружеството заявление рег. РДГ06-2250 от 18.04.2023 г. за издаване на удостоверение по чл. 58, ал. 3, т. 1 от НКОГТ за изработване на производствени марки за обекта, индивидуализиран като склад за фасониран дървен материал, находящ се в с. Брягово, общ. Хасково, кв. 36, УПИ VIІI-161. Към заявлението са приложени договор за наем от 15.02.2023 г., по силата на който Лессистема ООД наема от лицето П. Колев само част от същия поземлен имот, т. е. без сградите в него. Приложено е удостоверение за наследници на лицето М. Колева, починала на 18.08.2019 г., с наследници децата й - В. Станева и П. Колев. Представена е скица 687 от 22.VІІ.1963 г., видно от която в парцел VIІI-161, кв. 36 по плана на с. Брягово, общ. Хасково, в тогавашния отдалечен във времето момент са съществували една сграда на основно застрояване и две на помощно, като се е предвиждало изграждането на трета. По отношение на изградената в обекта система за видеонаблюдение е представено удостоверение от 18.04.2023 г., издадено от управителя на Вент ООД, [ЕИК] по чл. 14а, ал. 2 от НКОГТ, че същата отговоря на изискванията на чл. 14а, ал. 1 от Наредбата. В заявлението което е по образец е записан бланковия текст, че се представят документи за въвеждане на обекта в експлоатация и/или за разрешаване на ползването му, изискуеми по Закона за устройството на територията (ЗУТ). По преписката такива не са представяни. По повод на заявлението, на 05.05.2023 г. в присъствието на управителя на дружеството била извършена проверка в обекта от горски инспектор към РДГ Кърджали, за която е съставен констативен протокол. В него е записано, че системата за постоянно видеонаблюдение не отговаря на изискванията на чл. 14а от НКОГТ, защото има прекъсвания на записа, без уточнение за характера на прекъсванията и тяхната продължителност. За да откаже издаване на исканото удостоверение, директорът на РДГ Кърджали се е мотивирал в процесното уведомително писмо, че при преглед на представените към заявлението документи и от теренната проверка са били констатирани две несъответствия: 1. Липса на документ за въвеждане на обекта в експлоатация и/или разрешаване на ползването му, съгласно изискванията на чл. 58, ал. 2, т. 3 от НКОГТ; 2. При извършената проверка на 05.05.2023 г. е било установено, че системата не отговаря на изискванията на чл. 14а от НКОГТ. Писмото е подписано от директора с валиден квалифициран електронен подпис, съгласно удостоверение издадено от Борика АД. Административен съд Хасково е приел от правна страна, че оспореният отказ има белезите на индивидуален административен акт, издаден е от компетентен орган, съгласно чл. 58, ал. 3 от НКОГТ, в законоустановената писмена форма и съдържа фактически и правни основания. Съдът е намерил, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, а освен това актът съответства на материалния закон и неговата цел. Направил е преглед на приложимите норми от Закона за горите (ЗГ) - чл. 206 и НКОГТ и е достигнал до извод, че жалбоподателят не е доказал представянето на документи за въвеждане на обекта в експлоатация и/или за разрешаване на неговото ползването, изискуеми по чл. 58, ал. 2, т. 3 от Наредбата. Освен това договорът за наем е сключен само от един от наследниците и в него не е индивидуализирана коя част от имота ще се ползва от Лессистема ООД, поради което твърденията на дружеството, че ползва само незастроената част от имота са приети за недоказани. По отношение системата за видеонаблюдение е отчетено наличието на удостоверение по чл. 14а, ал. 2 от НКОГТ, но на основание извършената проверка за функционирането й съдът е приел, че тя не осигурява непрекъснати записи на изображенията, дата и часа, с възможност за последващо разглеждане на записите, отчетено като неизпълнение на изискванията по чл. 14а, ал. 1 от Наредбата. Изложено е, че това изискване не е посочено в писмото, но пропускът е преценен като несъществен. Намерено е, че в случая не са приложими изключенията на ал. 4 - 9 от същия член, защото се отнасят до вече функциониращ обект, а жалбоподателят не опровергава изводите на контролния орган, нито ангажира доказателства за причините за прекъсването на записа, нито че отговаря на изискванията на чл. 14а, ал. 1 от НКОГТ, а посочва, че се касае за технически проблем, възникнал в хода на проверката. Не е възприето възражението на жалбоподателя, че органът е следвало да му укаже какви са необходимите документи по чл. 58, ал. 2, т. 3 от Наредбата, обосновано с наличието на другото основание за отказ - установеното прекъсване на записа. При тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано на представените по делото доказателства. Не могат да бъдат споделени възраженията на касационния жалбоподател, че оспореният административен акт не отговаря на изисквания за форма и не е подписан, тъй като съответства на изискването на чл. 58 ал. 3, т. 2 от НКОГТ за издаване на мотивиран отказ, а не заповед и е валидно подписан с валиден квалифициран електронен подпис. Изложени в него мотиви обаче, не съответстват на установените по случая факти, което не е преценено правилно от Административен съд Хасково. В чл. 206 ЗГ е предвидено, че собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, са длъжни да водят съответен дневник, да притежават производствена марка, да маркират с нея дървесината, да изградят и да поддържат система за постоянно видеонаблюдение на обекта, както и да предоставят достъп до информацията. Условията и редът за изпълнение на тези задължения се определят с Наредба 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. В чл. 58 от Наредбата е предвидено, че лицата подават в РДГ заявление по образец за всеки отделен обект към което прилагат документ за собственост или за ползване на обекта; данни за адрес, номер по действащ план, номер на имота по карта на възстановената собственост или идентификатор на имота по кадастрална карта; изискуемите по нормативен акт документи за въвеждане на обекта в експлоатация и/или за разрешаване на неговото ползване; когато в един имот са разположени повече от един обект по чл. 206 ЗГ, границите на терена на всеки отделен обект следва да са обозначени с трайни знаци; документите по чл. 14а, ал. 2 и чл. 14б, ал. 3 и 4. Преди издаване на удостоверението съответната РДГ извършва проверка на документите и обстоятелствата, както и относно функционирането на системите по чл. 14а и 14б, за което се съставя констативен протокол. Относимата в настоящия случай разпоредба на чл. 14а от НКОГТ предвижда обектите по чл. 206 ЗГ да бъдат оборудвани със система за постоянно видеонаблюдение, която да осигурява визуално разчитане на регистрационния номер на превозното средство транспортиращо дървесина, както и час и дата на влизане и излизане на превозното средство, както и да осигурява непрекъснати записи на изображенията, датата и часа, с възможност за последващо разглеждане на записите, като съхранява данните за последните 30 дни. Лицата, изградили системата следва да издават сертификат или удостоверение, че същата съответства на изискванията. Съгласно ал. 4 е допустимо, когато по обективни причини системата прекъсне работа, обектите да могат да продължат функционирането си при условие, че се осъществява заснемане на постъпващата и експедираната дървесина, съответните превозни средства и документи, с които дървесината е доставена или експедирана, както и съхраняване на снимките на цифров носител. Има и допълнителни изисквания за работа при тези условия, които са предвидени в следващите алинеи. В хода на осъществявания от съда контрол, законосъобразността на обжалвания административен акт се преценява с оглед установените фактически и правни основания за издаването му, което в случая не е направено от Административен съд Хасково. Отказът да се издаде исканото удостоверение е мотивиран на първо място с липса на документ за въвеждане на обекта в експлоатация и/или разрешаване на ползването му, съгласно изискванията на чл. 58, ал. 2, т. 3 от НКОГТ. Такива документи биха могли да бъдат разрешения за поставяне по реда на чл. 56 ЗУТ, удостоверение за въвеждане на обект в експлоатация по смисъла на чл. 177 ЗУТ и други, които се отнасят за сгради и постаяеми обекти, но не и за поземлените имоти върху които те са изградени или поставени. В случая съгласно представения договор за наем от 15.02.2023 г., Лессистема ООД е ползвател само на част от поземления имот, не и на сгради в него, поради което не може да се изисква представянето на документи по чл. 58, ал. 2, т. 3 от НКОГТ за обекти върху които дружеството не притежава облигационни права. Следователно след като то ползва само поземления имот, неправилна е преценката на директора на РДГ Кърджали, че следва да представи към заявлението си документ за въвеждане на обекта в експлоатация и/или разрешаване на ползването му. Като е споделил този негов извод Административен съд Хасково е постановил неправилно решение. Що се отнася до мотивите на съда, че договорът за наем е сключен само с един от наследниците на имота, тези разсъждения не съответстват на обема на дължимата проверка която се извършва по случая, а тя е да се установи наличието на документ за ползването на имота. С представянето на договора за наем са спазени формалните изисквания на чл. 58, ал. 2, т. 1 от НКОГТ, като нито административният орган, нито съдът при контрола на издадения акт, могат да проверяват дали договорът за наем е валиден, при липсата на подобни възражения. Неправилни са изводите на Административен съд Хасково и по отношение системата за видеонаблюдение при наличието на удостоверение по чл. 14а, ал. 2 от НКОГТ. Именно чрез удостоверението от 18.04.2023 г., издадено от управителя на Вент ООД по чл. 14а, ал. 2 се установява, че същата отговоря на изискванията. Във връзка в констатираните при проверката прекъсвания на записа, необосновано не е било отчетено, че съгласно чл. 14а, ал. 4 - 9 от Наредбата обектите могат да продължат функционирането си при определени условия, когато системата прекъсне работа по обективни причини. Директорът на РДГ Кърджали не е установил на какво се дължат прекъсванията на записа на отговарящата на изискванията система, дали те не произтичат от допустимите съгласно наредбата обективни причини, както и спазени ли са били условията на чл. 14а, ал. 4 - 9 от НКОГТ. Така той не е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК да издаде акта, след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди обясненията на заявителя, че прекъсванията в записа се дължат на технически проблем. Не са били уточнени характера и продължителността на прекъсванията. Първоинстанционният съд не е констатирал наличието на тези съществени нарушения на процесуални правила, които представляват самостоятелно основание за отмяна на оспорения отказ. Следователно обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и не съответства на ангажираните по делото доказателства, поради което същото следва да се отмени, като се постанови друго по съществото на спора, с което оспореният административен акт се отмени, а преписката да се върне на директора на РДГ Кърджали за ново произнасяне за да се уточни характера и продължителността на прекъсванията на записа в системата за видеонаблюдение, дали те не се дължат на обективни причини по смисъла на чл. 14а, ал. 4 от Наредбата, както и спазени ли са били условията на чл. 14а, ал. 4 - 9 от НКОГТ. При този резултат на делото, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, право на разноски има касационният жалбоподател. Видно от ангажираните доказателства, той е извършил пред двете инстанции разноски за заплатените държавни такси от общо 420 лева, също общо 2000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение - по 1000 лева за всяка от инстанциите, които следва да му бъдат възстановени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение