Решение № 882 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11215/2012 г.

Решение № 882 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11215/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Хелио-тур-с" АД, срещу Решение № 841/21.06.2011 г., постановено по адм. дело № 1729/2010 г. по описа на Административен съд - Бургас. В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. По жалбата е било постановено Решение № 615/12.01.2012 г. на ВАС, Второ отделение, по адм. д. № 11224/2011 г., което е отменено на процесуално основание от петчленен състав на ВАС с Решение № 10617/20.07.2012 г. - чл. 239, т. 5 АПК. Делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от настоящия състав. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Хелио-тур-с" АД против заповед № ДК-02-Б-51/16.06.2010 г. на старши инспектор в Сектор Бургас при РДНСК - Югоизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ масивна сграда - санитарен възел, изпълнен в поземлен имот № 10056 с идентификатор 67800.54.33 по кадастралната карта на гр. Созопол, местността "Мапи". За да постанови този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна - постановена е в съответствие с приложимия материален закон, при съблюдаване на процесуалните правила и при спазване на целта на закона. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Заповедта е издадена след изпълнена процедура по чл. 225, ал. 3 ЗУТ. Съставени са констативни актове: № 47 от 10.05.2010 г. и № 51 от 10.05.2010 г., с които е установено незаконното строителство, осъществено без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Установено е, че строежът - едноетажна масивна постройка, с приблизителна площ от 80 кв. м е напълно завършен, електрифициран и водоснабден и се използва като санитарен възел, при липса на подробен устройствен план и в несъответствие с предназначението на поземления имот - земеделска земя. Поради това законосъобразно е прието от административния съд, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване по чл. 225, ал. 1 ЗУТ. В същото време, обаче, решаващият съд не е изпълнил задължението си да изследва търпимостта на обекта, предмет на атакувания административен акт. Още повече, че в тройната СТЕ категорично е отразено, че строителството е извършено през 1985 г., т. е. биха могли евентуално да са налице условията на чл. 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Този извод настоящата инстанция не би могла да направи, тъй като за целта е необходимо да бъдат събрани съответните доказателства. За да постанови акта си, решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не са събрани достатъчните доказателства, постановено е необосновано решение, при нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав