Решение № 3439 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12026/2020 г.

Решение № 3439 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12026/2020 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главен експерт в дирекция "Устройство на територията" при община Бургас, конституиран като ответник пред първоинстанционния съд на основание чл. 153, ал. 2 АПК, против решение № 734 от 24.06.2020 г. по адм. дело № 922/2019 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменено решение № 309/11.02.2019 г. на главен експерт "ГАТИ" при община Бургас за отказ за узаконяване на строеж: "Пристройка, надстройка и преустройство на съществуваща едноетажна сграда", находяща се в УПИ IV-1094, кв. 109 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата срещу административния акт да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответниците К. Д., М. С., К. Ч., С. С., Ц. А. и А. Д. не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на Административен съд – Бургас е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Обжалваното решение е постановено от главен експерт "ГАТИ" при община Бургас в изпълнение на правомощията, предоставени на този орган със заповед № 494/23.02.2016 г. на главния архитект на община Бургас (т. 11, раздел IV от заповедта). Правилно е преценено, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Актът е писмен, съдържа фактическите и правни основания за постановяването му и е издаден е след изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства. Изводът на първоинстанционния съд за отмяна на обжалваното решение на главен експерт "ГАТИ" при община Бургас, обаче е направен при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в противоречие с представените доказателства. Административното производство е образувано по заявление от 20.01.2004 г., подадено от К. Д., жалбоподател пред първата инстанция и ответник в настоящото производство, за узаконяване на масивна постройка, състояща се от четири стаи, коридор и стълбище, на три нива, изградена в УПИ IV-1094, кв. 109 по плана ЦГЧ гр. Бургас, съсобствен между заявителя и останалите ответници в касационното производство. Строителството е извършено от Д., който през периода 1998 г. -2003 г., без строително разрешение и одобрен проект, надстроява с 1 и 2 етажа, пристроява и извършва преустройство на съществуващата в дъното на УПИ IV едноетажна постройка, нанесена в кадастралния план на гр. Бургас от 1987 г. Последната е изградена на границите с УПИ XI- 1092 и с УПИ III-1095, кв. 109 по плана на гр. Бургас, на калкан с второстепенните постройки в двата имота (постройката в УПИ III е допусната с ЧКЗР за кв. 109 от м. август 1994 г. на главния архитект на община Бургас). Съгласно действащия застроителен и регулационен план на ЦГЧ на гр. Бургас, одобрен със заповед № РД-02-142/19.04.1989 г. на Комитета по ТСУ към Министерския съвет за УПИ IV – 1094, кв. 109 е предвидено ниско жилищно застрояване и в имота е изградена триетажна жилищна сграда. Допълващо застрояване по плана не е предвидено. Към момента строежът, предмет на искането за узаконяване, представлява жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 55 кв. м., в която са обособени самостоятелни жилищни обекти. Нанесена е в КККР на гр. Бургас с идентификатор 07079.608.134. 2 (скица констативни актове от 8.11.2012 г.). Като се запознава с посочените обстоятелства административният орган приема, че строежът е в противоречие с действащия ЗРП, както и че заявлението за узаконяване не е подадено от всички съсобственици и срокът за произнасяне по § 127, ал. 14 от ПЗР на ЗИД ЗУТ е изтекъл, поради което отказва да узакони строежа. При тези факти първоинстанционният съд неправилно приема, че се налице основания за отмяна на постановения отказ за узаконяване. Съгласно § 127, ал. 14 във вр. с ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗУТ (ДВ бр. 82/2012 г.) строежи по § 184 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 65 от 2003 г.), могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. Текстовете се отнасят за строежи, извършени до влизане в сила на ЗИД ЗУТ (ДВ бр. 65/22.05.2003 г.). Предмет на искането за узаконяване е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който с оглед времето на извършване попада в обхвата на § 184 ЗИДЗУТ (ДВ бр. 65/2003 г.). Същият е от пета категория съгласно чл. 137, ал. 5, б. "а" и б. "г" ЗУТ и е незаконен, тъй като е изграден без одобрен инвестиционен проект съгласно чл. 144 ЗУТ и без разрешение за строеж. Този строеж не може да бъде узаконен, тъй като е в противоречие с действалите към момента на изграждането му разпоредби по устройство на територията, а и по действащите такива. Строежът е в противоречие с чл. 37, ал. 1 и чл. 55 ЗТСУ (отм.); , които предвиждат, че всички строителни работи в населените места и строежи могат да се извършват при спазване на този закон, разпоредбите по неговото приложение и съответните териториалноустройствени планове, а също и с действащия чл. 12, ал. 2 ЗУТ, според който застрояване се допуска само ако е предвидено с подробен устройствен план. В случая строежът, предмет на заявлението, не е предвиден с действащия ЗРП на ЦГЧ на гр. Бургас, одобрен със заповед № РД-02-142/19.04.1989 г. на Комитета по ТСУ към Министерския съвет. Съгласно плана УПИ IV – 1094, кв. 109 е отреден за жилищно застрояване, с не повече от една жилищна сгради, допълващо застрояване не е предвидено, а едноетажната постройка в дъното на имота, по кадастралния план от 1987 г. не е предвидена за запазване. Следователно не са налице основания за узаконяване на стоежа, изводите на административния орган в този смисъл са законосъобразни, а заключението на първоинстанционния съд за отмяна на отказа за узаконяване е направено в противоречие с посочените по- горе разпоредби. Всъщност съответствието на строежа с действащия подробен устройствен план като основание за постановения отказ изобщо не е обсъдено от съдебния състав. Дори да се приеме, че постройка на допълващото застрояване в УПИ IV – 1094, кв. 109 по плана на гр. Бургас, разположена на границата със съседните УПИ XI- 1092 и с УПИ III-1095, кв. 109 по плана на гр. Бургас, би могла да се определи като търпим строеж, тъй като е изградена свързано с второстепенни постройки в тези имоти, то това не променя извода, че предпоставките за узаконяване на строежа, предмет на заявлението, не са налице. По своите параметри и предназначение (сградата е на два етажа с жилищно предназначение) строежът не може да се квалифицира като спомагателна и обслужваща постройка към сградата на основното застрояване и съгласно чл. 41, ал. 1 ЗУТ не представлява допълващо застрояване. Поради това строежът не може да се предвиди с виза по чл. 140 ЗУТ, а само с изменение на ПУП- ПЗ, каквото в случая не е извършено. По тези съображения доводите на ответника по касационната жалба К. Д. в обратен смисъл са неоснователни. Възраженията, свързани с допусната грешка при одобряване на ЧКЗР от 1994 г. са ирелевантни за правния спор, тъй като посочената разработка е извън предмета на настоящото дело. Останалите съображения на административния съд относно характера на срока по § 127, ал. 14 ЗУТ и относно лицата, които могат да подадат заявление на узаконяване на строеж в съсобствен имот, са правилни, но те не променят изложените по- горе изводи за несъответствието на строежа с предвижданията на ПУП – ПЗ, което е достатъчно основание за постановения отказ. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Бургас е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Същото следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 1 АПК се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на К. Д. против решение № 309/11.02.2019 г. на главен експерт "ГАТИ" при община Бургас да бъде отхвърлена. С оглед изложеното, направеното искане и обстоятелството, че касационният жалбоподател и ответник в първоинстанционното производство е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответникът по касационната жалба и жалбоподател пред първата инстанция К. Д. следва да бъде осъден да заплати на община Бургас сумата 200. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,