Решение № 11935 от 19.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 589/2019 г.

Решение № 11935 от 19.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 589/2019 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" (ОП "РР") 2014-2020 срещу решение № 1879 от 29.10.2018 г., постановено по административно дело № 3516 по описа за 2017 г. на Административен съд Б.(АС - Б.), с което е отменено решение №РД-02-36-1333/12.12.2017 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на управляващия орган (РУО) на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020", в частта, по т. 3 и т. 4, с която не е извършена верификация и плащане на разходи в общ размер на 132 459,37 лева.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, за неправилен изводът на съда за незаконосъобразност на издадения административен акт. В съответствие с чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ при стартирала процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като към датата на издаване на обжалваното решение, безспорно се установява, че такава процедура е стартирала. По изложените съображения се иска отмяна на оспореното решение като неправилно и постановяване на друго, с което първоначалната жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Община Б., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на АС Б. следва да бъде потвърдено по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

С обжалваното съдебно решение, съставът на АС Б. е отменил решение №РД-02-36-1333/12.12.2017 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на управляващия орган (РУО) на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020 ", в частта, по т. 3 и т. 4, с която не е извършена верификация и плащане на разходи в общ размер на 132 459, 37 лева, отчетени в искане за междинно плащане, по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16 RFOP001-1. 004-0001-C01 на община Б. и е осъдил МРРБ да заплати на Община Б. съдебни разноски в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови този правен резултат съдът е приел за установени следните факти:

Между РУО на ОПРР в качеството му на управляващ орган и Община Б., в качеството на бенефициер е сключен АДПБФП по Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020, процедура на директно предоставяне BG16 RFOP001-1. 004 "Изпълнение на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 – Б.", част от процедура BG16 RFOP001-1. 001-039 "Изпълнение на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020"; № от ИСУН BG16 RFOP001-1. 004-0001-С01; №РД-02-37-23/24.08.2016 г., с който на бенефициера е предоставена безвъзмездна финансова помощ в максимален размер 17 496 921, 76 лева по проектно предложение BG16 RFOP001-1. 004-0001 "Подобряване качеството на образованието чрез модернизиране на образователната инфраструктура в град Б. – І етап" на обща стойност 18 709 436, 45 лева, от които 1 212 516, 69 лева собствен принос на бенефициера.

С Решение №РД-02-36-730/04.08.2017 г. на Ръководителя на УО на ОПРР е наложена финансова корекция на община Б. в размер на 434 201, 06 лева с ДДС, изчислена по пропорционален подход, представляваща 5 % от разходите върху четирите договора с изпълнители по обособени позиции, както следва: Договор № 93-ОП-75/83 (BG16 RFOP001-1. 004-0001-C01-S-01) /25.03.2016 г. по Обособена позиция № 1 с изпълнител "Булелектрикс" ООД, гр. Б.; Договор № 93-ОП-75/87 (BG16 RFOP001-1. 004-0001-C01-S-03) /13.04.2016 г. по Обособена позиция № 2, с изпълнител "Спортни площи Б."ДЗЗД, гр. С.; Договор № 93-ОП-75/89 (BG16 RFOP001-1. 004-0001-C01-S-04) /13.04.2016 г. по Обособена позиция № 3 с изпълнител ДЗЗД "Спорт Б.", гр. С.; Договор № 93-ОП-75/86(BG16 RFOP001-1. 004-0001-C01-S-02/13.04.2016 г. по Обособена позиция № 4 с изпълнител "Адел-М" ЕООД, гр. Б..

Финансовата корекция в размер на 434 201,06 лева с ДДС е разпределена, както следва: 1. частта от финансовата корекция в размер на 82 704,97 лева с ДДС, представляваща верифицираната и платена безвъзмездна финансова помощ, следва да се възстанови доброволно от бенефициера; 2. частта от финансовата корекция в размер на 351 496,09 лева с ДДС, или 5 % от подлежащите на верификация разходи по договорите с изпълнители следва да не се верифицира при обработка на искания за плащане.

Решение № РД-02-36-730/04.08.2017 г. е оспорено по съдебен ред пред Административен съд - Б., като по образуваното адм. д. № 2337/2017 г. е постановено решение № 2203/18.12.2017 г., с което се отхвърля жалбата на бенефициера. Недоволна от така постановеното решение, Община Б. е оспорила същото по касационен ред. С решение № 8403/21.06.2018 г., постановено по адм. д. № 2263/2018 г., ВАС отменя частично първоинстанционното решение, както и отменя решение № РД-02-36-730/04.08.2017 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство и РУО на ОПРР в частта относно основата на определената с решението финансова корекция в частта извън допустимите разходи, представляващи безвъзмездна финансова помощ от Европейския фонд за регионално развитие, предоставени по АДПБФП № РД-02-37 -23/24.08.2016 г. и разходвани в изпълнение на договор № 93-ОП-75/83/ 25.03.2016 г. по обособена позиция № 1; договор № 93-ОП-75/87/13.04.2016 г. по обособена позиция № 2; договор № 93-ОП-75/89/13.04.2016 г. по обособена позиция № 3 и договор № 93-ОП-75/86/13.04.2016 г. по обособена позиция № 4.

С Решение № РД-02-36-1295/01.12.2017 г на Ръководителя на УО на ОПРР е наложена финансова корекция на община Б. в размер 5 % от допустимите разходи по договори, както следва: № BG16 RFOP0001-1. 004-001-C01-S-07/21.12.2016 г. с изпълнител "Хит строй К" ЕООД на стойност 680189, 65 лева без ДДС, по обособена позиция № 1; № BG16 RFOP0001-1. 004-001-С01-S-09/29.12.2016 г. с изпълнител "Партньори" -А. Т." ЕООД на стойност 1762523, 84 лева без ДДС, по обособена позиция № 2; № BG16 RFOP0001-1. 004-001-C01-S-05/21.12.2016 г. с изпълнител "Мега гипс" ЕООД на стойност 696680, 86 лева без ДДС, по обособена позиция № 3; №BG16 RFOP0001-1. 004-001-C01-S-08/27.12.2016 г. с изпълнител "Планекс" ЕООД, на стойност 3297358, 14 лева без ДДС, по обособена позиция № 4; №BG16 RFOP0001-1. 004-001-С01-S-06/21.12.2016 г. с изпълнител "Бонев проект" ЕООД на стойност 566`473, 15 лева без ДДС, по обособена позиция № 5.

Изчислената финансова корекция е в размер на 420 193, 55 лева с ДДС и е отбелязано, че не следва да се верифицира при обработка на следващи искания за плащане.

Решение № РД-02-36-1295/01.12.2017 г. е оспорено по съдебен ред пред Административен съд - Б., като производството по образуваното адм. д. № 3436/2017 г. е висящо.

Община Б., в качеството си на бенефициер по договор № BG16 RFOR001-1. 004-0001-СО-1 е изпратила искане за плащане № 5 (което плащане е междинно за периода 21.07.2017 г. - 1.11.2017 г. и е на стойност 3 376 581, 05 лева, като са приложени съответните документи.

С искане за допълнения/пояснения изх. № 99-00-6-1346/22/24.11.2017 г. главният директор ГД СППРР, МРРБ е сезирал кмета на Община Б., че във връзка с подаденото искане за междинно плащане № 5 следва в срок до пет работни дни да се представят коригирани и допълнителни документи. Бенефициерът е представил отговор изх. № 04-00-408/60/01.12.2017 г.

Във връзка с приключване на процедурата по одобрение на искане за плащане № 5, РУО на ОПРР е изпратил писмо изх. № 99-00-6-1346/23/12.12.2017 г. до Община Б. заедно с приложение 11.20 "Верифицирани разходи по разходооправдателни документи", придружено от решение за отказ от верификация на РУО на ОПРР. С това писмо бенефициерът се уведомява, че РУО на ОПРР верифицира обща сума на допустимите разходи по междинно искане за плащане в размер 2 516 727,91 лева. Не се верифицират разходи в размер на 859 853,14 лева, като мотивите за отказ са изложени в приложеното решение за отказ.

В т. 3. от решението за отказ е отказана верификация и плащане на разходи в размер на 115 257,57 лева, отчетени в посоченото искане за междинно плащане, на основание установена нередност с НИН ОПРР20/17/ЕФРР/021 и наложена финансова корекция с решение № РД-02-36-730/04.08.2017 г. на РУО на ОПРР, за което бенефициерът е уведомен с писмо номер 99-00-6-551/5/04.08.2017 г. и чрез модул "Комуникация" в системата ИСУН 2020 с писмо № BG16 RFOP001-1. 004-0001-СО 1-М064.

А в т. 4. е отказана верификация и плащане на разходи в размер на 17 201,80 лева, отчетени в посоченото искане за междинно плащане, на основание установена нередност с НИН ОПРР20/17/ЕФРР/076 и наложена финансова корекция с решение № РД-02-36-1295/01.12.2017 г. на РУО на ОПРР, за което бенефициерът е уведомен с писмо номер 99-00-6-752/5/01.12.2017 г. и чрез модул "Комуникация" в системата ИСУН 2020 с писмо №BG16 RFOP001-1. 004-0001-С01-М076.

Недоволен от така постановеното решение за отказ № РД-02-36-1333/12.12.2017 г., Община Б. е оспорила същото в частта по т. 3 и по т. 4 като е посочила, че за сумите, посочени в тези две точки вече са издадени решения на РУО на ОПРР за налагане на финансови корекции, които решения са в процес на обжалване, поради което е недопустимо да се издават нови решения в тази връзка.

Въз основа на така установеното съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

След анализ на разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ, съдът е посочил, че в случая основанието да не се извърши верификация и плащане е наличие на две решения, с които са определени финансови корекции, като едно от тези решения не е влязло в сила, а другото е отменено в частта, с която е определена основата на финансовата корекция.

Съдът е приел, че отказът от верификация се основава на установена нередност и на наложена финансова корекция. Верификацията се изразява във възстановяване на безвъзмездната помощ, получена при извършеното нарушение или в отказ да се предостави безвъзмездна помощ при извършено нарушение, което има или би имало за последица вреда в бюджета на Съюза. Финансовата корекция от своя страна ще бъде финансовото изражение на извършени в нарушение на правото на Съюза и на свързаното с него национално право разходи. Следователно, размерът на финансовата корекция следва да се третира като недопустим разход. В този смисъл, според съда, верификацията на сумата по отправеното искане за плащане. може да бъде отказана от управляващия орган, но само и единствено ако кумулативно са изпълнени две условия – да е налице акт, с който финансовата корекция е определена по основание и по размер и този акт е влязъл в сила. А в случая втората предпоставка не е налице.

По тези съображения обжалваният административен акт е отменен.

Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон.

В съответствие с чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ, в редакцията след доп. ДВ бр. 85 от 2017 г., в случай че бенефициер не представи в срок документ или разяснения по чл. 63 или е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане.

Неправилен е изводът на АС В., че за да бъде отказана верификация на разходи, поради допусната нередност и определена финансова корекция, то е задължително решението за определяне на финансовата корекция да е влязло в сила.

Административният акт е издаден на основание чл. 60, ал. 1, чл. 62, чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Налице са и конкретни фактически основания, мотивирали органа при постановяване на оспореното решение. УО на ОПРР 2014-2020 г. е изложил мотиви, че при прегледа на представената документация е установено, че в искането за плащане са поискани за възстановяване разходи по договори с изпълнители, по които по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ е стартирала процедура по сигнали за нередности/подробно описани в процесното решение. Така посоченото безспорно съставлява фактическо основание, мотивирало административния орган да постанови оспореното решение. Отказът от верификация и определянето на финансова корекция са два напълно различни по своята същност и процедури правни института.

Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, в случай че бенефициер не представи в срок документ или разяснения по чл. 63 или е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане. Следва да се има предвид, че нормата е императивна и въвежда задължение за ръководителя на УО да откаже верификация при наличието на указаните в нормата предпоставки. Анализът на цитираната правна норма обосновава извод, че в същата са регламентирани две отделни хипотези, при които УО може да откаже верификация – 1. непредставянето на документ или разяснение в указания срок и 2. започната процедура по администриране на нередност. В настоящият случай, от установената фактическа обстановка, а и в мотивите на оспореното решение е посочено, че отказът е мотивиран при наличието на втората хипотеза на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ – стартирала процедура по чл. 73 ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция. В конкретната хипотеза, при акт с правна квалификация чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ, релевантни елементи в хода на осъществения контрол за материална законосъобразност на акта са вх...дирано от бенефициера искане до ръководителя на УО за верифициране/плащане на средства по договор за предоставяне на БФП и наличието на регистриран сигнал за нередност, представляваща нарушение по договора, по който е направено искане за възстановяване на средствата. Двата елемента от фактическия състав обосновават извод за наличието на материалните предпоставки на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ да се откаже верификация на разхода по този договор поради започнала процедура по администриране на нередност.

Посочената разпоредба се явява императивна и административният орган при наличие на сигнал за нередност следва при условията на обвързана компетентност да откаже верификация на съответния разход, като след приключване на процедурата по администриране на нередността (и в зависимост от изхода й) неверифицираният разход може да бъде включен в следващо искане за плащане.

Материалната законосъобразност на отказа за верификация се преценява към датата на издаването му. Релевантен факт за законосъобразността на същия е регистрирания сигнал за нередност, а не окончателния размер на определената финансова корекция.

По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция намира, че решение №РД-02-36-1333/12.12.2017 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020", в частта, по т. 3 и т. 4, е законосъобразно.

Като е стигнал до извод, различен от горния и като е отменил оспорения пред него административен акт АС-Б. е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него – постановено друго – по съществото на спора, с което жалбата на община Б. срещу решение № РД-02-36-1333/12.12.2017 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на управляващия орган (РУО) на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020", в частта, по т. 3 и т. 4, с която не е извършена верификация и плащане на разходи в общ размер на 132 459,37 лева, бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на разноски за две инстанции е основателно и на основание чл. 143 АПК във вр. с чл. 228 АПК, ответникът - Община Б. следва да бъде осъдена да заплати в полза на касатора юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за всяка една съдебна инстанция или общо 200 лева за две инстанции, определено в съответствие с чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащане на правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,