Решение № 1744 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7795/2019 г.

Решение № 1744 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7795/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Български пощи" ЕАД срещу решение № 3330/16.05.2019 г., постановено по адм. д. № 3445/2018 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е постановено в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отменено решение № 102/18.02.2019 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията). Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията си излага в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответната страна Комисията за защита от дискриминация, редовно призована за съдебно заседание, не е изпратила представител в открито съдебно заседание, но изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 3330 16.05.2019 г., постановено по адм. д. № 3445/2018 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на "Български пощи" ЕАД срещу решение № 102/18.02.2019 г. на Комисията, постановено по преписка № 412/2018 г. на КЗД. Административният съд е приел за установено, че оспореното пред него решение е действителен административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. С оспореното пред АССГ решение № 102/18.02.2019 г. на КЗД по преписка № 412/2018 г. по описа на КЗД е установено, че при осъществяване на своята дейност "Български пощи" ЕАД е поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата на Пощенска станция – Априлци 5641, находяща се в гр. Априлци, ул. "Васил Левски" № 109, с което е осъществила дискриминация по признак "увреждане" по смисъла на чл. 5 във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Обосновано административният съд е приел, че това решение на КЗД е издадено от компетентен орган при правилно установена фактическа обстановка и в съответствие с материален закон. Неоснователно е оплакването в касационната жалба относно правното значение на § 6 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ, приложимата редакция) към настоящия спор. Действително цитираната разпоредба е относима към сгради, които са държавна или общинска собственост, но в случая решаващият съд не се е позовал на тази норма при формиране на правните си изводи и не определял собствеността на имота като държавна, а се е позовал на чл. 169, ал. 1 от Закона за устройство на територията и Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания. Приложимата правна уредба съдържа норми и по отношение поддържането на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда, поради което не е възможно да се обоснове извод, че не е приложима към сградата на "Български пощи" ЕАД в гр. Априлци, поради придобиването й от този собственик през 2001 г. Възможността клиентите на "Български пощи" ЕАД да получават определени услуги по домовете си също не изключва задължението до сградата, която е предназначена за обществено ползване да бъде осигурен достъп за всички лица, които желаят да я посетят. По смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. за дискриминация се приема изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, а "достъпна среда", съгласно § 1, т. 2 от Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. Сградата на пощенската станция в гр. Априлци е със стъпала, без рампа към 01.06.2018 г., което е отразено в неоспорен констативен протокол на КЗД, поради което Комисията и АССГ обосновано са приели, че "Български пощи" ЕАД при своята дейност поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания. Настоящият съдебен състав изцяло споделя всички останали мотиви на първоинстанционното съдебно решение при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. При правилно установена фактическа обстановка АССГ е обосновал законосъобразни правни изводи. Съображенията в касационната жалба относно необходимостта от конституиране на "БТК" ЕАД като страна в административното и съдебното производство поради обстоятелството, че е съсобственик на сградата по отношение, на която е установен затруднен достъп на лица с увреждания, не обуславят касационно основание по смисъла на чл. 209 от АПК. Отговорността на съсобствениците на недвижимия имот не е солидарна и те не са необходими и задължителни другари в съдебните производства, поради което по аргумент на по-силното основания не са налице предпоставки и за задължителното им конституиране като участници в административно производство по ЗЗДискр., респективно като страна в съдебното производство, инициирано от другия съсобственик за оспорване на акта, с който то е приключило. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано и постановено при спазване разпоредбите на материалния и процесуалния закон, следва да бъде оставено в сила. Ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, има право на разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение