Решение № 1595 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12174/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Ай Ти Агро ЕООД, ЕИК 205075222, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Зорница, бл. 82, ет. 1, офис 108, представлявано от управителя В. Б. М., подадена чрез пълномощника адв. Попов, срещу Решение 8824/07.11.2024 г., постановено по адм. дело 1281/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) П-02000224063093-004-001/15.04.2024 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 70/02.07.2024 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Бургас при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. В подробно изложение оспорва извода за законосъобразност на постановения отказ за възстановяване. Счита, че на дружеството, на основание чл. 92, ал. 10 ЗДДС, е следвало възстановяване на лихви, тъй като поради действия на данъчната администрация подлежащият на възстановяване данък не е възстановен в предвидения 30-дневен срок от подаване на искането по чл. 129 ДОПК. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата против спорния АПВ. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, чрез пълномощника гл.юрк. Джабарова, в представени писмени бележки оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Бургас е бил АПВ П-02000224063093-004-001/15.04.2024 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 70/02.07.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, с който на Ай Ти Агро ЕООД е отказано възстановяване на сума в размер на 22 274,76 лв. Спорният АПВ е издаден във връзка с подадено искане с вх. 0200И1094775/28.03.2024 г. на основание чл. 129, ал. 1 ДОПК. В хода на производството е установено, че за данъчен период м. 08.2022 г. дружеството е декларирало резултат по ЗДДС 296 163,70 лв. за възстановяване, за данъчен период м. 09.2022 г. 1 264,22 лв. за възстановяване и за данъчен период м. 10.2022 г. 4 702,45 лв. за възстановяване. Процедурата по чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС е приключила с резулатат ДДС за възстановяване в размер на 302 178,58 лв., които не са посочени от дружеството в подадената за данъчен период м. 10.2022 г. справка-декларация по ЗДДС. За възстановяването на данъка е подадено нарочно искане по чл. 129, ал. 1 ДОПК, по повод което на Ай Ти Агро ЕООД е образувана ревизия, завършила с издаване на Ревизионен акт Р-02000223005212-091-001/12.03.2024 г. С ревизионния акт на дружеството е призната сума, подлежаща на възстановяване, в размер на 295 157,84 лв., определена след прихващане на изискуеми задължения, като същата не включва определена законна лихва. Сумата е възстановена по сметка на дружеството на 14.03.2024 г. Формиран е решаващ извод, че в ревизионния акт определената законова лихва е 0,00 лв., като същият не е обжалван, поради което и на основание чл. 92, ал. 3, т. 1 ЗДДС по отношение на дружеството не се следва възстановяване на суми. При административното оспорване на акта, с решението на Директора на ОДОП, принципно е признато правото на Ай Ти Агро ЕООД да иска възстановяване на законна лихва за периода от 27.08.2023 г. до 14.03.2024 г. на основание чл. 92, ал. 10 ЗДДС във вр. с чл. 129, ал. 6 ДОПК, но поради стабилитета на Ревизионен акт Р-02000223005212-091-001/12.03.2024 г., който не е оспорен, процесният АПВ е потвърден. При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 ДОПК, административният съд е формирал извод за законосъобразност на оспорения АПВ. Изложени са мотиви, че приложение спрямо процесния случай следва да намери разпоредбата на чл. 92, ал. 8 ЗДДС, поради което правилно на дружеството е отказано възстановяване на лихви. В допълнение, според решаващата инстанция, с оглед влезлия в сила РА, е било недопустимо да се иска по реда на чл. 129 ДОПК преразглеждане на вече разрешен с него въпрос, с оглед наличието на предвидения за това специален ред, регламентиран в раздел II, глава XVI, дял втори от ДОПК. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 129, ал. 1 ДОПК прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. Разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ДОПК предвижда, че след постъпване на искането по ал. 1 може да се възложи извършването на ревизия (т. 1) или проверка (т. 2). Актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. Независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът по изречение първо е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Ако актът е обжалван по съдебен ред, издаването на ревизионен акт е допустимо до влизане в сила на съдебното решение (ал. 3). Според чл. 129, ал. 6 ДОПК недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4. В конкретния случай дружеството не е декларирало ДДС за възстановяване, посочвайки го в кл. 80 СД за д.п.м. 10.2022 г., а е подало искане за възстановяване или прихващане на 27.07.2023 г. на основание чл. 129, ал. 1 ДОПК. По повод това е инициирано ревизионно производство приключило с РА, издаден на 12.03.2024 г., с който на дружеството е признато правото на възстановяване на ДДС в размер на 302 768,52 лв., от които 302 130,37 лв., представляващи сбор по приключила процедура по чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС за данъчните периоди м. 08.2022 г., м. 09.2022 г. и м. 10.2022 г. След прихващане на задължения, на 14.03.2024 г. на дружеството е изплатена сума в размер на 295 157,84 лв., която сума представлява главница, като с акта не са установени лихви. В резултат на това дружеството е подало ново искане по чл. 129 ДОПК на 28.03.2024 г., във връзка с което е извършена проверка, завършила в издаване на процесния АПВ, като е прието, че лихви не се дължат поради наличието на неоспорения РА, с който такива не са установени. Неправилно административният съд е приел, че приложение спрямо процесния случай следва да намери разпоредбата на чл. 92, ал. 8 ЗДДС. Законовият текст предвижда, че независимо от разпоредбите на ал. 1, т. 4 и ал. 3 - 5, когато е започнала ревизия на лицето, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт, освен в случаите, когато лицето предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие не по-кратък от 6 месеца. Съгласно чл. 92, ал. 10 ЗДДС обаче данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от разпоредбата на ал. 8 и от спирането на данъчното производство. В срока на ревизионното производство данък не се възстановява по смисъла на чл. 92, ал. 8, но това не означава, че върху него спира да тече и не тече лихва за забава. По отношение на лихвата за забава е налице специална разпоредба чл. 92, ал. 10 ЗДДС. Да се приеме обратното би означавало да се нарушат основни правни принципи принципа на пропорционалност. Недопустимо е да се стигне до там, че данъчният субект, заявил за възстановяване на данък, който му се следва, както впоследствие, но значително по-късно във времето е прието и установено от данъчната администрация, да понесе загуби във вид на пропуснати ползи от по-късно възстановения му данък. Лихвата се дължи поради поведението на данъчната администрация в резултат, на което данък е следвало да се възстанови. В случая е налице забава, тъй като се касае за поведение на данъчната администрация или удължаване на срокове за възстановяване на данък, поради провеждане на ревизионно производство, при което обаче не са установени данъчни нарушения. В идентичен смисъл са съображенията на СЕС, изложени в т. 53 от решение от 12.05.2011 г. по дело С-107/10 Енел Марица Изток 3 АД: ...срокът за възстановяване на надвзетия ДДС по принцип може да се продължи, за да се направи ревизия, без да трябва така продълженият срок да се счита за неразумен, стига продължаването да не надхвърля необходимото за надлежното приключване на това производство. Доколкото обаче данъчнозадълженото лице временно не може да се разпорежда със средствата, които отговарят на надвзетия ДДС, в икономически план то понася неудобство, което може да се компенсира с изплащането на лихва, като по този начин се гарантира спазването на принципа на данъчен неутралитет. Такъв ред и такива условия трябва да позволяват на данъчнозадълженото лице при адекватни условия изцяло да възстанови вземането, което произтича от надвзетия ДДС, което означава, че възстановяването трябва да се направи в разумен срок чрез плащане в брой или по равностоен начин и че при всички случаи възприетият метод на възстановяване не трябва да създава никакъв финансов риск за данъчнозадълженото лице. Както е прието и в Решение 70/02.07.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, правото на лихва в полза на Ай Ти Агро ЕООД е възникнало след изтичане на 30-дневния срок за произнасяне на органа, считано от момента на подаване на искането по чл. 129 ДОПК, т.е. на 28.07.2023 до окончателното изплащане на основната сума 14.03.2024 г. Дължимостта на лихвата е обусловена от законовите разпоредби, цитирани по-горе, като не е било необходимо изрично изявление на дружеството в този смисъл. Липсата на оспорване на РА, с който е определена сума за възстановяване, представляваща главница, не преклудира правото на дружеството да претендира лихви, каквито му се дължат по силата на чл. 92, ал. 10 във вр. с чл. 129, ал. 6 ДОПК (в този смисъл Решение 920 от 18.01.2012 г. по адм. д. 4931/2011 на ВАС и Решение 4468 от 22.04.2015 г. по адм. д. 7756/2014 на ВАС). Достигайки до извод за законосъобразност на спорния АПВ, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. На основание чл. 173, ал. 2 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК делото следва да бъде изпратено като преписка на компетентните органи по приходите в ТД на НАП Бургас за ново произнасяне по искането на Ай Ти Агро ЕООД за възстановяване на лихви при съобразяване мотивите на настоящото решение. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, в полза на дружеството касатор се следват разноски за две съдебни инстанции. Съгласно списък по чл. 80 ГПК Ай Ти Агро ЕООД е сторило разноски за съдебното производство пред административния съд в размер на 2 450,00 лв., от които 50,00 лв. за държавна такса и 2 400,00 лв. за адвокатско възнаграждение. За касационната инстанция разноските на страната възлизат на общо 3 823,00 лв., от които 223,00 лв. държавна такса за касационно оспорване и 3 600,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Общият размер на разноските, подлежащи на присъждане в полза на Ай Ти Агро ЕООД, възлиза на 6 273,00 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение