Решение № 1264 от 12.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7397/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Индустриал коноп корпорейшън ООД срещу Решение 1281/22.04.2024г., постановено по адм. д. 968/2023г. по описа на Административен съд Благоевград, с което са отхвърлени предявените искове срещу Агенция Митници с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за обезщетение от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на агенцията, както следва: на имуществени вреди в общ размер на 1536000 евро, от които 960 000 евро пропуснати ползи, ведно с лихви върху тях от 12.11.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба в размер на 134 666.67 евро, както и загуби в размер на 576 000 евро и за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 евро, ведно с лихви, считано от 11.11.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба 31.03.2023 г. в размер на 4919.44 евро и законни лихви върху главниците от датата на исковата молба. Касаторът Индустриал коноп корпорейшън ООД твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Чрез процесуалния си представител касаторът поддържа, че съдът е пренебрегнал и изопачил представените от него доказателства, поради което и стигнал до грешни фактически и правни изводи. Изтъква, че процесната стока не представлява наркотични вещества, а разрешена за производство и търговия от правото на ЕС стока. Подържа, че осъществените от митническите служители действия не са в изпълнение на указания на прокурора. Твърди, че съдът неправилно е приложил както националното право, така и правото на ЕС, както и че чл.29 , ал.1 от ЗКНВП противоречи на правото на ЕС. По тези съображения, подробно изложени в касационната жалба, касаторът моли за отмяна на решението и присъждане на исковата сума изцяло или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът Агенция Митници чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, при спазване на процесуалните предпоставки и липса на процесуални пречки за иницииране на касационното производство. Поради това е допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. Не е спорно и е установено в процеса, че въз основа на издадено разрешение "Индустриал коноп корпорейшън ООД е отглеждало през 2021г. индустриален коноп, предназначен за продажба. Произведената продукция, придружена от изпитвателни протоколи и сертификати е натоварена и изпратена към купувач в Италия, съгласно договор от 01.11.2021г. и Приложение към споразумение за продажба и покупка на конопен цвят от 03.11.2021 г. към него. Превозното средство е проверено на 11.11.2021 г. на ГКПП Кулата, по подаден сигнал за превозване на канабис. Взети са три проби от продукцията за изследване съдържанието на тетрахидроканабинол в тегловен процент. Съгласно експертизи на Централната митническа лаборатория от 12.11.2021г. в трите проби е установено съдържание на тетрахидроканабинол съответно 0.10 % , 0.46 % и 0.26 %. На 16.12.2021г., в изпълнение разпорежданията на наблюдаващ прокурор, дадени в писмо вх. 32-381787/29.11.2021 г., е извършено повторно вземане на проби. В част от отделените нови проби отново в част от тях е установен резултат теглови процент на ТХК над 0,2 / максимално 0,57/. От заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза е установено какъв е размерът на договорената цена и неустойка по договора, както и съответните лихви. От свидетелските показания са установени факти относно отглеждане на продукцията, подготовката за продажбата, митническата проверка и начина на вземане на пробите. Установено е, че същите са взети от опакованата стока - съцветие, листна маса и плодни връхчета, без стъблата. С Постановление от 16.02.2024 г. на Върховна прокуратура, отдел 02 Досъдебен е отменено постановление на прокурор при Апелативна прокуратура-София от 23.05.2023 г., постановено по пр. пр. 1181/2023 г. по описа на Апелативна прокуратура-София, с което е било потвърдено постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 18.02.2022 г., постановено по пр. преписка 3316/2021 г. по описа на Окръжна прокуратура-Благоевград, както и е отменен отказ от образуване на досъдебно производство от 18.02.2022 г. по пр. пр. 3316/2021 г. по описа на Окръжна прокуратура-Благоевград. С Постановление от 06.08.2024 г. на Апелативна прокуратура -София отново е отказано образуване на досъдебно производство. При така установените факти, съдът е приел, че исковете са неоснователни. Изложил е съображения, че действията на митническите органи отговарят на закона, а и съответстват на разпорежданията на прокуратурата. Разгледал е подробно нормативната уредба по Закона за митниците, Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и 3 от ЗКНВП и е приел, че отглеждането и продажбата на процесните растения от страна на дружеството не отговаря на закона. Приел е, че то е нарушило нормите на чл.29 и чл.30 от ЗКНВП, както и на издаденото му разрешително, тъй като отглежданите растения не са предназначени за влакно, семена за фураж и храна и семена за посев и съответно попадат под забраната на чл.40 от същия закон. Съдът изрично е уточнил, че съгласно споразумението за продажба предмет на договора с италианското дружество е конопен цвят, а допустими за търгуване по смисъла на закона са само стеблата и семената на конопеното растение. Съдът е счел също, че контрагентът в случая не представлява преработвател на конопени стъбла или производител на влакно, регистриран по реда на Закона за фуражите, Закона за храните и ЗППМ. По тези съображения, подробно развити в решението, съдът е отхвърлил исковете. Решението е частично неправилно, поради противоречие с материалния закон. Съдът неправилно е приложил чл. 1 ЗОДОВ и Закона за контрола върху наркотичните вещества и прекурсорите и Наредба 1 от 12.03.2018 г. за условията и реда за издаване на разрешение за отглеждане на растения от рода на конопа (канабис), предназначени за влакно, семена за фураж и храна и семена за посев, със съдържание под 0,2 тегловни процента на тетрахидроканабинол, определено в листната маса, цветните и плодните връхчета, за търговия и контрол и не е обсъдил националното законодателство в светлината на приложимото право на Европейския съюз. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Основателността на иска е обусловена от кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Неправилен е изводът на съда, че в процесния случай не е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи основателността на предявените искове за обезщетяване на имуществени вреди. Мнозинството от настоящия състав счита, че на база събраните писмени и гласни доказателства касаторът е доказал наличието на незаконосъобразни действия на митническата администрация и настъпили имуществени вреди, претърпяни в пряка причинно-следствена връзка с тези действия. Правилен е крайният извод на съда, че съгласно българското законодателство всяко растение от рода на конопа, което не може да се определи като такова по чл. 29, ал.1 ЗКНВП, представлява наркотично растение. Правният спор по делото обаче изисква анализ не само на българското законодателство, но и на това на ЕС, особено предвид изричното възражение на касатора, че е налице противоречие между тях. Както съдът е посочил, съгласно разпоредбата на чл.29 от ЗКНВП, отглеждането на растения от рода на конопа (канабис), предназначени за влакно, семена за фураж и храна и семена за посев, със съдържание под 0,2 тегловни процента на тетрахидроканабинол, определено в листната маса, цветните и плодните връхчета, се извършва само след издадено разрешение от министъра на земеделието и храните. Условията и редът за издаване на разрешение, търговия и контрол се определят с наредба на министъра на земеделието и храните. Не е спорно обаче, че касаторът разполага с предвиденото в закона разрешение, както и че при отглеждането на стоката е осъществен контрол относно съдържанието на наркотичното вещество в нея, за което са издадени съответните сертификати, придружавали стоката и при митническата проверка. Цитираната норма на закона осигурява приложението на чл.32, §6 от Регламент 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) 73/2009 на Съвета, който допуска подпомагане от ЕС на площи, използвани за производство на коноп, ако използваните сортове имат съдържание на тетрахидроканабинол, не по-голямо от 0,2 %. В съображение 28 на Регламента изрично е предвидено, че следва да се запазят специалните мерки за конопа, за да се избегне възможността нелегални култури да бъдат скрити сред тези, които отговарят на условията за основно плащане, като по този начин се отразяват неблагоприятно върху пазара на коноп. Поради това се предвижда отпускането на плащания само за площи, засети с видовете коноп, които дават известна гаранция по отношение на съдържанието на психотропни вещества. Съгласно приложение III на Делегиран регламент (ЕС) 639/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за изменение на приложение X към същия регламент, Методът на Съюза за количествено определяне на съдържанието на Д9-тетрахидроканабинол в сортове коноп служи за определяне на съдържанието на Д9-тетрахидроканабинол (наричан по-долу ТХК) на сортовете коноп (Cannabis sativa L.). По целесъобразност методът включва прилагането на процедура А или Б така, описани в приложението. Както е видно от последното, и двете процедури изискват пробите да се вземат през деня и на самото поле, на което се извършва проверката, тоест от живи растения, и в точно определени периода на цъфтежа. Процедура А изисква пробата да включва части от 50 растения на поле, а Процедура Б изисква пробата да включва части от 200 растения на поле. Предвидени са специални изисквания за сушене и съхранение на пробата до извършване на изследването. Представените със стоката сертификати доказват преминаването на необходимите проверки, както е посочено по-горе, като пробите за целта са били взети от живи растения, както е предвидено в регламента. Очевидно е, че пробите, взети при митническите проверки, не отговарят на нормативните изисквания, тъй като те не са взети на полето от живи растения при спазване на изискванията за представителност на пробата, за нейното вземане и съхранение. Ето защо резултатите от митническите проби не са от естество да опровергаят материалната доказателствената сила на сертификатите като официални свидетелстващи документи. Нещо повече, резултати от митническите проби, които не са взети в съответствие с това законодателство, не могат да докажат, че стоката представлява наркотично растение, забранено за отглеждане по българското законодателство. След като стоката не представлява наркотик, не е имало основание за нейното задържане. Съветът за митническо сътрудничество, понастоящем Световната митническа организация (СМО), е учреден с Конвенцията за създаване на съвет за митническо сътрудничество, сключена на 15 декември 1950 г. в Брюксел. Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (наричана по-нататък ХС) е изготвена от СМО и е въведена с Международната конвенция по Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, сключена в Брюксел на 14 юни 1983 г. и одобрена заедно с протокола за изменението ѝ от 24 юни 1986 г. от името на Европейската икономическа общност с Решение 87/369/ЕИО на Съвета от 7 април 1987 г. В приложение I към Договорите, към което препращат разпоредбите на посочените по-горе регламенти, се посочва именно позиция 57.01 от КН, понастоящем позиция 53.02 от номенклатурата на ХС. Към тази позиция спада коноп (Cannabis sativa) суров, отопен, мънен, пениран или обработен по друг начин, но непреден; конопени кълчища и дреб (включително и развлакнените отпадъци). Конопът, при предвидените ограничения, представлява стока, която е обект на свободно движение според правото на ЕС. Това се отнася и за процесния коноп, доколкото, както е установил и съдът, той е придружен от съответните сертификати, доказващи съответствието му с нормите на правото на ЕС. Извършените от митническите органи проби и изследвания не съответстват на изискванията за проверките по посочените по-горе Регламенти, тъй като са взети от изсушената маса на растението, подготвено за продажба, а не, както е предвидено, на терен, от живо растение, като при това не са спазени изискванията за представителност и съхраняване на пробите. Поради това резултатите от проверките не са от естество да оборят извода, че се касае за стока, която е обект на свободно движение в рамките на ЕС. Действително, съгласно чл. 11 от Наредба 1 от 12.03.2018г., продукцията от посочените по-горе растения може да се предлага с цел търговия само на определени лица, които са:1. преработватели на конопени стъбла и/или производители на влакно, когато продукцията се търгува за влакно;2. регистрирани по реда на Закона за фуражите, когато семената се търгуват като фураж;3. бизнес оператори, които произвеждат, преработват и/или дистрибутират храна съгласно изискванията на Закона за храните, когато семената се използват за производство на храни; получили разрешение по чл. 5, ал. 1, т. 1 и регистрирани по ЗППМ, когато семената се търгуват като посевен материал. Безспорно получателят на произведеното количество коноп в Италия не е сред тези категории лица. Свободното движение на стоки между държавите членки обаче е основен принцип на Договора за функционирането на ЕС, който намира изражение в установената в член 34 ДФЕС забрана на количествените ограничения върху вноса между държавите членки и на всички мерки с равностоен ефект (решение от 18 юни 2019 г., Австрия/Германия, C591/17, т. 119). Съгласно постоянната съдебна практика забраната на мерките с равностоен на количествени ограничения върху вноса ефект, предвидена в член 34 ДФЕС, се отнася до всички мерки на държавите членки, които могат пряко или непряко, действително или потенциално да възпрепятстват търговията в Съюза - т.120 от същото решение. Забраната да се търгува свободно законно произведен в държава-членка коноп, която по естеството си се съдържа в чл. 11 от Наредба 1 от 12.03.2018г., при това коноп, който е придружен от съответните документи, доказващи съответствието му с нормите на правото на ЕС, представлява мярка с равностоен на количествено ограничение ефект по смисъла на член 34 ДФЕС. От постоянната съдебна практика на Съда на ЕС обаче следва, че такава мярка, може да бъде обоснована с едно от съображенията от обществен интерес, изброени в член 36 ДФЕС, или с императивни изисквания. И в двата случая националната разпоредба трябва да може да гарантира осъществяването на преследваната цел и да не надхвърля необходимото за нейното постигане /решение от 18 юни 2019 г., Австрия/Германия, C591/17, т. 122, решение от 19.11.2020г., B S и C A, дело C-663/18., т. 83./ В последното решение, т.84, се уточнява също, че подобна ограничителна мярка би могла да се счита за годна да гарантира осъществяването на набелязаната цел само ако действително е проява на загриженост за постигането ѝ чрез последователни и систематични действия. В конкретния случай митническите органи не са обосновали, при предприемане на съответните действия, нито каква е конкретната цел на проверката, извършена по специален сигнал, нито че тя не надхвърля необходимото за постигане целта на закона, особено като се има предвид, че дори и стоката, за която е установено, че при проверките е със съдържание под предвиденото в закона, не е освободена. Тъй като член 36 ДФЕС съдържа изключение от правилото за свободно движение на стоките в Общността, подлежащо на стриктно тълкуване, националните власти, които се позовават на него, следва да доказват за всеки конкретен случай предвид резултатите от международните научни изследвания, че правната им уредба е необходима за ефикасната защита на посочените в тази разпоредба интереси, и по-конкретно че пускането в продажба на съответните продукти представлява реален риск за общественото здраве, който подлежи на задълбочена оценка (решение от 28 януари 2010 г., Комисия/Франция, C333/08, т. 87 и 88). Предвид задължителния характер на вече дадените от Съда тълкувания по член 267 ДФЕС, подробно обсъдени тук, за настоящия съд не са налице колебания нито относно констатацията, че стоката не представлява наркотик, нито относно това, че с обсъдените по-горе действия и бездействия е допуснато нарушение на принципа на свободно движение на стоки в ЕС. Не е налице и неяснота на приложимите в случая норми на правото на ЕС, поради което мнозинството от състава счита, че за правилното решаване на спора не е необходимо отправяне на преюдициално запитване. Налице са условията, освобождаващи настоящата юридсикция от задължението за това, съгласно Решение от 6 октомври 1982 г., Cilfit и др., 283/81 и потвърдени и доразвити в Решение на Съда (голям състав) от 6 октомври 2021 година по дело C561/19. Подобно искане не е направено и от страните. Касаторът се позовава на съществуващата към момента практика на Съда на ЕС, а защитата на ответника е изцяло основана на националното право. По тези съображения, изводът на Административен съд Благоевград, че действията на митническите органи по задържане на стоката са законосъобразни, противоречат на обсъденото по-горе право на ЕС. Не е верен и изводът, че задържането на цялата стока е осъществено въз основа на прокурорско разпореждане. Видно от доказателствата, досъдебно производство по случая не е образувано, а прокурорът не е давал указания за задържане на цялото количество стока, нито за нейното унищожаване. Установено е в процеса, че задържаното количество коноп е 1920 кг. Общата продажна стойност на стоката е 960 000 евро, както се установява от представените писмени доказателства и експертно заключение. В резултат на действията на митническите органи продажбата на стоката не е осъществена и стоката не е налична, поради което касаторът е реализирал пропусната полза в размер на стойността на стоката. Настъпилата вреда е в пряка причинно следствена връзка с незаконосъобразните действия на митническите служители. Доколкото касаторът развива търговска дейност, пропуснатите ползи принципно са свързани с невъзможността той да реализира приходи от сключени договори във връзка с тази дейност. Тези нереализирани приходи се измерват на база доказана цена на стоката, която не е могла да бъде реализирана, поради незаконосъобразните действия на ответника. Тази цена е приходът, чието постъпване в патримониума на търговеца е пропуснато. Недоказани в процеса са твърденията, че споразуменията са съставени за целите на процеса. Действително, споразуменията са частни диспозитивни документи. Като такива, те не се ползват с материална доказателствена сила. Обстоятелството, че се касае за частни документи не отнема качеството им на писмени доказателства по смисъла на ГПК. Автентичността на тези документи не е оспорена. Съгласно чл. 180 ГПК те представляват доказателство за сторените в тях волеизявления, а последните са насочени именно към създаването на търговско правоотношение. Що се отнася до твърдяната привидност, с оглед твърденията, че договорите са съставени за целите на процеса, именно касаторът е следвало да докаже тези си твърдения, което не е сторено. Не на последно място, следва да се има предвид, че административните съдилища не са компетентни преюдициално да се произнасят относно нищожността на граждански и търговски договори, включително по повод тяхната привидност. Това е изцяло от компетентността на гражданския съд и само решение на гражданския съд за установяване на нищожност може да бъде основание за административен съд да приеме, че един договор между равнопоставени субекти е нищожен. Именно във връзка с евентуална привидност на договорите биха подлежали на обсъждане и въпросите за размера на договорената цена. Едно съществено разминаване между пазарната цена и тази, посочена в договорите, би могло да е индиция за привидност, но както се посочи, то не може да бъде преценено от административния съд преюдициално в производството по ЗОДОВ. По изложението съображения, налице са основания за ангажиране отговорността на държавата. Решението в частта му, с която са отхвърлени исковете за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 960 000 евро и съответните лихви върху тях, като неправилно следва да бъде отменено и вместо него ответникът следва да бъде осъден да заплати обезщетение в посочения размер. Решението е правилно в частта му, с която са отхвърлени исковете за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 576 000 евро неустойка, тъй като, както и сам ищецът твърди, тази неустойка не е заплатена. Към момента на предявяване на исковата молба, а и към настоящия момент в имуществото на касатора не се установява разместване. Поетите от дружеството задължения за неустойка не са достатъчни, за да се приеме, че вредата е настъпила. Това, което е категорично установено е, че задължението за заплащане на неустойка не е изпълнено, а и няма гаранция, че ще бъде изпълнено, дори ако исканото обезщетение бъде присъдено. Поради това в посочената част решението следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила и в частта му относно неимуществените вреди, тъй като такива в процеса не са доказани и установени. Разноски не се претендират и не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение