Решение № 5924 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 134/2010 г.
ВАСII отделение05.05.2010 г.докладчик т Славка Найденова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 329/29.10.2009 г., постановено по адм. д. № 141/2009 г. на Административен съд - гр. Кюстендил. На основание чл. 223 АПК решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5924 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 134/2010 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на СД "Пиала - Стоилов и сие", със седалище и адрес на управление в гр. Благоевград, представлявано от управителя Кирил Стойчев Стоилов, срещу решение № 329/29.10.2009 г., постановено по адм. д. № 141/2009 г. на Административен съд - гр. Кюстендил, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд или се постанови решение по същество, с което се отмени оспорената от дружеството Заповед № ДК-02-КН-08/27.01.2009 г. на н-ка на РДНСК гр. Кюстендил. От ответниците по касационната жалба, становище за неоснователността й, чрез процесуалния си представител изразява н-кът на РДНСК гр. Кюстендил. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Кюстендил, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на СД "Пиала - Стоилов и сие" срещу Заповед № ДК-02-КН-08/27.01.2009 г. на н-ка на РДНСК гр. Кюстендил, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "пристройка към съществуваща двуетажна сграда", изпълнена от жалбоподателя без необходимите строителни книжа, в поземлени имоти № 000221 и № 028006, м. Кърколиците на землище Рилски манастир, община гр. Рила. За да постанови решението съдът приел, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради което подлежи на премахване и че оспорената заповед е законосъобразна. Решението е правилно. Съдът е събрал необходимите за правилното изясняване на спора доказателства, включително и с изслушване на вещо лице, въз основа на които е извел фактическата обстановка. Безспорно установено е, че жалбоподателят извършва пристройка към съществуваща двуетажна сграда, за която не му е отстъпвано право на строеж от собственика на имота, който попада в държавен горски фонд, не са одобрявани проекти, не е издавано разрешение за строеж и не е давана строителна линия и ниво. Това са единствено релевантните факти, установени безспорно, имащи значение за правилното решаване на спора. След като не са издавани строителни книжа, правилно е прието от съда, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1 ЗУТ, който подлежи на премахване и че издадената заповед е законосъобразна. Решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Съдът е отговорил на всички правени възражения от жалбоподателя, като мотивите се приемат изцяло от настоящата инстанция и не се налага приповтарянето им, тъй като в касационната жалба се излагат в по-голямата си част доводи и съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Освен това не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението. Съдът е събрал всички искани от жалбоподателя доказателства, изслушал е и заключение на вещо лице, като събрания доказателствен материал не се установяват други факти и обстоятелства, освен посочените констатации в актовете, въз основа на които е издадена процесната заповед. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК