Решение № 2006 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2549/2015 г.

ВАСI отделение23.02.2016 г.докладчик т Фани Найденова

Диспозитив

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 40/13.01.2015 г. по адм. д. № 242/2014 г. на Административен съд Варна И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователно оспорването на "Агрипорт" ЕООД, с. Опанец, Община Добрич, срещу РА № 081302651/24.09.2013 г. на ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 767/14.12.2013 г. на ДД "ОДОП" - Варна за установени задължения от непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от "Ета 2000" ЕООД и "Алфа грейн енд ойлс" ЕООД за данъчен период м. 11.2012 г. общо в размер на 33 402,77 лв. и лихви - 2559,36 лв. ОСЪЖДА "Агрипорт" ЕООД, с. Опанец, Община Добрич, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 2780 /две хиляди седемстотин и осемдесет/ лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2006 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2549/2015 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП против решение № 40/13.01.2015 г. по адм. д. № 242/2014 г. на Административен съд Варна, с което е отменен РА № 081302651/24.09.2013 г. на ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 767/14.12.2013 г. на ДД "ОДОП" - Варна за установени задължения от непризнат данъчен кредит по оспорени фактури, издадени от "Ета 2000" ЕООД и "Алфа грейн енд ойлс" ЕООД за данъчен период м. 11.2012 г. общо в размер на 33 402,77 лв. и лихви - 2559,36 лв. и присъдени разноски на жалбоподателя в размер на 1650 лева. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Агрипорт" ЕООД, с. Опанец, Община Добрич, в представена писмена молба от упълномощен адвокат оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е РА с установени задължения по ЗДДС поради непризнат данъчен кредит, във вр. чл. 70, ал. 5 ЗДДС с мотиви за недоказани реални доставки по чл. 6 и чл. 9 ЗДДС по фактури, издадени през м. 11.12 г. от "Ета 2000" ЕООД и "Алфа грейн енд ойлс" ЕООД с предмет: транспортни услуги и "царевица". В хода на ревизията от представените доказателства органът по приходите е установил несъответствие в някои от тях и непредставяне на такива, относими към спора за установяване реалност на доставките. За да отмени акта, съдът се е позовал на приетата ССчЕ, която по данни на експерта е направил проверка при "счетоводители" и представени му допълнителни доказателства, без да съобрази оспорването на последните от страна на административния орган в хода на съдебното производство, когато са представени, като ползвани от вещото лице. Решението, така обосновано, е постановено с необосновани мотиви, при кредитиране на оспорени от страна на ответната страна частни документи, за които съдът не е обосновал мотиви затова, че са ползващи се с доказателствена сила. Решението в извод за редовност на документите, съпровождащи фактурите, е в противоречие с констатациите на ревизията за съществени несъответствия по дати и количества - предмет по фактурата от "Ета 2000" ЕООД "67.14, т. царевица собствено производство реколта 2010 г. франко Плачи дол" и "транспортни услуги". При съпоставка с представения приемо-предавателен протокол от 30.11.2012 г. "царевицата", която се предава е от реколта 2012 г. В приемо-предавателния протокол липсва отразяване на фактурата, към която е съставен. Представени са пътно-прехвърлителни разписки, в които е вписана "царевица реколта 2010 г.", но в същите няма подписи на "приел"/"предал". Представените две фактури № 736 и № 738, и двете с дата 30.11.2012 г. за транспортни услуги нямат връзка със спорната фактура за доставка на "царевица", тъй като в пътно-прехвърлителните разписки, за които се твърди, че са свързани с транспортните услуги, са вписани различни дестинации от тези по фактурата за доставка на "царевица". Установените различия и несъответствия в данните, съдържащи се в ангажираните от жалбоподателя документи, водят до извод за неустановеност предметът на доставката по фактура № 951/30.11.2012 г., издадена от "Ета 2000" ЕООД с предмет на доставката 67,14 т. царевица. Недоказване реалността на доставката на царевица води до извод и за нереални доставки на транспортни услуги по две фактури, издадени от същия доставчик, със същата дата - 30.11.2012 г. По отношение доставките по издадените от "Алфа грейн енд ойлс" ЕООД фактури - № 803/19.11.2012 г. с предмет "царевица 78.56, т.", № 814/26.11.2012 г. - "царевица 215.84, т." и № 1000000260/30.11.2012 г. - "царевица 30.30, т." не са опровергани данни по насрещни проверки на предходен доставчик - "Геко Трейд" ЕООД, посочен от "Алфа грейн енд ойлс" ЕООД, за който доставчик данните от насрещната проверка не установяват да е разполагал със стока от вида. Изводите на съда във връзка с последваща реализация на стоката също са на база противоречиви данни. Доставките към "Дефко" ЕООД са с дати много преди датите на фактурите, по които ревизираното лице е получател на стоката "царевица", поради което не е налице "последваща реализация на стоката", както е приел съдът позовавайки се на вещото лице, което е дало необосновано заключение, в противоречие с доказателствата по делото. Като не е съобразил установените с ревизията обстоятелства, обосноваващи извод за нереалност на фактурираните доставки, които не са опровергани в хода на оспорване на РА, съдът е постановил необоснован акт, в нарушение на материалния закон, който следва да се отмени и вместо него, съобразно изложените мотиви в настоящото решение, да се отхвърли жалбата срещу РА като неоснователна. Решението следва да се отмени и в частта за присъдени разноски на жалбоподателя в размер на 1650 лв. и при този изход на спора на касатора се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер общо на 2780 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение

Цитирани разпоредби

2