Решение № 16374 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3933/2018 г.

Решение № 16374 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3933/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба, подадена от Е. Милев чрез адв. И. Панова, срещу Решение № 664 от 6.02.2018 г., постановено по адм. дело № 7206/2017 г. от Административен съд - София-град, с което е отхвърлен искът му предявен на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Министерство на правосъдието за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК и се иска обезсилване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Твърди се, че първоначално искът е предявен срещу МП, но впоследствие с молба вх. № 36374/19.12.2017 г. по описа на АССГ, като ответник е посочена Главна дирекция "Охрана", но въпреки това в съдебното решение, като ответник е посочено МП и са развити съображения за насочване на иска към ненадлежен ответник. Ответната страна – Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Иванова счита касационната жалба за неоснователна, а решението като правлино и законосъобразно да бъде оставено в сила. Развива подробни съображения за липсата на процесуалните предпоставки на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Приема, че решението на АССГ е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, което прави решението неправлино. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: Предявен иск от Е. Милев от [населено място], [жилищен адрес] с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение, в размер на 26 000 лв., представляващи претърпени неимуществени вреди на 23.06.2017 г., произтичащи неправилното му превозване от ответника при нечовешки условия, без наличието на предпазен колан, при опасност за здравето му до Съдебната палата - София за явяването му по дело. посочил е, че ответника следва да му заплати и 10 000 лева и законна лихва, разходи по делото. Искът е предявен с жалба, без посочване на ответник. С разпореждане от 25.07.2017 г. АССГ е оставил исковата молба Без движение и е дал подробни указания във връзка с редовността на подадената искова молба(жалба ), като същевременно е предоставил правна помощ на Милев. На л. 10 от делото (върху уведомителното писмо за определяне на адвокат) съдът повторно е дал указания, без дата със срок от 7 -дни, да се отстранят недостатъците по ИМ, като липсват данни за изпълнението на това указание. Развито е производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът е счел иска за н основателен въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, като е приел, че искът е насочен срещу ненадлежен ответник, не са налице и предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Постановил е своя акт, за отхвърлянето му като неоснователен. Решението е неправилно. Постановено е при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради което ще следва да се отмени, а делото – да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при следните съображения: Съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, вследствие на което неправилно е очертал предмета на правния спор. В исковата си молба (жалба) ищецът е посочил, че претендира "... обезщетение за нанесените неимуществени вреди" без да ги конкретизира, без да има посочен ответник, като размер сочи 26 000 лева поради превозването му в бус при нечовешки условия, което е застрашило здравето му, след това е посочил претенцията в размер на 10 000 лева, ведно със законна лихва от 23.06.2017 г. и разноски поделото. Посочил е също, че тези вреди произтичат от нарушение на чл. 1 и 3 ЕКЗПЧ и чл. 1, 2, 3 от МПГПП на ООН, а претенцията му се основава на чл. 1 от ЗОДОВ. С уточнителната молба от 4.09.2017 г. е конкретизирал, че имуществените вреди са причинени от внезапно спиране на при което той излита от пейката на която е седнал и получава множество натъртвания и синини по тялото. Въпреки тези противоречащи си твърдения, не са дадени указания за уточняване на размера на иска и в решението си съдът е обсъждал единствено сумата 26 000 лева неимуществени вреди. Вярно е, че правната квалификация, дадена от ищеца не обвързва съда, но в случая, изясняването на иска по основание и размер е свързано с правната квалификация - ЗОДОВ или ЗИНЗС и надлежния ответник. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ следва ищецът да докаже наличието на комулативно изискуемите предпоставки на правната норма, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица, постановени в резултат на административна дейност и отменени по съответния ред, от които са настъпили вреди в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния акт, действие или бездействие, като отсъствието на който и да е от елементите на фактическия състав прави иска неоснователен. С измененията на Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража се "обръща" доказателствената тежест с нормата на чл. 284, ал. 3, като вменява на съда задължението служебно да задължи специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. "... В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти. ", т. е. ищецът е освободен от доказателствената тежест да установи твърдяните факти с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, но не е освободен от задължението за подаване на редовна искова молба съответстваща на изикванията на чл. 127 ГПК приложим на основание чл. 144 АПК. Ето защо постановеното решение на АССГ е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На 29.06.2017 г. в АССГ е заведена жалба от Е. Милев, имаща характер на искова молба за причинени му неимуществени вреди. В същата не е посочено срещу кого се предявява. На 4.09.2017 г. в АССГ е заведена молба от Е. Милев, чрез процесуалния му представител адв. И. Панова, в която е конкретизирано, че се иска да бъде осъдено Министерство на правосъдието (МП) да заплати обезщетението за причинени неимуществени вреди, затова че ГД " Охрана " е транспортирала ищеца от затвора [населено място] до съд в [населено място] при условия застрашаващи сигурността му, не са били осигурени седалки и предпазни колани. С определение на съдията – докладчик от 13.11.2017 г. като ответник е конституирано Министерството на правосъдието. На 19.12.2017 г. в АССГ е заведена молба от Е. Милев (л. 105), с която прави изменение на иска и посочва друг ответник – Главна дирекция "Охрана" (ГДО), както и иска отвод на съдията по делото. По молбата на Е. Милев, с определение от 19.12.2017 г. (л. 104) докладчикът заличава като ответник по спора МП и конституира като такъв ГД "Охрана ". Указано е определението да се съобщи на страните, но по делото липсват доказателства това да е сторено. Липсва произнасяне по искането за отвод. На 24.01.2018 г. е проведено открито съдебно заседание, в което е взело участие като ответник Министерството на правосъдието. Липсват данни ГД "Охрана " да е призована, съответно не е присъствал неин представител. Съобщението за изготвяне на съдебното решение е адресирано и връчено на МП. На л. 53 от делото е приложено писмено становище от Главна дирекция "Охрана" при МП ведно с пълномощно за гл. юрисконсулт Желязков, но в с. з на 13.12.2017 г. е призовано МП представлявано от юриск. Василева. С решение № 664/6.02.2018 г. по адм. дело № 7206/2017 г. на АССГ е отхвърлен като неоснователен предявеният от Е. Милев иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., изразяващи се в претърпени от ищеца болки и душевни страдания, причинени от поставянето му в унизително положение и в нечовешки условия при неговото превозване на 23 юни 2016 г. от затвора в [населено място] до съдебната палата в [населено място]. От мотивите е видно, че съдът приема, че исковата претенция е определена като неоснователна поради предявяването й срещу ненадлежен ответник – МП, вместо правилния - ГДО. Липсва каквото и да било обсъждане на обстоятелството, че с определение на същия съдия от 19.12.2017 г. МП е заличено като ответник и за такъв е конституирана ГДО. В хода на производството, с процесуалните си действия, обективирани в определението от 19.12.2017 г., съдът е конституирал като ответник по делото ГДО, но без да поиска нейното съгласие, а МП е заличено като такъв. ГДО е придобила качеството на ответник в производството, който безспорно по силата на чл. 391 от ЗСВ отговаря на изискванията на чл. 205 от АПК, но въпреки това на същата не са изпратени съдебните книжа и не е призована да участва в съдебното производство. Поради липса на данни дали и кога е изпълнено разпореждането на съда за съобщаване на страните на определението от 19.12.2017 г., не може да се прецени дали е влязло в сила. Допуснатото от съда нарушение на чл. 228, ал. 1 ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, при конституирането на ГДО, както и произнасянето му по съществото на спора срещу МП при наличие на определение, с което е прекратено производството срещу този ответник, е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което опорочава крайният акт на съда. От друга страна съдът е образувал производството без да се изясни и уточни размера на иска с оглед посочването на две суми 26 000 лв. и 10 000 лв. ведно с лихва от датата на увреждането. Обстоятелствата и фактите изложени в исковата молба от ищеца определят предмета на иска, страните, твърденията за правопораждащите юридически факти, чрез които защитава субективното материално право и искането. При новото разглеждане следва да бъдат отстранени всички недостатъци по исковата молба с оглед уточняване на страните, и размера на иска. Допуснатото процесуално нарушение са особено съществени и водят до отмяна на обжалвания съдебен акт. По изложените съображения решението на административния съд следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. По така изложените мотиви и на осн. чл. 221, ал. 3, предл. второ АПК Върховният административен съд, трето отделени