Решение № 5801 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7889/2012 г.

Решение № 5801 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7889/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 237 вр. чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба от Манол Тодоров Сурков и Стоян Тодоров Манолов - двамата от гр. Кърджали, за отмяна на влязло в сила решение № 26 от 13.02.2012 г., постановено по адм. дело № 143 от 2011 г. на Административния съд - Кърджали. Поддържа се основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК. Върховният административен съд намира искането за отмяна за процесуално допустимо като подадено в тримесечния преклузивен срок по чл. 240, ал. 2 АПК, но разгледано по същество - за неоснователно, по следните съображения: С решението по адм. дело № 143 от 2011 г. на Административния съд - Кърджали, чиято отмяна се иска, е изменена по отношение на Стоян Тодоров Манолов и Манол Тодоров Сурков заповед № РД-09-125 от 27.06.2011 г. на областния управител на област Кърджали в частта относно определеното обезщетение за имот с идентификатор 40909.22.84 по КК на гр. Кърджали и е увеличено обезщетението от 8215 лв. на 11 440 лева. С решението, постановено по адм. дело № 144 от 2011 г. на същия съд, на което се твърди, че противоречи предходното решение, е изменена заповед № РД-09-125 от 27.06.2011 г. на областния управител на област Кърджали в частта й, с която на Делчо Димитров Митрев е определено парично обезщетение за имот с идентификатор 40909.22.68 по КК на гр. Кърджали, като размерът на обезщетението е увеличен от 3078 лв. на 10 500 лева. Предмет на разглеждане от първата инстанция са два различни административни акта. Независимо че заповедта на областния управител е една, тя обединява произнасяне по отчуждаването и определяне на обезщетение за два различни имота. Поради това посочените в искането за отмяна като противоречиви решения имат различен предмет. Обстоятелството, че исканията до съда касаят сходни казуси, не обуславя извод за идентичност на делата. Касае се до две решения с различни страни и предмет. За да е налице разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК, следва да е налице идентичност на страните и на предмета на спора. Посоченото води до извод, че не са налице противоречиви решения, едното от които неправилно, което да предполага хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК. Направеното искане по реда на чл. 239, ал. 1, т. 4 АПК е неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,