Решение № 11739 от 6.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 560/2018 г.

Решение № 11739 от 6.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 560/2018 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ във връзка с чл. 145 и сл. от Адимнистративнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 149 от Преходни и заключителни разпоредби към ЗИДАПК /обн. ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. /. Образувано е по жалба на "П." АД, със седалище и адрес на управление в гр. Б., представлявано от М. Чоролеев, подадена против решение № 1385 от 30.11.2017 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-494/2017 г. С жалбата се релевират възражения за незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Според жалбоподателя КЗК неправилно е приела, че приликите между предлаганите два продукта не са от естество да заблудят потребителите, тъй като липсва обща визия между опаковките им и са налице множество разлики в дизайна на двете кутии. Оспорващото дружество заявява, че констатираните от Комисията разлики не са в състояние да преодолеят наличието на заблуждаващо сходство на двата продукта. Жалбоподателят твърди, че процесният акт в частта му относно искането по чл. 36 ЗЗК е постановен при непълнота на доказателствата и неизясняване на фактите по спора. Заявява, че Комисията не е установила в хода на производството от коя дата възникват договорните отношения между "Кауфланд България ЕООД Енд Ко"КД и "Захарен Комбинат - П." АД, поради което не можело да бъде изключено недобросъвестното поведение на ответника по адм. преписка. В съдебни заседания чрез упълномощени адв. Ганчева и адв. Янакиева и с писмени бележки претендира отмяна на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията оспорва жалбата с писмени бележки, представени чрез упълномощен юриск. Ц. Кондиева, която пледира за отхвърляне на жалбата, защото процесното решение е издадено при спазване на всички изисквания за законност, а изложените от жалбоподателя възражения са неоснователни, недоказани и изолирано интерпретират мотивите на административния акт. Моли Върховния административен съд да потвърди атакуваното решение и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "Захарен Комбинат - П." АД, със саделище и адрес на управление в гр. П. оспорва жалбата чрез упълномощен адв. Костов, които в съдебно заседние, с писмен отговор и писмено възражение изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на оспореното решение, с оглед съответствието му с приложимите материалноправни норми и процесуалните изисквания. Заявява искане за присъждане на сторените по делото разноски. Като прецени приетите по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна: Страните не спорят помежду си относно обстоятелството, че КЗК е сезирана с искане вх. № ВХР-1018/15.05.2017 г., предявено от "П." АД по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК, за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 29, във връзка с чл. 35, ал. 1 и чл. 36, ал. 1 ЗЗК, изразяващи се в производство и предлагане на пазара на шоколадови бонбони "Крайморие" от страна на "Захарен комбинат - П." АД, които са с външен вид, опаковка и наименование, силно наподобяващи тези на бонбони "Ч.", произвеждани и разпространявани на територията на Република България от 1969 г. от дружеството- искател. Подателят на искането твърди, че визията както на опаковката, така и на продукта води до заблуждаване на потребителите относно производителя, че същите съставляват доразвиване на серията бонбони "Ч.", респективно, че притежават свойствата и качествата на произвежданите от "П." АД продукти. Искателят посочва, че наименованията на всеки от двата продукта: "Ч." и "Крайморие" представляват населени места в непосредствена близост до гр. Б., където се произвеждат бонбони "Ч.", като в името и на двата продукта се съдържа думата "море", което според "П." АД предполагало асоциациативна връзка между двата продукта и техните производители. Излага становище, че всички основни елементи, отличаващи опаковката на бонбони "Ч." на пазара, са пресъздадени визуално и композиционно върху тази на бонбони "Крайморие", затова поставени една до друга, двете опаковки изглеждат като две разновидности на един и същ продукт. Във връзка с оплакването за допуснато нарушение по на чл. 29 от ЗЗК, във вр. с чл. 35, ал. 1 от ЗЗК искателят посочва, че до началото на месец май 2016 г., на българския пазар не присъстват други бонбони с вкус на фъстъчен крем и портокалови кори, освен предлаганите от 1969 г. бонбони "Ч.". Като допълнение дружеството искател твърди, че разпространявайки на пазара продукт - имитация на бонбони "Ч.", "Захарен Комбинат - П." АД уврежда "П." АД, като незаконосъобразно се възползва от изразходваните в продължение на десетилетия средства за маркетинг и реклама, и предлага бонбони "Крайморие" директно като заместител на бонбони "Ч.". В искането се посочва, че бонбони "Ч." са част от продуктовата гама на търговска верига "Кауфланд" от 2006 г., но от 2016 г. във веригата се продават само бонбони "Крайморие", понеже продуктът на ответното дружество като визия е много близък и потребителите дори не забелязват, че е различен продукт на различен производител, но на малко по-ниска цена поради известна разлика в качеството. Твърди се, че това е причината, поради която "П." АД вече не работи с търговска верига "Кауфланд", от което съответно търпи загуби от нереализиран оборот от продажби. Молителят релевира искане за установяване на нарушение от страна на "Захарен Комбинат - П." АД на чл. 29 във връзка с чл. 35, ал. 1 ЗЗК и нарушение по чл. 36, ал. 1 ЗЗК, както и налагане на имуществени санкции за посочените нарушения. КЗК е извършила подробно проучване, като е изискала релевантна информация от "Захарен Комбинат - П." АД и от "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД. В становището на ответника по преписката, постъпило с вх. № към КЗК-494/26.06.2017 г. се оспорва твърдението на искателя за имитация, чрез използване на наименованията на морски градове, като се посочва, че освен бонбони "Ч." и "Крайморие", на българския пазар има и бонбони "С.", произвеждани от "Милмекс" ООД. Твърди се също, че в наименованието и на други шоколадови бонбони дългогодишно присъства думата "море" и нейни производни - напр. бонбони "Морско дъно" и др. По отношение на външния вид и използвания шрифт, с който е изписана марката "Крайморие" и марката "Ч.", се заявява, че чисто образно те са напълно различни и не водят до идентични или сходни образни и асоциативни изводи у потребителя, които могат да доведат до заблуждение в хипотезата на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК. Относно основния цвят на кутията бонбони в горепосоченото становище се сочи, че същият е жълт при бонбони "Ч.", а морският пейзаж е като картина или брошка, докато при бонбони "Крайморие" морският пейзаж заема около 2/3 от целия капак, а останалата една трета е с оранжев фон. В становището на "Захарен Комбинат - П." АД е обяснено, че бонбони с марка "Крайморие" са се произвеждали от 2004 г. до 2005 г. от "Захарен комбинат - П." АД, дружеството е притежавало регистрирана марка "Крайморие" рег. № 47455 от 2004 г. В становището на "Кауфланд България ЕООД Енд Ко" КД /Кауфланд/, обективирано в писмо с вх. № към КЗК-494/27.06.2017 г. е потвърдено, че предприятието е имало договорни отношения с "П." АД и е продавало различни видове бонбони "Ч.", но договорните отношения с "П." АД са прекратени от началото на 2016 г., поради липса на съгласие за промяна на доставната цена, което "П." АД е използвало като основание за отказ от доставки, което не кореспондира с чл. 2. 1 от подписаните Общи търговски условия /ОТУ/. В същото становище е пояснено, че по време на действие на договора между двете дружества Кауфланд спира поръчки на три от разновидностите шоколадови бонбони "Ч." по молба на "П." АД. Освен това Кауфланд е предоставило информация, че няма данни за постъпили сигнали от потребители за наличието на прилика във външния вид на шоколадови бонбони "Ч.", предлагани от "П." АД и "Крайморие", предлагани от "Захарен комбинат - П." АД. След събиране на необходимата относима информация и подробно обсъждане на относимите към спора факти Комисията е постановила решение № 1385 от 30.11.2017 г., с което е УСТАНОВЕНО, ЧЕ НЕ Е ИЗВЪРШЕНО НАРУШЕНИЕ по чл. 35, ал. 1, по чл. 29 и по чл. 36, ал. 1 ЗЗК от страна на "Захарен Комбинат - П." АД със седалище и адрес на управление: гр. Р.; ОСТАВЕНО Е БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на "Захарен комбинат - П." АД за възлагане на направените в производството разноски; ОСТАВЕНО Е БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на "П." АД за възлагане на направените по производството разноски. За да достигне до този резултат КЗК се е позовала на нормата на чл. 98, ал. 1, т. 3 ЗЗК и след подробен фактически и правен анализ е преценила всички оплаквания на искателя като неоснователни. Гореописаното решение е съобщено на "П." АД с известие - обратна разписка, получена от дружеството на дата 06.12.2017 г. Недоволен от постановеното решение искателят го оспорва с жалба чрез КЗК до Върховния административен съд, която е подадена на 20.12.2017 г. При така изяснената фактическа обстановка настоящият съдебен състав извежда следните правни изводи: По ДОПУСТИМОСТТА: Съдът счита, че жалбата на "П." АД ЕООД е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като предявена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 64, ал. 1, изречение второ от ЗЗК. По ОСНОВАТЕЛНОСТТА: Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Според решаващия съдебен състав оспореното решение е издадено от компетентния за това независим специализиран държавен орган в рамките на законовата му компетентност, изрично предвидена в нормите на чл. 98, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 и чл. 60, ал. 1, т. 5 ЗЗК. Процесният акт е произнесен от горепосочения колективен орган при спазване изискванията за кворум и мнозинство за приемане на решение, регламентирани в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК. Съдът констатира, че атакуваното решение е издадено в законоустановената писмена форма, подробно е мотивирано с излагане на фактически обстоятелства и правни изводи и съдържа всички необходими реквизити, посочени в чл. 62 ЗЗК. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че процесното решение не страда от пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК. Съдът счита, че при постановяване на обжалваното решение не са осъществени съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като КЗК е извършила обективно и компетентно проучване на правнорелевантните факти и обстоятелства при активно участие на страните в спора. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че Комисията е произнесла процесния акт при неизяснена фактическа обстановка. Това не е така, защото от данните по преписката е видно, че КЗК е основала решението си на действителните факти от значение за случая и е разгледала всички доводи и аргументи на искателя, както изисква принципът за истинност, установен в чл. 7 АПК. От съдържанието на оспорения административен акт е видно, че в него се съдържа подробно обсъждане на всички релевирани от искателя по преписката твърдения и възраженя и са разгледани всички относими и правнорелевантни факти, спрямо които Комисията е извършила детайлен и задълбочен фактически и правен анализ. В случая не са допуснати отклонения от изискванията на чл. 8 и чл. 35 АПК и е спазен принципът на равенство между страните в административното производство. В конкретната хипотеза не са нарушени правата на жалбоподателя да се запознае с преписката и активно да участва в административото производство, предвидени в чл. 34 АПК и в специалните разпоредби на чл. 94 - чл. 98 ЗЗК. От данните по преписката се установява, че горепосоченото дружество е представяло писмени становища с приложени доказателства, с които е обосновавало тезата си в хода на административния процес. С писмо от 21.11.2017 г. /на л. 189 от папка № 1. 1. / представителят на молителя и упълномощеният адв. Г. П. са уведомени за датата и часа на провеждането на редовното заседание на КЗК, като изрично е указано на искателя по преписката, че съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗК има право на достъп до всички материали, събрани в хода на проучването, с изключение на тези, които съдържат защитена тайна. В проведеното на 30.11.2017 г. открито заседание на специализирания орган по конкуренцията, обективирано в Протокол № 1518 е взел участие упълномощен представител на искателя - адв. Петрова, която на въпроса на председателя на КЗК дали има доказателствени искания, не е посочила никакви доказателствени искания. С оглед на това, съдът приема, че при провеждане на административното производство и при издаване на оспореното решение, Комисията не е допуснала съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като е произнесла атакувания адм. акт при цялостно установена фактическа и правна обстановка и спазване на процесуалните изисквания. Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на оспореното решение № 1385 от 30.11.2017 г. Комисията правилно е тълкувала и приложила относимите материалноправни разпоредби на чл. 29 ЗЗК, чл. 35, ал. 1 и чл. 36, ал. 1 ЗЗК. В случая КЗК е сезирана с искане за установяване на нарушения по Г. седма ЗЗК, поради което преди да се пристъпи към изследване на конкретните състави на нелоялна конкуренция, е необходимо да бъдат установени кумулативно посочените в чл. 29 ЗЗК компоненти: наличие на стопанска дейност, отношения на конкуренция между страните по преписката и действие или бездействие, противоречащо на добросъвестната търговска практика, което уврежда или създава опасност от увреждане интересите на конкурентите в отношенията помежду им. В мотивите на обжалваното решение Комисията е извършила точна идентификация на страните, като е установила, че дружеството - искател е вписано в Агенция по вписванията, със седалище и адрес на управление в гр. Б. и с предмет на дейност: изкупуване на ядкови суровини, производство на захарни, шоколадови изделия и полуфабрикати, инженерно - внедрителски сделки, търговски сделки в страната и чужбина. Търговия със стоки и услуги, производство, изкупуване, продажба, доставка, внос и износ на хранителни и промишлени стоки, стоки за потребление, стоки с художествена стойност /без благородни метали, скъпоценни камъни и паметници на културата/, търговия с движими и недвижими имоти, организиране на търгове, базари и изложби, строителна дейност, проектиране, строеж, реставрация и обзавеждане на сгради, производство, продажба и доставка на строителни материали, инвестиционно - проучвателни, проектантски, инженерингови, иновационни услуги, търговско представителство и посредничество, агентство, комисионерство, маркетинг, ноу - хау, реклама и информационно осигуряване, консултантски услуги, придобиване и управление на дялови участия в други дружества, издателска дейност, хотелиерство и ресторантьорство, откриване на увеселителни заведения и заведения за обществено хранене, организиране на шоу програми, туроператорска дейност и туристическа агентска дейност, всички други сделки и услуги, разрешени от закона. По отношение на ответника по преписката, който е заинтересована страна в съдебното производство, е установено, че е вписано в Агенция по вписванията, със седалище и адрес на управление в гр. П., с предмет на дейност: участие в приватизационната процедура на "Кристал-91" ЕООД-П., производствена и търговска дейност със захар и захарни изделия и производни, както и всяка друга дейност, разрешени от закона, за която не се изискват специални разрешителни и лицензии. С оглед на това КЗК е извела вярно заключение, че и "П." АД и "Захарен комбинат - П." АД са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДП на ЗЗК, които извършват стопанска дейност, съобразно легалното определение в § 1, т. 13 от ДП на ЗЗК, която дейност е свързана с производство и разпространение на захарни изделия, вкл. шоколадови бонбони "Ч.", съответно "Крайморие" на територията на страната. Поради това страните в производството са в конкурентни отношения помежду си, тъй като извършват дейност на един и същи продуктов и географски пазар, а именно: пазарът на производство и разпространение на шоколадови бонбони, на територията на Република България. Между страните не е спорен установения от КЗК процесен период, съобразно инвокираните в искане вх. № ВХР-1018/15.05.2017 г. твърдения, като преценката спрямо пазарното поведение на "Захарен комбинат - П." АД е осъществена за периода на разпространение на шоколадовите бонбони с опаковка "Крайморие" от началния момент на разпространението - 09.05.2016 г. до датата на постановяване на решението, доколкото е установено, че ответникът по преписката произвежда шоколадови бонбони "Крайморие", с оспорения външен вид, разпространението на които бонбони на дребно на българския пазар е започнало от дистрибутора на производителя "Алис Инвест Груп" ЕАД от 09.05.2016 г. За да отговори на въпросите дали пазарното поведение на "Захарен комбинат - П." АД са извършени в противоречие с добросъвестната търговска практика по смисъла на § 1, т. 2 от ДП на ЗЗК и доколко действията му увреждат или могат да увредят интересите на конкурентите на дефинирания пазар, КЗК е извършила надлежно проучване и е изложила обосновани правни изводи, с оглед развитите в искането твърдения за евентуално извършени нарушения по чл. 35, ал. 1, във връзка с чл. 29 и чл. 36, ал. 1 ЗЗК от страна на ответника по преписката. Във връзка с приложението на чл. 35, ал. 1 ЗЗК следва да се има предвид, че визираната разпоредба регламентира забрана за предлагане на стоки/услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуда относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника или начина на придобиването или на използването, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата. Заявеното от искателя оплакване е, че произвежданите и предлагани от "Захарен комбинат - П." АД бонбони "Крайморие" с външен вид, опаковка и наименование силно наподобяват на бонбони "Ч.", произвеждани от "П." АД, като възраженията за сходство между предлаганите на българския пазар продукти се отнасят до външния вид на бонбоните и тяхната специфична форма, както и досежно кутиите, в които се продават бонбоните. В случая не е спорно обстоятелството, че още от 2003 г. "П." АД рекламира и налага конкретен външен вид и опаковка на шоколадовите бонбони "Ч." чрез рекламни каталози, телевизионна реклама, продуктово позициониране в български сериали, телевизионни и радио предавания, театрални постановки и др., продуктови каталози и брошури, като жалбоподателят не е променял формата на бонбоните, а еднократно след май 2007 г. е променил несъществено външния вид на опаковката им, както е описано в т. 4. 2. и т. 4. 3 от установената фактическа обстановка в обжалваното решение. КЗК точно е констатирала, че "П." АД, освен основният популярен вкус на шоколадови бонбони "Ч." - с фъстъчен крем и портокалови корички, в периода 2008 г. - 2015 г. произвежда и предлага на пазара и още два вида бонбони "Ч." с вкус на ябълки и стафиди и с аромат на кафе. При тези данни специализираният орган по конкуретнцията е формирал правилно заключение, че опаковката на бонбоните "Ч." и формата, в която се предлагат тези бонбони са с изграден имидж и са добре познати на потребителя, като периодът на предлагане преди подаване на искането до КЗК, е достатъчно дълъг за да може потребителите да го асоциират с производителя "П." АД. Основният спорен въпрос в настоящия случай е доколко при установеното предлагане на процесния продукт - бонбони "Крайморие" на територията на страната за потребителите съществува възможност предлагането на съответния продукт да доведе до объркване и заблуждение. Целта на относимата норма на чл. 35, ал. 1 ЗЗК е защита интересите на конкурентите, които могат да бъдат увредени, само ако за потребителите съществува обективна възможност за заблуда по отношение на производителя/продавача или други от съществените характеристики на съответната стока. В конкретната хипотеза Комисията подробно е анализирала възможността за недопустимо сходство и съобразно константната практика на Върховиня административен съд се е произнесла има ли в случая имитация, която преценка по правило се извършва при съобразяване на цялостния визуален ефект, чрез който продуктът се възприема от обикновения потребител /а не от лица с експертни знания/. Съдът споделя становището на КЗК, че в повечето случаи потребителят възприема дизайна като цяло и не обръща внимание на детайлите, особено когато няма възможност да сравнява непосредствено различните продукти. При извършения подробен сравнителен анализ в т. 8 от установената фактическа обстановка в процесното решение Комисията обективно е отчела наличие на прилики в дизайна на двете опаковки, а именно: наименованието на всеки от двата продукта е позиционирано в горната им част, на фона на синьо небе с летни облаци, пясъчен бряг и синьо, спокойно море; наименованията са изписани с бял цвят, контрастиращ върху небесния фон и вдясно под всеки от надписите е изобразена лодка; на двете опаковки са напинсани думите "бонбони", "фъстъчен", "крем" и "портокалови"; в долния десен ъгъл на всяка от опаковките има изображения на разрязан наполовина портокалов плод и зелени листа; формата и външния вид на изобразените върху опаковките бонбони; разфасовките от 187 гр. - 24 бр. бонбони и 250 гр. - 32 бр. бонбони, в които се предлагат; формата и размерът на кутиите - за разфасовка от 187 гр. и 250 гр., които са с еднаква ширина, дължина и височина; бонбони с еднакъв вкус - с фъстъчен крем и портокалови кори/корички. Относно задната страна на съпоставените продукти са констатирани следните прилики: в горния десен ъгъл на всяка опаковка има илюстрации на формата и външния вид на бонбоните; посочени еднакви разфасовки на бонбоните; предлагат се бонбони със еднакъв вкус; отразена е информация за съставките на продукта на български и английски език и таблици, съдържащи хранителна информация. При така констатираните прилики КЗК законосъобразно е обсъдила доколко те са в състояние да заблудят потребителите. Безспорно не всяка прилика между два конкуриращи се продукта се определя от законодателя като имитация по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗЗК, поради което при наличието на сходство, каквото е в конкретния случай, Комисията следва да отговори на въпроса - дали общата визия на продуктите устанвява подобие в такава степен, която да е от естеството си да доведе до заблуждение и объркване в средния потребител. В изпълнение на това задължение КЗК детайлно и задълбочено е разгледала цялостната визия на спорните продукти и е отчела липсата на общо впечатление, което опаковките на двата продукта оставят в съзнанието на потребителите, поради наличието на множество съществени разлики в дизайна на двете кутии - опаковки, описани в т. 8 от фактическата обстановка, описана в обжалваното решение. Съдът възприема констататцията на КЗК относно оформлението на кутията на "Ч.", което е решено в основен жълт цвят, като в средата на капака в рамка, заемаща значителна част от опаковката, е изобразен морски пейзаж със скали, плаж и платноходка в морето. При бонбоните "Крайморие" обаче, морският пейзаж е разположен на предната страна на цялата опаковка, а не в рамка и същият изобразява плажна ивица, на която в дясната част е поставена рибарска лодка без платна, отразена в три цвята, зад която се вижда лазурно синьо море и линия на хоризонта, която го отделя от наситено синьо небе с бели облаци, който пейзаж заема около 2/3 от целия капак, а останалата една трета от опаковката е с оранжев фон, без ползване на жълт цвят. На предната страна на бонбоните "Ч." е отразена чаша с фастъчен крем, каквато чаша на опаковката на ответника по преписката липсва. Освен това са налице съществени и многобройни разлики и в дизайна на задната страна на опаковките, като при искателя е използван основният жълт цвят на опаковката и особено важно е, че в средата на кутията е поставена в рамка черно-бяла снимка от пристанище, във формата на елипса. В опаковката на заинтересованата страна не се установяват изображения или снимки и е използван оранжев фон, който е и основният цвят на предната страна на опаковката на бонбони "Крайморие". Настоящият съдебен състав намира за съществени и констатираните от органа по конкуренцията основни разлики и в надписите върху двете спорни кутии. В горната част на капака на опаковката на молителя в рамката едно под друго е изписан с ръкописен шрифт "бонбони", с малки букви и под него "Ч.", с първа главна и останали малки букви, както и наименованието на производителя изписано на латиница с големи букви POBEDA, а на задната страна на картонената кутия на жълт фон са изписани наименованието на бонбоните "Ч." със сини букви, както и данни за състава на продукта на различни езици, информация за "П." АД, грамажа на опаковката и др. В опаковката на бонбоните "Крайморие" е изписан текст с характерен различен ръкописен шрифт, с първа главна буква и останалите малки, в бял цвят, на два реда, една под друга, съдържащ думите - "Бонбони" и "Крайморие", на фона на тъмно синьо небе. На задната страна на картонената кутия в горната част е изписано наименованието на бонбоните "Крайморие", като надписът заема почти една трета от кутията, както и данни за състава на продукта на различни езици, грамажа на опаковката, както и комбинираната марка на дружеството, представляваща стилизирано изписване на наименованието на производителя "Захарен комбинат - П." АД. От съществено значение е и обстоятелството, че освен че е различен видът на изображението на лодки и мащабът на използваните изображения на морски пейзажи, на опаковката на искателя са изобразени и разположени триизмерно три бонбона в кубична форма, еднакви по размер, докато на опаковката на "Захарен комбинат - П." АД бонбоните са два броя. Във връзка с наименованията на двата процесни продукта, Комиисята точно е установила наличието на звукова и фонетична разлика в звученето и изписването на двата вида бонбони - "Ч." и "Крайморие", всяко едно от които е изписано с различен, специфичен шрифт. Визираните две различни наименования индивидуализират в достатъчна степен всеки един от продуктите поотделно и с това се изключва възможността за заблуда на потребителя относно вида и най-вече досежно произхода и производителя на стоката. Следва да се има предвид и правнорелевантния факт, че използваното от "Захарен комбинат - П." АД наименование на продукта е заявено и надлежно регистрирано от същото дружеството като словна марка на 12.01.2016 г., със срок на защита до 12.01.2026 г., което обстоятелство доказва добросъвестността на заинтересованата страна при производство и разпространение на бонбоните "Крайморие". Следователно Комисията законосъобразно е преценила, че опаковките на бонбони "Ч." и на бонбони "Крайморие" присъстват достатъчно много отличителни белези - наименование на производителя и регистрирани словни и комбинирани марки и промишлени дизайн, които ясно и недвусмислено сочат към техния производител, като се има предвид, че и двата производителя са добре известни и наложени български производители на шоколадови бонбони на българския пазар. Ето защо съдът счита, че както жалбоподателят, така и заинтересованата страна са предприятия, които безспорно са се наложили на съответния продуктов и географски пазар, и чрез използваните от тях отличителни елементи върху опаковките на собствените си продукти, вкл. и на шоколадовите бонбони - "Ч." и "Крайморие" /стилизирано изписване на техните наименования/, като и двете дружества притежават регистрирани обекти на индустриална собственост, наличието на които категорично идентифицират техния производител. Това заключение е потвърдено и от публикуването на фейсбук страницата на "П." АД съобщение, с подател N. Balkata, в което се посочва, че, независимо от съществуването на известни прилики в опаковките на двата продукта, предлагани в "Кауфланд", потребителят е разпознал и не се е заблудил по отношение на техните производители. КЗК правилно е акцентирала и на обстоятелството, че ответникът по адм. преписка предлага процесните бонбони с външен вид, надлежно заявен през април 2016 г. и впоследствие регистриран през април 2017 г., като комбинирана марка за стоки от клас 30, със защитени цветове: бял, светлосин, тъмносин, син, зелен, жълт, оранжев, бежов, светложълт, светлокафяв, тъмнокафяв, със срок на защита до 27.04.2026 г. Във връзка с възраженията на жалбоподателя относно формата на бонбоните "Ч." и "Крайморие" Комисията е обърнала внимание, че средният потребител възприема стоките посредством опаковките им, които са запечатани, като при извършване на покупките няма възможност за достъп до съдържанието им. Както правилно е установено в мотивите на обжалваното решение спорните два вида шоколадови бонбони се предлагат в опаковки с форма на правоъгълни картонени кутии, които не позволяват визуален контакт на купувача с бонбоните и тяхното разположение вътре в кутията, поради което определяща за наличието или липсата на имитация е цялостната външна визия на опакования процесен продукт, понеже непредубеденият клиент, който не е дегустирал определен хранителен продукт, винаги подхожда към покупката, преценявайки вида на стоката с нейното дизайнерско оформление, като се има предвид, че за търговски цели стоките винаги се предлагат опаковани. Тук е мястото да се отрази обстоятелството, че през 2016 г. дружеството - заинтересована страна е регистрирало промишлен дизайн на кубична форма на шоколадов бонбон "Крайморие", който се предлага на пазара в същия вид, в който дружеството го е регистрирало, поради което ако е налице оспорване на специфичната кубична форма, защитенa с промишлен дизайн, то този спор следва да се реши на плоскостта на марковото законодателство - ЗМГО, а не по реда на ЗЗК, чрез който закон се осъществява защитата на добросъвестната търговска практика в конкурентна среда. По отношение на оплакванията на оспорващото дружество за имитацията на опаковките на шоколадови бонбони "Ч." "с вкус на ябълки и стафиди" и "с аромат на кафе", КЗК точно е съобразила правнорелевантния факт, че те са предлагани на пазара до средата на 2015 г., тоест извън процесния период, защото заинтересованата страна е започнала да разпространява шоколадови бонбони "Крайморие" само и единствено с вкус на фъстъчен крем и портокалови корички от 09.05.2016 г. което е една година по-късно, след като искателят е приключил производството и разпространението на бонбони "Ч." "с вкус на ябълки и стафиди" и "с аромат на кафе". При това положение КЗК е формирала обоснован правен извод, че при осъщественото задълбочено сравнение на двата спорни хранителни продуста не може да се установи изискуемото от законодателя сходство, което да е в състояние да въведе в заблуждение потребителите относно произхода и/или производителя или по отношение на другите визирани в нормативния текст на чл. 35, ал. 1 ЗЗК характеристики на