Решение № 8352 от 4.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8191/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Агро Маркс" ЕООД, чрез адв. Василев, срещу решение 2143/14.06.2024 г., постановено по адм. дело 324/2023 г. на Административен съд - гр. Плевен /АдмС-Плевен/. С него са отхвърлени исковете на дружеството срещу Община Плевен, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, общината да заплати сумата от 443 317,95лв. /увеличена от 437 930,11 лева/, представляващи обезщетение за причинените на дружеството имуществени вреди, произтекли от заповеди на Кмета на Община Плевен, прогласени като нищожни с влезли в сила съдебни актове, от които сумата от 239 317,95 лв. /увеличена от 233 930.11 лева/ пропуснати ползи по различни схеми пред ДФЗ, сумата от 170 000 лева пропуснати ползи от договор за доставка на сено от 29.05.2018г. и сумата от 34 000 лв. претърпени загуби от договор за доставка на сено от 29.05.2018г., ведно със сумата от 206 552,91 /увеличен от 202 056,07 лв./ - мораторна лихва върху главницата за периода от 08.10.2018г. до 25.04.2023г. /датата на подаване на исковата молба/, както и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба 25.04.23г. до окончателното изплащане на вземането. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до необоснованост и неправилност - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което да се уважат изцяло предявените искови претенции срещу Община Плевен, в претендираните размери. Направено е и искане за присъждане на сторените разноски. Ответникът Община Плевен, чрез процесуалния си представител адв. Стоянов, в писмен отговор по касационната жалба взема становище за нейната неоснователност. Претендира възстановяване на направените в производството адвокатски разноски. В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Стоянов и поддържа подробно изложения отговор на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура, участващ в производството на основание чл. 217, ал. 3 АПК дава мотивирано заключение, че съдебното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а исковете уважени. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Производството пред АдмС-Плевен се е развило по предявени искове от Агро Маркс ЕООД с ЕИК 200960175, срещу Община Плевен. Дружеството е поискало общината да бъде осъдена да му заплати сумата от 437 930,11 лева, представляващи обезщетение за причинените на дружеството имуществени вреди, произтекли от заповеди на Кмета на Община Плевен, прогласени като нищожни с влезли в сила съдебни актове, от които сумата от 233 930.11 лева пропуснати ползи по различни схеми пред ДФЗ, сумата от 170 000 лева пропуснати ползи от договор за доставка на сено от 29.05.2018г. и сумата от 34 000 лв. претърпени загуби от договор за доставка на сено от 29.05.2018г., ведно със сумата от 202 056,07 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 08.10.2018г. до 25.04.2023г., както и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба 25.04.23г. до окончателното изплащане на вземането. С оглед на обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявените искове като неоснователни и недоказани. За да постанови този резултат съдът е приел, че твърдените в исковата молба пропуснати ползи, произтичащи от отменените индивидуални административни актове, не са доказани по безспорен начин от ищеца. По същество липсвала и причинно-следствена връзка между отмяната на заповедите на Кмета на Община Плевен и липса на подпомагане от ДФЗ по заявените от дружеството мерки. Решението на първоинстанционния съд е обжалвано изцяло. То е валидно и допустимо, но частично неправилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да са издадени или извършени при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; актът да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В настоящия случай са неправилни изводите на административния съд, че по делото не са установени две от законовите предпоставки, обуславяща основателност на предявения от ищеца основен иск, а именно сигурното настъпване на пропуснатите ползи за дружеството и техния размер, както и липсата на пряка причинно-следствена връзка между отмяната на административните актове и неплащането на субсидии от Държавен фонд Земеделие. В допълнение, съдът е направил извод, че в представения договор за доставка на сено на трето лице не е предвидено, че сеното от естествени ливади ще бъде доставено именно от площите, предмет на публичния търг в Община Плевен и че не се е доказало от ищеца, че неизпълнението по договора произтича от прогласените за нищожни заповеди на кмета на Община Плевен. Административен съд -Плевен е установил по делото, че: Във връзка с проведени публични търгове с тайно наддаване чрез предварително представяне на предложения от участниците в администрацията на Община Плевен за отдаване под наем на земеделска земя от Общински поземлен фонд с начин на трайно ползване пасища, мери и ливади, на първо място бил определен и класиран участника Агро Маркс ЕООД по отношение на 6 броя поземлени имоти, както следва: · от 1811,291 дка в землището на с.Беглеж, по отношение на поземлени имоти с обща площ 971,423 дка за срок от една стопанска година ( 2017-2018г.). · от 2995,577 дка в землището на с.Мечка, по отношение на поземлени имоти- пасища, мера, ливада, с обща площ 2383,643 дка за срок от една стопанска година ( 2017-2018г.). · от 1696,259 дка в землището на с.Бръшляница, по отношение на поземлени имоти- пасища, мера, ливада, с обща площ 961,026 дка за срок от една стопанска година (2017-2018г.). · от 902,478 дка в землището на с.Буковлък, по отношение на поземлени имоти с обща площ 363,345 дка за срок от една стопанска година 2017-2018г. · от 1 126,659 дка в землището на с.Ясен, по отношение на поземлен имот с площ 455,203 дка за срок от една стопанска година 2017-2018г. · от 2 748,816 дка в землището на с.Пелишат, по отношение на поземлени имоти с обща площ 596,479 дка за срок от една стопанска година 2017-2018г. Всички заповеди за определяне на участника като спечелил са отменени впоследствие от същия административен орган, а след това районния и съответния административен съд са прогласили за нищожни последващите заповеди за отмяна. Безспорно е установено по делото, че със заповед на министъра на земеделието, храните и горите за кампания 2018г. бил определен размер на плащането за един допустим за подпомагане хектар по Схемата за плащане за селскостопанските практики, които са благоприятни за климата и околната среда ( зелени директни плащания) от 122,84 лв. на хектар. С друга заповед на министъра на земеделието, храните и горите бил определен размер на плащането за един допустим за подпомагане хектар по Схемата за единно плащане на площ за Кампания 2018г. в размер на 195, 73 лв. на хектар. Ищецът подал заявление за подпомагане 2018/14.05.2018г. по следните схеми: Схема за единно плащане на площ, Схема за преразпределително плащане, Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания, Схема за обвързано подпомагане на зеленчуци ( основна група), Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури и Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар, Агроекология и климат, Компенсаторни плащания по натура 2000 и рамкова директива за водите. При подаване на заявлението ищецът включил и имоти в село Беглеж с обща площ 95,63 хектара, в село Бръшляница - 86,2 хектара, в с.Буковлък 33,50 хектара в село мечка 221,09 хектара в село Пелишат 143,42 хектара, и в село Асен 87,80 хектара, като по Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури били декларирани 2,38 хектара площ и 196,78 дка по Мярка 12 - Натура 2000. На 11.06.2018г., след отмяната на заповедите, но преди обявяването им за нищожни заявлението било редактирано, като ищецът премахнал от заявлението площите, представляващи пасища и ливади, подробно описани в исковата молба, предвид липсата на правно основание за обработването им. Още от 2013г. за периода 22.03.2013г. 22.03.2018г. Агро Маркс ЕООД и Община Плевен са имали сключени договори за временно и възмездно ползване на земеделска земя пасища с обща площ от 986,996 дка в землището на с.Беглеж, 961,026 дка в землището на с.Бръшляница, 363,345 дка в с. Буковлък, 455,203 дка в землището на с.Ясен, 2383,643 дка в землището на с.Мечка, 2177л271 дка в землището на с. Пелишат. Ищецът е поискал удължаване на срока на договорите с 6 месеца, с цел да завърши поетите ангажименти към ДФЗ. В тази земеделска година, на 29.05.2018г. между Агро Маркс ЕООД и ВЕРСУС 101 ЕООД гр.Плевен бил сключен договор, по силата на който Агро Маркс ЕООД приел да достави 1000 тона балирано българско сено от естествени ливади, реколта 2018г., при цена 170 лв. без ДДС за тон продукция. В договора е била уговорена неустойка в размер на 0,5% от стойността на недоставеното количество без ДДС за всеки просрочен ден, но не повече от 20%. Поради невъзможността на дружеството да достави сеното през 2018г., с нотариална покана рег. 395/06.03.2019г., Агро Маркс ЕООД било поканено от ВЕРСУС 101 ЕООД гр.Плевен да заплати в седмодневен срок от поканата неустойка в размер на 170 000 лв. без ДДС, съставляваща 20% върху стойността на недоставено количество сено. Това било сторено частично - с фактура 0000000549/06.03.2019г. , Агро Маркс ЕООД заплатило на ВЕРСУС 101 ЕООД гр.Плевен сумата от 34 000 лв.. За изясняване на спорни по делото обстоятелства са назначени съдебно икономическа експертиза, съдебно техническа и комплексна агротехническа и оценителна експертиза. От заключението на съдебно икономическата експертиза е станало ясно, че общият размер на плащането по Схемата за единно плащане на площ за кампания 2018г. е 121 736,23 лв., по Схемата за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания) за кампания 2018г. - 76 401,57 лв. Размерът на плащанията по мярка 12 Плащания по натура 2000 и рамковата директива за водите за 1967,80 дка, съгласно Приложение 1 към Наредба 5/24.02.2015г. е 41180,15 лв. за кампания 2018г. Тези суми биха били дължими за количеството земи, заявени с първоначалното заявление на Агро Маркс ЕООД. По искане на страните е изготвено и изслушано допълнително заключение, от което е станало ясно, че Агро Маркс ЕООД е кандидатствало със заявление за подпомагане с вх. 18800001 от дата 30.04.2018г. в което дружеството е заявило площи за подпомагане в общ размер 706.36 хектара, от които 84,40 хектара декларираните площи са с култура код, от който е видно, че са използвани за трайни насаждения и отглеждане на култури на обработваема земя, а останалите 621,96 хектара са декларираните площи с култура код, от който е видно, че са използвани за ливади за косене. На 11.06.2018г. дружеството подало заявление за подпомагане редакция за кампания 2018г., в което е заявило площи за подпомагане в общ размер 84,40 хектара само за трайни насаждения и отглеждане на култури на обработваема земя. Одобрени били за подпомагане площи от ДФЗ разплащателна агенция в общ размер 84,11 ха и са отпуснати субсидии за подпомагане. Според съдебно техническата експертиза - площта на включените в заповеди на Кмета на Община Плевен, с които Агро Маркс ЕООД е обявен за спечелил търга наддавач, която е подлежала на подпомагане по СЕПП е била 621,96 хектара, тази която е включена в заповедите и подлежи на подпомагане по схема за плащане на селскостопанските практики, които са благоприятни за климата на околната среда (зелени директни плащания) е 621,96 хектара, а тази по Натура 2000 196,78 хектара. Комплексната агротехническа и оценителна експертиза е установила, че цените на сено от естествени ливади по данни на НСИ и Инфостат към месец декември 2023г. и за 2018г. са били еднакви: 0,20 лв./кг сено. Към момента на изготвяне на експертизата пазарните цени били в диапазон от 0,16 лв./кг. до 0,20 лв./кг. за бали със средно тегло 280 кг/бала (от 250-330 кг) с цени в диапазона от 50 до 60 лв., като се формирала средна цена 0,16 лв./ кг. ( без ДДС). Среднопретеглен процент печалба (печалба/приходи ) от реализиране на продукция сено от ливади е изчислен в два варианта: със субсидия само по СЕПП 11%, а със субсидии по СЕПП, зелени директни плащания и Натура 2000 42% при реализация на средна пазарна цена 0,16 лв./кг. В случай, че не може да се приложи субсидия по СЕПП, финансовият резултат от производството и реализацията на сено щял да бъде отрицателен загуба. Видно от заключението на вещите лица, при договорена цена 170 000 лв. за 1000 тона сено ( или 0,17 лв./кг., възможната нетна търговска печалба при субсидии само по СЕПП възлиза на 32232 лв., а със субсидии по СЕПП, Зелени директни плащания и Натура 2000 117 993 лв. За яснота е изслушана и допълнителна комплексна агротехническа и съдебно-оценителна експертиза. От заключението ѝ се вижда, че след като се премахнат необходимо присъщите разходи и като се вземат за основа изчисленията за 2017г. и се приложат данните от счетоводството на АГРО МАРКС ЕООД нетната търговска печалба би била 130 463 лв. Съдът е кредитирал изцяло заключенията на вещите лица, като обективни и безпристрастни, съответни на писмените доказателства по делото и след като е съобразил всички останали писмени доказателства е достигнал до следните правни изводи: Според съда исковите претенции са били допустими, но неоснователни, тъй като: На първо място се претендирали вреди под формата на пропуснати ползи от участие в договор за доставка на сено от 29.05.2018г. В тежест на ищеца, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, е било да докаже, дали е могъл да реализира заявлението за подпомагане в претендирания обем, за да бъде установено по безспорен начин, наличието на пропуснати ползи от него. В конкретния случай съдът е приел, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест и твърдените в исковата молба пропуснати ползи, произтичащи от отменените индивидуални административни актове, не са доказани по безспорен начин. Според съда липсвала и причинно-следствена връзка между отмяната на заповедите на Кмета на Община Плевен и липса на подпомагане от ДФЗ по заявените от дружеството мерки. Не са били представени доказателства, че са налице нормативно установените за това изисквания в Закона за подпомагане на земеделските производители и наредбите, издадени във връзка с него. Липсвала сигурност за увеличение на патримониума относно твърденията за пропусната полза. Очакването на субсидии не представлявало вреда във вид на пропусната полза. Липсвала и причинно-следствена връзка предвид, че субсидиите не са получени не само заради отменения административен акт, а и поради неспазване на законови изисквания, свързани с кандидатстването и получаването на същите. Същевременно сключен договор за наем с Община Плевен, който би бил правното основание за ползването на площите, за периода от 08.05.2018г. до 01.06.2018г. не е бил сключен, въпреки, че със Заповеди РД-10-638/08.05.2018г., РД-10-639/08.05.2018г.,РД-10-636/08.05.2018г., РД-10-641/08.05.2018г., РД-10-637/08.05.2018г. и РД-10-640/08.05.2018г., всички на Кмета на Община Плевен ищецът е бил определен за спечелил търга за наем на процесните имоти. Дружеството само се е лишило от възможността за кандидатстване пред ДФЗ с площите, които първоначално е заявило, след като е направило корекцията и поради това не следвало да се доказва отговарял ли е и или не ищецът на изискванията на ЗСПЗЗ, ЗПЗП, Наредба 2/26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за подпомагане на площ, Наредба 5/2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, наредба 5/2015г. за прилагане на мярка 12 Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. др. актове. По делото е била приобщена и молба с вх. 26-3394-1/12.03.2018г., с която ищецът е поискал удължаване на срока на договорите с 6 месеца, с цел да завърши поетите ангажименти към ДФЗ. Молбата е пусната 10 дни преди изтичане на сроковете, а към датата на подаване на заявлението на 14.05.2018г. пред ДФЗ ищецът е знаел, че договорите са изтекли, както и че не са сключени нови договори за наем поради издадените Заповеди РД-10-638/08.05.2018г., РД-10-639/08.05.2018г.,РД-10-636/08.05.2018г., РД-10-641/08.05.2018г., РД-10-637/08.05.2018г. и РД-10-640/08.05.2018г., всички на Кмета на Община Плевен. Затова първоинстанционният съд е приел, че липсват доказателства за причинена реална вреда под формата на пропуснати ползи от кандидатстване пред ДФЗ и от договор за доставка на сено, както и за причинна връзка между прогласените за нищожни административни актове заповеди на кмета на Община Плевен и твърдения вредоносен резултат. По отношение на претенцията за сумата от 34 000 лв.-претърпени загуби под формата на неустойка по сключен договор, съдът също е приел, че искът е неоснователен. АдмС-Плевен е разгледал и договора за доставка на земеделска продукция от 29.05.2018г. между Агро Маркс ЕООД ВЕРСУС 101 ЕООД гр.Плевен, а след направеното оспорване на датата на частния документ е стигнал до извода, че не са били приобщени доказателства от ответника в подкрепа на обстоятелството, че съглашението е сключено на дата след 29.05.2018г. Въпреки това е счел, че исковата претенция на Агро Маркс ЕООД за сумата от 34 000 лв. и в тази насока е неоснователна. Не е приел за доказано и наличието на причинна връзка между вредите и незаконосъобразните административни актове, поради липса на непосредствена връзка между тях в отношение на съотношение на причина и следствие. Съдът е уважил възражението на ответника, във връзка с чл. 5, ал.3 от ЗОДОВ вр. чл.51, ал.2 от ЗЗД, като ищецът е бездействал и не е положил грижата на добър търговец и не е положил добросъвестна грижа, като един ден след сключване на договора и след узнаване за отменените заповеди на кмета на Община Плевен не е предприел действия за уведомяване на насрещната страна по договора за доставка на сено за нововъзникналите обстоятелства, които могат да окажат въздействие върху изпълнението на задълженията му по договора, а е изчакал изтичането на срока на договора при ясно съзнаване на обстоятелството, че ще бъде санкциониран със заплащане на неустойка, предвидена в процент за всеки просрочен ден. След като е отхвърлил всички искови претенции, съдът е осъдил ищеца да заплати юрисконсултско възнаграждение за процесуалното представителско на ответника. Решението на АдмС-Плевен е валидно и допустимо, но частично неправилно. Фактическата обстановка по делото е установена точно, но за пълнота на изложението настоящата инстанция ще посочи по-важните моменти. Касаторът е спечелил шест търга за земеделски земи през м. май 2018г., които като количество се припокриват със стопанисваните от него през предходните 5 години земеделски земи в същите землища с. Беглеж, с. Бръшляница, с. Мечка, с. Буковлък, с. Ясен, с. Пелишат. Издадени са заповеди на кмета на община Плевен за приключване на търговете. Няколко седмици по-късно кметът е отменил собствените си заповеди. Вторите индивидуални административни актове са обявени за нищожни от Административен и районен съд Плевен в различни производства. 4 от решенията са влезли в сила на 24.10.2018г., а останалите две на - 08.11.2018г. и 19.01.2019г. Първоинстанционният съд правилно е установил наличието на първата предпоставка по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно обявени за нищожни 6 бр. административни актове. Неправилен се явява решаващият извод на състава на АдмС Плевен, че не е налице пряка причинна връзка между твърдените от ищеца претърпени вреди и обявените за нищожни от съда административни актове. Аргументите за това са следните: По иска за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи под формата на плащания по СЕПП и директни зелени плащания няма спор, че ищецът е ползвал 621,96 хектара в процесните землища с договори до 2018г. Не се оспорва и факта, че за всяка от предходните години за същите тези поземлени имоти е получавал подпомагане от ДФ Земеделие по същите програми и схеми. За да продължи легитимното ползване, ищецът е участвал в проведените от община Плевен процедури като е спечелил първо място за процесните шест землища. Подал е заявление за подпомагане в периода на провеждане на търговете като е имал легитимни правни очаквания да продължи да се грижи и ползва процесните земи. След като са издадени повторните заповеди на кмета на община Плевен, с които се отменят първоначалните такива /но преди тяхното прогласяване за нищожни/ очевидно за лицето не е имало друга възможност да съхрани заявлението си и евентуалните бъдещи плащания по другите заявени от него програми - Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар, Агроекомолия и климат, Компенсаторни плащания по натура 2000 и рамкова директива за водите, освен да редактира заявлението си като редуцира заявените площи, с тези, предмет на отменените търгове. Налице е пряка причинно следствена връзка между решението за оттегляне на заявлението и нищожните заповеди на кмета на община Плевен. По принцип в съдебната практика се смята, че плащанията по различни програми, управлявани от ДФЗ са опосредени от множество фактори и не може да се очаква със сигурност тяхното получаване от лицата, за да попаднат в дефиницията на имуществени вреди под формата на пропуснати ползи. В конкретния случай обаче, е налице дружество подпомагано по същите програми за същия размер земи, в същите землища през предходните години, следователно получаването на подпомагане и през 2018г. е било с изключително висока вероятност за осъществяване. Поради това, претендираните имуществени вреди от Агро Маркс ЕООД под формата на пропуснати ползи от неполучени плащания по СЕПП, Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания и по мярка 12 Плащания по натура 2000 и рамковата директива за водите всичко в общ размер от 239 317,95 лв. настоящият състав намира за основателни и доказани. По исковете за обезщетяване на пропуснати ползи от договора за доставка на земеделска продукция от 29.05.2018г. между Агро Маркс ЕООД ВЕРСУС 101 ЕООД в размер на 170 000 лв. и заплатена неустойка в размер на 34 000 лв. настоящата инстанция намира и този иск за основателен и доказан. Неправилни са изводите, че чрез непредприети адекватни правни и фактически действия, ищецът сам се е поставил в положение да не получи очакваните по договора плащания, както и да заплати претендираната срещу него неустойка за неизпълнение, с което си поведение според съда е допринесъл за претърпените имуществени вреди. Не може да се наложи извода, че договорът между двете дружества е бил сключен само за да създадат привидни правни последици, настъпването на които не са били желани от страните. Представените по делото доказателства, че Агро Маркс ЕООД е ползвал процесните земи, получавал подпомагане и добивал сено, сочат за възможност на ищеца да изпълни реално поетите по договора ангажименти. Действително няма данни дружеството - ищец, непосредствено след издаване на повторните заповеди на кмета на общината да е уведомило съконтрахентите си за невъзможността да изпълни уговореното. Страните обаче, не са договорили договорът да се счита за прекратен при такава хипотеза, освен това заповедите са своевременно обжалвани и е било нормално дружеството да очаква при благоприятно развитие за него на съдебното оспорване да може да изпълни ангажиментите си. Ето защо, непрекратяването му незабавно не може да се приеме за лична отговорност на дружеството. Изложеното по-горе е относимо и по отношение на договорената между страните неустойка, целяща обезпечаване на срочното и качествено изпълнение на договора, като за същата е приложима и разпоредбата на чл. 309 от Търговския закон. От установеното се налага извода, че не само е налице сигурна пропусната полза, но и за дружеството е настъпило имуществено разместване, като същото е претърпяло реална загуба, изразяваща се в заплатената неустойка по договора. Ето защо, заплатената неустойка от 34 000 лв. следва да се репарира изцяло. Пропуснатата полза от договора обаче, следва да се намали с присъщите разходи, които дружеството би направило. Видно от комплексната съдебната агротехническа и оценителна експертиза нетната печалба след приспадане на тези разходи би била 116 688лв., поради което и тази сума следва да се присъди в полза на ищеца. По акцесорните искове На първо място, по иска за присъждане на лихвите за забава от 202 056,07 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 08.10.2018г. до 25.04.2023г. /датата на подаване на исковата молба/, съдът намира, че при кумулативното въздействие на шестте обявени за нищожни административни акто задължението е основателно, но следва да се изчисли от датата на влизане в сила на последното съдебно решение, с което фактическият състав е бил довършен, а именно - 19.01.2019г. Поради това, използвайки общодостъпният калкулатор на сайта на Националната агенция по приходите, сумата, която се дължи като мораторна лихва върху задължението от 390 005,95лв. /сбора от всички дължими суми 239 317,95 лв., 34000лв. и 116688лв. по трите иска/ за периода от 19.01.2019г. до 25.04.2023г. е в размер на 170 566.53 лв. Именно тази сума следва да се присъди на касатора като законна лихва. На второ място, дължима е и претендираната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба - 25.04.2023г. до окончателното изплащане на сумата, поради липса на споразумение на страните по исковете. При този изход на спора в полза на касационните жалбоподатели би следвало да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение /по представен списък- стр. 61 от делото/. Сторените разноски пред първата инстанция също следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателите, като не се редуцира дължимото възнаграждение поради фактическата и правна сложност на казуса, активното участие на процесуалния представител на касатора и в двете съдебни инстанции и съобразяването от страна на съда, че възнаграждението е обичайно за този род дела и не надхвърля значително посоченото в чл. 7, ал. 2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Ето защо, сумата от 25212,5лв. също следва да бъде присъдена на дружеството. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Трето отделение