Решение № 4681 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9438/2009 г.

Решение № 4681 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9438/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Областния управител на Софийска област срещу решение № 321 от 25.05.2009 г., постановено по адм. дело № 318/2009 г. от Административен съд - София - област. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Общински съвет град Самоков не е взел становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционният съд е образувано по оспорване на областния управител на Софийска област със заповед № ОА-135/8.04.2009 г. на решение № 807 по протокол № 20/19.03.2009 г. на Общински съвет град Самоков. С посоченото решение на ОбС Самоков е дал съгласие за ползване на дървесина от гори, собственост на община Самоков, както следва: I. В района на ДГС Самоков: 1. Промишлен дърводобив: 104/м, 104/н, 104/о, 104/п, 104/р, 104/т, 271/а1, 271/в1,149/м, 156/б, 579/з, 579/л, 587/л, 597/д, 621/ф - в размер на 10448 куб. м стояща маса и II. Местно население: 104/б, 104/с, 271/г1 - в размер на 190 куб. м стояща маса. Решението е взето с пълно мнозинство от присъстващите членове на Общинския съвет. С обжалваното решение АС София - област е отхвърлил оспорването на посоченото решение. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Правилен е изводът на съда, че обжалваният пред него административен акт е издаден при спазване на административно производствените правила. Процедурата е започнала по докладна записка, внесена от кмета на община Самоков до председателя на общинския съвет. По преписката е приложен и протокол № 12/12.03.2009 г. на Постоянната комисия по "Стопански дейности и екология" на ОбС Самоков, която е дала съгласие за ползването на дървесина от държавния горски фонд. В касационната жалба се правят оплаквания, които са изложени и в мотивите на заповедта на областния управител, с която е оспорено решението на ОбС, досежно нарушения на чл. 53, ал. 1, 2 и 4, чл. 57, ал. 1 от Закона за горите /ЗГ/ и чл. 80, ал. 8 от ППЗГ. Съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗГ ползването от горите и земите от горския фонд по смисъла на закона представлява добивът на дървесина и/или странични ползвания, както и разпореждането с тях. Ползването на дървесина от гори и земи от държавния горски фонд съгласно ал. 2 се осъществява по един от изрично посочените в нея начини, които са изчерпателно изброени в т. 1 до 6 на цитираната алинея. Съгласно ал. 4 на чл. 53 от ЗГ, "ползването от горите и земите от горския фонд - общинска собственост, се осъществява по начините, посочени в ал. 2 и 3, след решение на общинския съвет. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗГ предвижда, че "ползването на дървесина от горите, независимо от тяхната собственост се извършва от търговци, регистрирани по чл. 57а, съгласно лесоустройствените проекти, планове и програми, с изключение на тези по чл. 47, ал. 5". Постановяване на правилно решение от Общинския съвет предполага съобразяване с изискванията на процесуалните норми на чл. 59 от Административнопроцесуалния кодекс относно съдържанието на административния акт и със специалните изисквания на Закона за горите и Правилника за приложението му, уреждащи цялостния процес на ползване на дървесината, подчинен на изисквания за плановост и контрол при осъществяването му. Вземането на мотивирано решение, посочването на фактическите и правни основания изискват не само изброяване на текстовете на нормативните актове, но и конкретните обстоятелства, сочещи на възможността и правото да се вземе решението. В докладната записка на зам.-кмета и Протокола на ПК по "Стопански дейности и екология" не се съдържат фактически обстоятелства като основание за предлаганото решение. Текстът на чл. 53, ал. 4 от Закона за горите представлява най - общата регламентация на ползването на общинските гори, като посочва възможните начини на ползването чрез препращане към ал. 2 на чл. 53 от ЗГ и поставя изискването разрешението да бъде дадено след решение на Общинския съвет. Разпоредбата на ал. 2 на чл. 57 от Закона за горите изрично препраща към Правилника за приложение на закона относно условията и реда за ползване на дървесината от общинския горски фонд, като чл. 80, ал. 8 от ППЗГ задължава Общинския съвет с решението си да определи условията и реда на ползването на дървесината. Преценката за законосъобразността на оспореното решение е в зависимост от отговора на въпроса изпълнено ли е изискването на ал. 8 на чл. 80 от ППЗГ с посочването на предназначението на ползването, местоположението на дървесината и общия размер на разрешеното количество. Съобразно чл. 86, ал. 1 от ППЗГ ползването на дървесината от общинските гори се осъществява в съответствие с определеното с лесоустройствените проекти, планове и програми годишно ползване, което по силата на ал. 3 на същия чл. 86 от ППЗГ се одобрява от регионалната дирекция по горите по представен годишен план по образец, утвърден от председателя на Държавната агенция по горите. Този план се представя от общината до 30 април в годината на маркирането. Разпоредбата на ал. 15 на чл. 87 от ППЗГ въвежда като изискване за ползване на дървесина от общинския горски фонд наличието на утвърден от директора на регионалната дирекция по горите комплектуван лесосечен фонд. Съобразно ал. 6 на чл. 57 от Закона за горите до една трета от утвърденото годишно ползване на дървесината може да бъде за добив от дърводобивни и дървопреработвателни предприятия. Посочените условия за ползване на дървесината следва да бъдат съобразени от компетентния орган при вземане на решението му. Актът, с който се решава ползването на дървесина, безспорно представлява разпореждане с общинска собственост и съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА е предоставен в компетентността на Общинския съвет. Прегледа на начините на ползване, изрично изброени в ал. 2 на чл. 57 от ЗГ, съответно в чл. 80, ал. 2 от ППЗГ, при систематичното им тълкуване, води до извод, че начина по който ще се ползва дървесината във всеки конкретен случай представлява съществен елемент от решението по чл. 21, т. 8 от ЗМСМА. В подкрепа са разпоредбите на Раздел III от Глава четвърта на Правилника за приложение на Закона за горите, които уреждат детайлно производствата по издаване на разрешения за отделните начини на ползване на дървесината. В конкретния случай в решението на Общинския съвет не само не се съдържат фактически основания за вземане на решението, то е лишено и от същинска разпоредителна част по смисъла на чл. 59, т. 5 от АПК. Не може да бъде прието изразеното в обжалваното решение виждане за наличие на право на оперативна самостоятелност за кмета на общината при избора на начина и лицето, в полза на което ще бъде предоставено правото. При управлението и разпореждането с общинска собственост по чл. 21, т. 8 от ЗМСМА кметът може да взема решения само доколкото са му предоставени изрично правомощия с решението на Общинския съвет. В оспореното решение липсва оправомощаване на кмета, така както изисква текстът на т. 8 на чл. 21 от ЗМСМА, поради което приетото с решението на първоинстанционния съд противоречи на императивни правила. Условията и реда за ползването на горите и земите в горския фонд са регламентирани подробно в Глава четвърта /чл. 53 - 62/ от Закона за горите и Глава четвърта от ППЗГ /чл. 80 - 98/. Разпоредбата на чл. 53 е в Раздел I - общи положения на ЗГ, като в следващите раздели са уредени различните начини на ползването на горите. Така например ползването на гори - представляващи общинска собственост чрез концесия се предоставя по реда на Закона за концесиите, Закона за общинската собственост, като предложението се прави от министъра на земеделието и храните. Провеждането на публичен търг, начин за ползването на дървесина по чл. 43, ал. 2, т. 3 от ЗГ се извършва по реда, условията и органите, посочени в чл. 87 г от ППЗГ; провеждането на конкурс се извършва от органите, и при изискванията, визирани в чл. 87 и от ППЗГ. Т. е. детайлната регламентация на всеки от начините на възмездното ползване на дървесина, сочи, че всеки начин се реализира по нормативно определен ред, условия и органи. Това обаче се извършва след като в рамките на законовите си правомощия на собственика на гората - в случая общината е да даде предвиденото съгласие за ползване и обема за съответния период. Изложените съображения налагат извода за незаконосъобразност на обжалваното решение. Неправилно издаденият в нарушение на задължителни правила административен акт е определен като законосъобразен, което налага отмяна на съдебното решение. Предвид изяснеността на спора от фактическа страна, след отмяната на първоинстанционното решение следва да бъде постановена и отмяна на решението на Общинския съвет. Разноски от касатора не са претендирани, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,