съответния продукт, по начин, чрез който да се повлияе негативно върху конкурентната среда. Както в искането, по което е образувано производството пред КЗК, така и и в жалбата до съда, е развита тезата, че ответникът по преписката е извършил нарушение на чл. 36, ал. 1 ЗЗК. По силата на тази норма се забранява нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се нарушават или прекратяват сключени договори или се осуетява сключването им с конкурент. Според жалбоподателя "Захарен комбинат-П." АД, като разпространява на пазара хранителен продукт, имитиращ бонбони "Ч.", уврежда "П." АД, чрез неоснователно възползване от известността на наложения продукт, но и чрез предлагането на бонбони "Крайморие" директно като заместител на бонбони "Ч.". Оспорващото дружество излага становище, че бонбони "Ч." са част от продуктовата гама на търговска верига "Кауфланд" от 2006 г., но от 2016 г. във веригата се продават само бонбони "Крайморие", които като визия са много близки до външния вид на опаковката на бонбони "Ч.". Следва да се има предвид, че забраната за нелоялно привличане на клиенти е предвидена в чл. 36 ЗЗК и е регламенитрана в четири самостоятелни хипотези. Първата от тях се съдържа в ал. 1 на чл. 36 ЗЗК и за разлика от останалите текстове в Г. седма на ЗЗК, се изисква настъпване на конкретен резултат, като вероятността от настъпване на такъв не е достатъчна. За да е съставомерно деянието по този нормативен текст, нелоялните действия следва да са насочени не просто към привличане на клиенти, а конкретно към привличане на клиенти на конкурент и точно това действие трябва да е довело до прекратяване или нарушаване на договор с последния. Съдът счита, че при прилагането на визираната норма анализът задължително налага да се изследва причинта за поведението на потребителите, защото често причините за преустановяване на договорни отношения са некоректност от страна на доставчика, отпадане на нуждата на клиента, предлагане на по- добри качества или условия за ползване на друг алтернативен продукт, които са израз на свободната воля на потребителя. Съобразно постоянната съдебна практика по този вид спорове, привличането на клиент, в резултат на което се прекратява договор с конкурент, не би представлявало нелоялна конкуренция, ако обективно е обусловено от предлагането на по - добри условия с новия договор. С оглед на това за да се установи нарушение по чл. 35, ал. 1 ЗЗК събраните доказателства следва да са убедителни и да водят до еднозначен извод, че прекратяването, нарушаването или несключването на договора е в причинно- следствена връзка с нелоялното поведение на конкурента. В конкретния случай в производството пред КЗК е установено по безспорен начин чрез представеното становище от 27.06.2017 г. от страна на "Кауфланд България ЕООД Енд Ко" КД, че това предприятие е имало договорни отношения с "П." АД, но те са прекратени в началото на 2016 г., поради поради липса на съгласие за промяна на доставната цена, което "П." АД е използвало като основание за отказ от доставки, което не съответства на чл. 2. 1 от подписаните между тях Общи търговски условия. В същото становище е пояснено, че по време на действие на договора между двете дружества "Кауфланд България ЕООД Енд Ко" КД е спряло поръчки на три от разновидностите шоколадови бонбони "Ч." по молба на "П." АД. От съдържащата се в папка № 2/37- л. 50/, кореспонданция между визираните две предприятия, проведена от м. май до м. ноември 2015 г. е видно, че между двете дружества е имало търговски спорове относно системно недоставяне на артикули и те са отпаднали от асортимента на "Кауфланд България ЕООД Енд Ко" КД, както и неполучено потвърждание от "П." АД на закупни цени и недоставянето повече от пет месеца на определни продукти. С оглед на тези неразрешени спорове с писмо от 10.11.2015 г. /л. 50 и л. 88 от папка № 2 представители на "Кауфланд България ЕООД Енд Ко" КД са съобщили на искателя следното: "С отказа си да продължите условията на Договора за бизнес развитие от 01.08.2015 г. и намалената вследствие на това икономическа рентабилност, бих искала да Ви уведомя, че от 01.01.2016 г. ще бъдат преустановени поръчките към Вас. С. настоящото писмо като предизвестие за прекратяване на съвместната ни работа. ". От приложената към преписката /л. 75 от папка № 2 помесечна справка за реализираните продажби на шоколадови бонбони "Крайморие" в периода 2016 - май 2017 г., доставяни от дистрибутора на тези бонбони е видно, че първите реализирани доставки са от м. юни 2016 г. Следователно между ответника по преписката и "Кауфланд България ЕООД Енд Ко" КД не е имало договорни отношения за разпространението на шоколадови бонбони "Крайморие" в посочената верига до пролетта на 2016 г., като "Захарен комбинат - П." АД е започнало да разпространява процесните бонбони след май 2016 г., тоест няколко месеца след като вече са били прекратени търговските отношения между молителя и "Кауфланд България ЕООД Енд Ко" КД, като Комисията точно е установила, че причината "П." АД да преустанови доставките към търговска верига "Кауфланд", не е в резултат от поведението на "Захарен комбинат - П." АД. Така изведеният обоснован извод на КЗК не е опроверганв хода на съдебното производство. Жалбоподателят се е позовал на събрани по делото гласни доказателства, които обаче не са оборили мотивите на обжалваното решение. Това е така, защото изслушаният свидетел - търговски директор в дружеството - жалбоподател, е дал информация за възникнали спорове преди прекратяването на договора относно "активности, маркетингови бюджети, ценова политика", но не е споменал нито веднъж "Захарен комбинат - П." АД или шоколадови бонбони "Крайморие", които да са послужили за повод или причина за тези спорове. По отношение на бонбоните "Ч." разпитаният свидетел е посочил само, че не е имало големи трудности при навлизането тези продукти във веригата "Кауфланд", но трудностите са били впоследствие. При тези данни съдът приема, че не би могло да се формира обоснован извод за наличието на някаква причинно-следствена връзка между започналите доставки през м. юни 2016 г. на шоколадови бонбони "Крайморие", реализирани чрез трето лице - дистрибутор на тези бонбони от една страна и прекратяването на съществуващия договор, което е осъществено с волеизявлението на представителя на "Кауфланд България ЕООД Енд Ко" КД с цитираното писмо от 10.11.2015 г. Предвид липсата на един от кумулативно предвидените елементи от фактическия състав на разпоредлата на чл. 36, ал. 1 ЗЗК - причинно-следствена връзка между прекратените договорни отношения и действията на ответника по преписката, КЗК е вярно е преценила, че пазарното поведение на последния е извън приложното поле на сочената от искателя норма, поради което не следва да се анализират останалите елементи от състава на чл. 36, ал. 1 ЗЗК, защото липсата на един от тях е достатъчна, за да се установи неприложимостта на цитираната норма. По отношение релевираното пред КЗК и с жалбата до съда твърдение за допуснато нарушение по чл. 29 ЗЗК, специализираният орган по конкуренцията е изложил законосъобразни мотиви, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. С посочената норма се забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им. Тази разпоредба има самостоятелно приложение, тъй като изричното обособяване на специалните форми на нелоялна конкуренция в чл. 30- чл. 37 ЗЗК не е изчерпателно и не изключва възможността с други действия или бездействия, в противоречие с добросъвестната търговска практика да се увредят или да се поставят в опасност от увреждане интересите на конкурентите. Съобразно константната съдебна практика прилагането на нормата на чл. 29 ЗЗК, заедно със специалните състави, регламентирани в Г. седма ЗЗК е възможно, ако са налице формулирани от искателя твърдения за такова пазарно поведение, което е различно от описаните в специалните състави, но би могло да представлява нарушение на общата забрана за извършване на стопанска дейност в противоречие с добросъвестната търговска практика. В конкретния случай обаче това не е налице, защото съобразно изложените в искането твърдения, КЗК подробно е обсъдила и се е произнесла относно действията на "Захарен комбинат - П." АД с оглед разпоредбите на чл. 35, ал. 1 ЗЗК и чл. 36, ал. 1 ЗЗК. От съдържанието на искане вх. № ВХР-1018/15.05.2017 г., предявено от "П." АД до КЗК е видно, че в него не се съдържат оплаквания за противоконкурентно поведение от страна на ответника по преписката, което да е различно от разгледаното по-горе и подведено под съответните специални норми. Ето защо Комисията обосновано е счела, че последващ анализ на поведението на "Захарен комбинат - П." АД от гледна точка на разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК е безпредметен. По тези съображения съдът намира, че ответният административен орган не е допуснал противоречие с приложимите материалноправни разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК, а заинтересованата страна в съдебното производство не е осъществило твърдяните от жалбоподателя нарушения на чл. 29, чл. 35, ал. 1 и чл. 36, ал. 1 ЗЗК. Решаващият съдебен състав счита, че при постановяване на обжалваното решение не е налице несъответствие с прогласените цели в чл. 1, ал. 1 и 2 ЗЗК, които изискват осигуряване защита срещу действия, водещи до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията, както и за осигуряване на условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в съответната стопанска дейност. В случая с неустановяването на нарушения на общата забрана по чл. 29 ЗЗК и на специалните забрани, визирани в чл. 35, ал. 1 и чл. 36, ал. 1 ЗЗК, са постигнати именно посочените по- горе цели на закона. По РАЗНОСКИТЕ: С оглед изхода на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК оспорващото дружество следва да заплати на ответника своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 200 лв., който размер е определен съобразно изискванията на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Относно искането на заинтересованата страна за присъждане на направените по делото разноски, съдът счита, че следва да се уважи, като жалбоподателят следва на основание чл. 143, ал. 3 АПК да заплати на "Захарен комбинат - П." АД разноски, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв. На основание на горното и на чл. 64, ал. 1 ЗЗК във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,