Решение № 10498 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6583/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба заместник-министъра на здравеопазването против решение 14541/28.04.2025 г. постановено по адм. д.9752/2024 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба, писмени бележки и в открито заседание. Не претендира разноски, но прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответната страна E. В. Б. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в открито съдебно заседание. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 14541/28.04.2025 г. постановено по адм. д.9752/2024 г. по описа на АССГ по жалба на Е. В. Б. е отменена Заповед РД-18-42/19.07.2024г. на заместник-министъра на здравеопазването, с която й е отказано признаване на специалност педиатрия ; изпратена е административната преписка на министъра на здравеопазването, на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за професионалните квалификации (ЗПП), за ново произнасяне по нейното заявление с рег. УДО-С-12/22.02.2024г. и са присъдени разноски. За да постанови оспорения съдебен акт, административният съд е приел за установено, че оспорената заповед е действителен административен акт, издаден от компетентен орган, но е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила (необсъждане на всички относими факти), в противоречие с материалниje разпоредби (несъобразяване с установени факти) и при несъответствие с целта на закона (подпомагане и премахване на пречките пред свободното движение на хора) - отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт. При правилно установена фактическата обстановка по спора, решаващият съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК изцяло се споделят от касационната инстанция. Правилно административният съд е определил приложимото за спора право, а именно ЗППК, с който в националното ни законодателство изчерпателно са регламентирани правилата относно признаване на професионални квалификации, придобити както от граждани на трети държави, така и на граждани на държави-членки на Европейския съzз, каквато е Е. Б.. С този нормативен акт се транспонирана Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 07.09.2005 г. относно признаването на професионални квалификации (Директива 2005/36/ЕО). Законът регламентира условията и реда за признаване на професионални квалификации, придобити в други държави-членки и в трети държави, с цел достъп и упражняване в Република България на регулирани професии, доколкото друго не е предвидено в специален закон или в правото на Европейския съюз. "Педиатрията" е регулирана специалност за лица с професионална квалификация "лекар" според Приложение 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба 1 от 22 януари 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, от което следва, че за упражняването й е необходимо да се притежава професионална квалификация по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗПП т.е. трябва да се удостовери с доказателства за професионални квалификации, удостоверения за правоспособност по смисъла на чл. 25, т. 1, буква "а" и/или професионален опит. Следователно напълно обоснован е изводът на АССГ, че в административното производство не са събрани всички относими доказателства и не са обсъдени представени доказателства относно професионалния опит на Е. Б.. Представените с касационната жалба писмени доказателства, за които са твърди, че са в подкрепа на становището за наличие на съществено различно съдържание на обучението, преминато от Е. Б. и изискваното за специалността Педиатрия в Република България, не обуславят наличие на касационно основание за отмяна на обжалваното съдебно решение. Непълнотата на доказателствата не е основание по чл. 209 от АПК, а в случая дори е в подкрепа на констатацията на АССГ, че административният акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка и без да са събрани всички относими доказателства. При забраната по чл. 220 от АПК касационната инстанция не разполага с правомощия да осъществи самостоятелно и за първи път анализ на учебната програма за специалност "Педиатрия", утвърдена от министъра на здравеопазването на Република България на 01.12.2016 г. и тази, по която се е обучавала Е. Б.. Сравнението на учебните програми е следвало да бъде осъществено от административния орган, а съответните изводи да са подробно обосновани с доказателства, които да надлежно събрани в административното производство, а не само чрез позоваване на експертно становище. По изложените съображения се налага извод за неоснователност на доводите на касационния жалбоподател - противоречие с материалния закон и необоснованост на оспорения съдебен акт. Правилни са изводите на решаващият съд за нарушение на административнопроизводствените правила от страна на административния орган поради неизпълнение в необходимия обем на задължението по чл. 35 АПК за изясняване на всички фактите и обстоятелствата от значение за случая. Нормата на чл. 35 АПК е процесуална гаранция с особено значение за правилното регулиране на материалното правоотношение, предмет на административното производство и съответно на постановения в резултат на неговото провеждане акт, който е възможно да е с друго съдържание при съобразяване и на останалите неизяснени факти. Споделят се изводите на първоинстанционния съд и за несъответствие на заповедта с целта на закона. Както правилно е посочил решаващият съд ЗППК, с който е транспонирана Директива 2005/36/ЕО, има за цел улеснение граждани на държави-членки да упражняват регламентирана професия на територията на други държави-членки, чрез признаване на придобити професионални квалификации в една или повече други държави-членки или в трети страни. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 1 250 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 16.06.2025 г., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да й бъдат възстановени в пълен размер като съответстващи на фактическата и правна сложност на спора и близък до размера по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,