Решение № 1612 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3822/2018 г.

Решение № 1612 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3822/2018 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Ч. Селями, [гражданство], против Решение № 36 от 02.02.2018 г. постановено по адм. дело № 1245/2017 г. по описа на Административен съд - Хасково. Твърди се, че решението е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените и на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съда не обсъдил всички правно релевантни факти и обстоятелства. Изложил формални съображения, преповтарящи съдържанието на оспорения административен акт. Не взел предвид бежанската история на Селями. Тези обстоятелства довели до необоснован извод за липсата на предпоставките по чл. 8 и 9 от ЗУБ. Иска се отмяна на оспореното решение. Ответникът по касационната жалба се представлява от юрисконсулт, който моли решението да бъде оставено в сила. Прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа подробни доводи за правилност на първоинстанционното решение, като постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Счита, че установената обстановка в Р Турция не дава основание да се приеме, че по отношение на жалбоподателя е налице реална опасност, която да е била повод за напускане на страната. С обжалваното в настоящото касационно производство съдебно Решение, е отхвърлена жалбата на Ч. Селями, [гражданство] против Решение № 16962/10.11.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата на търсещия закрила за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си, съдът е приел, че акта на Председателя на ДАБ е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и е съобразен с целта на ЗУБ. По съществото на спора първоинстанционният съд е приел, че изводите на административния орган за липса на предпоставки по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на закрила, съответстват на събраните в хода на административното производство писмени доказателства. Формулиран е извод за липсата по отношение на Селями на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като липсват данни за преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същият да му бъде предоставен статут на бежанец. Твърденията на лицето, че е преследван поради [произход] не били подкрепени с доказателства. Липсвали данни за осъществяван на тази основа геноцид и данните за извършени такива действия по време на Първата световна война не са релевантни за конкретното производство. Привличането на лицето като обвиняем от законната власт в Р Турция не била основание за квалифицирането на действията в тази насока като гонение или заплаха от предприемане на такива действия. Анализирайки понятието "преследване" първостепенният съд е приел, че не са налице данни за наличието на предпоставки по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Развити са и подробни съображения във връзка с липсата на условия за предоставяне на хуманитарна закрила. Формулирано е становище за липса на данни търсещият закрила да е бил принуден да напусне държавата си на произход, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция цитирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, нито да е застрашен от такива посегателства при завръщането си. Съдът е приел, че не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността на кандидата, както и изтезание или нечовешко и унизително отношение или наказание, както и не се установява също лицето да е получило заплахи от терористични групи. Съдът е взел предвид и данните за цялостната обстановка в Република Турция. При разглеждане на делото, решаващия съд се е съобразил и със задължителното тълкуване на чл. 15 от Директива 2004/83/Е0, дадено с решение по дело С-465/07 на Съда на Европейския съюз. Жалба е подадена от лице, имащо интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт, в законоустановения срок за касационно обжалване съгласно чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Оспореното пред настоящата инстанция решение на Административен съд – Хасково е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Съдът подробно е изследвал наличието на материалноправните предпоставки, уредени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец в Република България. Като основна причина за напускане на държавата по произход, в интервюто пред административния орган е посочено образуваното наказателно дело и свързаната с това опасност от осъждане и влизане в затвор. Съдът правилно е приел, че пред административния орган, чужденеца не е посочил конкретни факти за реално осъществено спрямо него преследване и насилие, а само свои субективни опасения от преследване заради [произход] и изразеното му нежелание да се обвърже с каквато и да е религия. Съдът правилно е приел, че не са налице твърдения за конкретни действия спрямо чужденеца от характера на посочените в чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Действително в чл. 8, ал. 5, т. 3 и т. 5 от ЗУБ е предвидено, че действия на преследване могат да бъдат и наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, но данни в тази насока в конкретния случай не са налице. Обоснован и законосъобразен е формулирания в оспорения съдебен акт, че по отношение на Селями не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото й мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. По делото не е доказано наличието на основание за предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, като съдът е развил подробни съображения във връзка с наличието на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може лицето да потърси хуманитарна закрила, а именно наличието на сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещия закрила е изложен на реална опасност от тежки посегателства в случай на връщане в съответната страна. Съдът е направил обоснован и правилен извод, че в случая от наличните по делото доказателства безспорно се установява, че лицето не е било принудено да напусне държавата си на произход, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция цитирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си. В хода на съдебното дирене не са установени и данни, че Селями е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съдът се е съобразил с представените пред него доказателства, съдържащи данни за относимите към производството факти и обстоятелства, свързани с начина на живот на лицето в страната му по произход, отношенията му с властите и др. При липсата на доказателства за обстоятелства, различни от установените в хода на административното производство, съдът правилно е приел за установена фактическа обстановка, съвпадаща с тази, която е мотивирала Председателя на ДАБ към постановяване на отказ за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. В този смисъл не е налице нарушение на процесуалните правила, водещо до незаконосъобразност на оспореното решение. Настоящата инстанция споделя становището, че всяка законна държавна власт е в правомощията си да провежда наказателно производства спрямо лица, за които сметне, че са нарушили законите на страната и това им поведение се вписва в състава на предвидено от закона престъпление. Селями е имал защитник при повдигане на обвинение и проведен във връзка с това разпит и както е отбелязано от съда е бил освободен. Търсещия закрила е заявил, че може и сам да докаже пред турските власти липсата на съпричастност към терористична организация или терористични действия, което е доказателство за липсата на ограничение в правото му на защита в хода на наказателното производство, водено срещу него. При тези данни не са налице възможност за формулиране на извод за драстично и релевантно за настоящото производство нарушаване на правата на лицето, даващо му право на защита по реда на ЗУБ в Р България. При постановяване на решението си, съдът не е допуснал твърдените от касационния жалбоподател нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение,