Решение № 3166 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12676/2013 г.

Решение № 3166 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12676/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на Пламен Христофоров Балинов против решение по адм. д. № 2094/2012 г. по описа на Административен съд- Бургас. Иска отмяна с оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и материална незаконосъобразност. Съдът не е обсъдил оплакванията в първоначалната жалба. Приел, че издателят е компетентен, но няма доказателства в тази насока. След като е изтекъл срока по чл. 157, ал. 8 от ЗАНН не става ясно какво наказателно постановление следва да се носи като заменящо контролния талон. Доводът, че МПС се управлява от неправоспособен водач не е доказан. Последното наказателно постановление е от 2004 г., което му е връчено надлежно едва на 14.09.2012 г. Отделно от това е изтекла абсолютната погасителна давност за нарушение от 2004 г. ПАМ е наложел затова, чене е платена глоба в рамките на 1 месец от влизане в сила на наказателно постановление, но в същото време в текстовата част на заповедта е посочено, че водача не носи връчено наказателно постановление за нарушение по ЗДП. НП от 2012 г. не е посочено в заповедта, само е приложено към административната преписка. Ответната страна началник група сектор "Пътна полиция" КАТ не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Временното отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС на водач съгласно чл. 171, т. 1, б. "д" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) се извършва при управление на моторно превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 8 от същия закон, като действието на мярката е обусловено от настъпването на прекратително условие - заплащане на дължимата глоба. В случая безспорно е установено нарушение на чл. 157, ал. 8 от Закона за движението по пътищата с оглед на факта, че наказателно постановление № 207 от 27.12.2004 г., с което на касатора са наложени две наказания "глоба", които не са платени е влязло в сила. Обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с нормите на материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и е в съответствие със съдебната практика по тълкуването и прилагането на Закона за движението по пътищата. Същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна. С решение № 1555/11 юли 2013 г. по адм. д. № 2094/2012 г. по описа на Административен съд-Бургас е отхвърлена като неоснователна жалбата на Пламен Христофоров Балинов против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1968/26.04.2012 г. на началник група сектор "ПП" при ОД на МВР Бургас, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП временно от жалбоподателя е отнето свидетелството му за управление на МПС до отпадане на основанията. В заповедта изрично е посочено, че началник група в сектор ПП към ОД на МВР Бургас е упълномощен с МЗ № Iз-1393/9.08.2007 г. С жалбата до административния съд е наведено оплакване за нищожност на заповедта. В съдебното производство ответната страна не е изпращала за участие процесуален представител. Към административната преписка не е приложена МЗ № Iз-1393/9.08.2007 г. С касационната жалба се навежда оплакване за необоснованост на правните изводи на първоинстанционния съд за компетентност на административния орган, защото липсват доказателства в тази насока. Препис от подадената касационна жалба е получена от ответника на 19.08.2013 г., но и пред настоящата съдебна инстанция няма представено доказателство относно материалната компетентност на издателя на заповедта, с която е приложена принудителна административна мярка. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и т. 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, а службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи, предвид чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Така уредената материална компетентност по ЗДвП следователно подлежи на доказване със съответните административни актове и е част от административната преписка. С разпореждане на административния съд цялата административна преписка е изискана и към нея не е приложена МЗ № Iз-1393/9.08.2007 г. Основание за отмяна на административен акт е липсата на компетентност по чл. 146, т. 1 от АПК. В случая издателят на административния акт няма доказана материална компетентност за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП. Като е приел обратното първоинстанционния съд е постановил необосновано и материално незаконосъобразно съдебно решение, което подлежи на отмяна на основание чл. 209, т. 3 от АПК. Неотносими за настоящото съдебно производство са оплакванията за изтекла абсолютна погасителна давност за административнонаказателно преследване. Наказателното постановление е влязло в сила, а изпълнението на наложеното наказание глоба става в друго административно производство, в което задълженото лице може да прави възражение на погасяване на публично задължение. Предвид изхода на спора следва да бъде уважено направено своевременно с касационната жалба искане за присъждане на направени по делото разноски, които обаче пълномощникът не уточнява като вид и размер. Тъй като по делото няма доказателства за платено адвокатско възнаграждение (приложено е пълномощно формат А4, в което не е отразено извършено плащане, за да е разписка), следва да бъдат присъдени само платените държавни такси в размер на 10 лв. за производството пред АС-Бургас и 5 лева за ВАС. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение