Решение № 1199 от 29.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10050/2020 г.

Решение № 1199 от 29.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10050/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба на М. Емилова от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Златанов, срещу решение № 264 от 01.07.2020 г., постановено по адм. дело № 680/2019 г. на Административен съд – гр. Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 10 – 00 – 1788 от 05.09.2019 г. на Кмета на община Стара Загора, с която на основание чл. 225а ал. 1 и чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на И. Емилов, съпруг и наследодател на жалбоподателката, да премахне незаконен строеж от пета категория: "двуетажна жилищна сграда и едноетажна пристройка № 50", намиращи се в УПИ I – за ОДО, кв. 19 а, по плана на [населено място], одобрен с решение № 1940 по протокол № 46 от 25.06.2015 г. на Общински съвет (ОбС) – [населено място] (бивша улица от о. т. 4474 до о. т. 4476 по плана на [населено място] "[населено място] – разширение III част", одобрен със заповед № 2931 от 04.12.1989 г.) С решението жалбоподателката е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и в противоречие с целта на закона - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като твърди такива, а именно, че съдът не е изяснил точното местоположение на спорния строеж, посочен в заповедта като намиращ се на ул. "Витоша" № 20, а по СТЕ установено, че същият се намира по кадастралната карта на ул. "Витоша" № 21. Твърди и че съдът не е предоставил възможност да установят, че са заплащали местен данък именно за този строеж, а не за друг такъв намиращ се в УПИ II – 773, 774, кв. 32 по плана на гр. Стара Загора, за който съпругът на жалбоподателката и неин наследодател се е отказал от наследство. В тази връзка твърди, че не й е предоставена възможност да докаже, че спорният строеж е нейното единствено жилище. Във връзка с това, че посочва, че спорният строеж е единственото й жилище, твърди, че оспорената заповед е издадена в противоречие с чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), като с премахването му ще бъдат нарушение нейни основни права и свободи. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Кметът на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител с представени писмени бележки, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК по пощата, от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. За да постанови оспореното решение Административен съд – гр. Стара Загора е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при издаване й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен строеж без разрешение за строеж и строителни книжа в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Приел е и че строежът не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като е изпълнен в противоречие с действащите, както към момента на извършването му 1990 г. – 1991 г. – подробни устройствени планове, така и по сегадействащия, тъй като по плана, действал към извършването му е попадал в предвидена улица от о. т. 4474 до о. т. 4476, която отсечка по сегадействащия ПУП от 2015 г. попада в УПИ I – за ОДО, кв. 19 а, гр. Стара Загора. Приел е и за установено, че спорният строеж попада именно в УПИ I – за ОДО и съществува на място и е правилно описан като местоположение и индивидуализиран в заповедта, а не съответства на декларирания от Емилова имот ПИ № 774, който не е идентичен с УПИ I – за ОДО. Приел е и че спорният строеж не е търпим предвид установените регулационни предвиждания и факта, че строежът е извършен не по – рано от 1991 г., като винаги е попадал в терен, отреден за улица или за озеленяване или ОДО, т. е. поземления имот, в който попада и за който жалбоподателката и съпругът й – извършител на строежа – не са имали права, освен разрешено им възможност за поставяне на павилион за закуски по удостоверение № 192 от 10.06.1991 г., винаги е бил с предназначение за задоволяване на други нужди, а именно обществени. Т. е. приел е, че строежът не е търпим, тъй като не съответства на ПУП, поради и което като извършен без строителни книжа, по който факт не се спори, е приел, че подлежи на премахване. По тези съображения е достигнал до извод за законосъобразност на заповедта и е отхвърлил оспорването й. Оспореното решение на Административен съд – гр. Стара Загора е правилно. При постановяване на оспореното решение АС – гр. Стара Загора не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, както и нарушения на закона. При постановяване на решението са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, включително назначената, изслушана и приета съдебно – техническа експертиза, е коментирана от съда, и същият се е позовал на релевантните технически установявания в нея. Съдът правилно не е допуснал събиране на доказателства, които са неотносими към спора. Правилно е приел и че факта на заплащане на местни данъци и такси, дори да се приеме, че са заплащани за спорния строеж, не са основание, за да се приеме, че същият е законен. Законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд за липса на допуснати нарушения на административно производствените правила, от категорията на съществените, при издаване на заповедта, само при наличието на които може да се приеме незаконосъобразност на акта. Правилно в оспореното решение е прието, че нареденият за премахване строеж е индивидуализиран в оспорената заповед, а от събраните доказателства и приетата и неоспорена от страните СТЕ, е безспорно установено, че наличия в УПИ I – за ОДО строеж съответства на описания в заповедта такъв. Видно от текста на заповедта ясно се установява за кой строеж, изграден без строителни книжа и разрешение за строеж, е наредено премахването, както и ясно се разбира на какво основание същият е приет за незаконен. Не се установява и нарушение относно компетентността на органа, издал заповедта, тъй като правомощия за строежи от четвърта до шеста категория са предоставени на Кмета на община, в случая Кмета на община Стара Загора. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че спорният обект представлява строеж. Това се установява от събраните по делото доказателства, включително приетата СТЕ, а именно наличието на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, като за него не е издадено разрешение за строеж, няма одобрени строителни книжа и съответно представлява незаконен строеж, който подлежи на премахване. На следващо място законосъобразен е и извода и съответен на събраните доказателства, за неприложимост на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ по отношение на спорния строеж, както и извода, че не може да се приеме, че е търпим строеж, неподлежащ на премахване, по посочените разпоредби. Това е така, тъй като спорният строеж е извършен през периода 1990 – 1991 г. и за него е приложима съответно разпоредбата на § 16, ал. 2 от ДР на ЗУТ, която предвижда, че строежите са търпими, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормите по устройство на територията, действали към момента на извършването им или по сегадействащите. Правилен е извода на съда, че спорният строеж не е търпим, тъй като се установява, че нито към момента на извършването му, нито по сегадействащия ПУП същият не отговаря на изискванията на подробните градоустройствени планове, тъй като по действалия към момента на извършването му ПУП попада в рамките на предвидена улица, а по сегадействащия в УПИ, отреден за обществени нужди – озеленяване и ОДО. Най – накрая неоснователно е възражението на жалбоподателката за допуснато нарушение на чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Настоящият състав счита, че наложеното отговаря на изискванията за съразмерност на предприетата мярка с оглед чл. 6 от АПК и чл. 8 от ЕКЗПЧОС, съобразявайки факта, че разрешителния режим за строежи е въведен с оглед именно опазване живота и здравето на гражданите и спазването на определени разпоредби и стандарти относно здравината, конструктивните изисквания, устойчивост, съответно безопасност за живущите на строежите. В тази връзка следва да се добави, че мярката не е в противоречие с чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Защита по чл. 8 би могъл да търси собственик, който обаче е изряден и стриктно спазва установените нормативни разпоредби в случая за изграждането на строежите, тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.