Решение № 7703 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13225/2013 г.

Решение № 7703 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13225/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, против решение № 5407/7.08.2013 г., постановено по адм. д. № 4840/12 г. по описа на Административен съд- София град, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 20001103189/24.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 468/2.03.2012 г. на директор Дирекция "ОДОП", в частта на установени задължения за ДДС за данъчни периоди месеците 02, от 04 до 12 на 2003 г. и от 01 до 07, както и м. 10 на 2004 г. и за установените задължения за вноски за ДОО, ДЗП и здравно осигуряване - установени като дължими през месеците от 10 до 12 на 2003 г. и от 01 до 12 на 2004 г., както и съответстващите на посочените задължения лихви, установени с РА поради погасяването им по давност. Касаторът оспорва съдебното решение в посочената отменителна част, като твърди, че е необосновано и неправилно поради нарушение на материалноправни норми - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено решението и да бъде отхвърлена изцяло жалбата на Христо Атанасов Ковачки, действащ като ЕТ "Щайн - Христо Атанасов" против процесния РА. Подробни съображения в подкрепа на становището и искането са изложени в касационната жалба. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Христо Атанасов Ковачки, действащ като ЕТ "Щайн - Христо Атанасов", чрез пълномощника си адв. Костолов, оспорва жалбата като неоснователна по подробно мотивирани съображения в писмен отговор, допълнително развити в писмени бележки, и моли атакуваното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С решението - в обжалваната му част - е отменен РА № 20001103189/24.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 468/2.03.2012 г. на директор Дирекция "ОДОП", в частта на установени задължения за ДДС за данъчни периоди месеците 02, от 04 до 12 на 2003 г. и от 01 до 07, както и м. 10 на 2004 г. и за установените задължения за вноски за ДОО, ДЗП и здравно осигуряване - установени като дължими през месеците от 10 до 12 на 2003 г. и от 01 до 12 на 2004 г., както и съответстващите на посочените задължения лихви, установени с РА поради погасяването им по давност. Със същото решение е отхвърлена жалбата срещу РА в останалата му част, като в тази част съдебния акт не е обжалван и е влязъл в сила. Административният съд е отменил РА в частта на установените за 2003 и 2004 г. по ЗДДС задължения и установените за периодите от 01.10.2003 г. до 31.12.2003 г. и от 1.01.2004 г. до 31.12.2004 г. вноски за ДОО, ДЗПО и здравно осигуряване, след като е приел за основателно заявеното от жалбоподателя възражение за погасяване по давност на посочените задължения. Решението е правилно постановено. Видно от самата касационна жалба, касаторът признава факта, че давностният срок за отменените задължения е изтекъл, независимо от срока на спиране на давността. Неправилно, обаче, касаторът тълкува разпоредбите, уреждащи института на погасителната давност. Даденото от първостепенния съд тълкуване на визираните норми е правилно и се споделя от настоящия състав, поради следните съображения: Установено е по несъмнен начин по делото и страните не спорят, че към момента на образуването на ревизионното производство (1.08.2008 г. със ЗВР № 804202/1.08.2008 г.) давността все още не е била изтекла. Към момента на издаване, обаче, на ревизионния акт (РА е издаден на 24.08.2011 г.) давността по чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.) е била изтекла. Съгласно тази разпоредба, публичните задължения се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Неправилно касаторът твърди, че разпоредбата на чл. 140 от ДПК (отм.) е неотносима в производството по оспорване на ревизионния акт. В правната теория и съдебна практика не се спори, че нормите, уреждащи давността са материални норми и като такива към тях приложение намира законът, който е бил в сила към момента на възникване на публичното задължение, а не към момента на установяването им, както правилно е приел и първоинстанционния съд (така и решение на ВАС № 8780 от 17.06.2013 г. по адм. дело 4065/2013 на ВАС, 8-мо отд., а и др. съдебни актове на ВАС). Съгласно установената практика доколкото се касае за погасяване на задължения по ЗДДС (отм.), то правилото е, че следва да се приложи онзи институт на погасителната давност, който е действал към момента на тяхното възникване. В случая, както правилно е приел решаващият съд, приложима е нормата на чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.)". Сроковете по чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.) и чл. 171, ал. 1 от ДОПК са давностни и след изтичането им се погасяват публичните задължения. Това че специалният закон предвижда възможността да се извършва прихващане с погасени по давност задължения, не променя факта, че законът предвижда погасяване на същите след изтичане на давностния срок. Ако е била налице хипотезата за извършване на прихващане, административният орган би могъл да я приложи, разбира се при спазване на визираните предпоставки. Ако е изтекъл давностният срок, то следва да се приеме, че се е погасило самото публично задължение, какъвто ясен смисъл имат разпоредбите на чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.) и чл. 171, ал. 1 ДОПК. В този случай съдът не е длъжен да изследва дали установените с РА задължения са законосъобразни или не, тъй като и в двата случая РА трябва да бъде отменен поради изтекла давност. Принципно правилно е твърдението на касатора, че изтеклата погасителна давност има отношение и към изпълнителния процес, но в случая не е налице такава хипотеза, поради което и изложените в тази насока аргументи в касационната жалба не следва да бъдат обсъждани. Изтичането на давността не е равнозначна на недължимост на публичното задължение, каквито аргументи излага касаторът. Изтичането на давността означава, че задължението е погасено по давност, поради което не може да се премине към принудителното му събиране, в случай, че е направено такова възражение. В конкретния случай това право е упражнено и правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е отменил оспорения ревизионен акт в частта на погасените по давност публични задължения. В тази връзка следва да се посочи, че са неоснователни аргументите в касационната жалба, че изтеклата погасителна давност към момента на постановяване на решението не може и не следва да бъде основание за отмяна на ревизионния акт. В случая погасителната давност за спорните задължения е била изтекла още преди издаването на процесния ревизионен акт. В касационната жалба липсват конкретни оплаквания против останалите решаващи мотиви на първостепенния съд. Касационната инстанция, в изпълнение на задълженията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, след извършената служебна проверка не констатира нарушение на материалния закон. С оглед на горното, настоящият състав на Върховния административен съд, намира, че съдебното решение в обжалваната му част като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила на основани е чл. 221, ал. 2 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, Осмо отделение,