Решение № 12930 от 21.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7097/2023 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив срещу решение 1038/05.06.2023 г. на Административен съд Пловдив по адм.д. 3061 по описа за 2022 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ Р-16001621005710-091-001/19.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта относно установените задължения за корпоративен данък за 2019 г. в размер 13 000.08 лева и за лихвите за забава в размер 2 704.96 лева. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Според него е установено допусната от ревизираното лице счетоводна грешка в 2018 г., която не е отстранена по реда на чл. 75, ал. 1 ЗКПО. Намаляването на задълженията към собственика било факт и към 31.12.2019 г. Релевантно било отсъствието на деклариран данък във връзка с допусната счетоводна грешка, а не кога е било дължимо откриването ѝ. Установяването на задължението за корпоративен данък за 2019 вместо за 2018 г. било благоприятно за задълженото лице заради по-малкия размер на дължимата лихва. Иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Принт - БГ ЕООД отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С отменената от Адм. съд Пловдив част от РА са установени в тежест на Принт - БГ ЕООД задължения за корпоративен данък за данъчен период 2019 г. в размер 13 000.08 лева с лихви за забава 2 704.96 лева. Съществуването на данъчното задължение е обосновано от органите по приходите с наличието на предпоставки за увеличаване на счетоводния финансов резултат /СФР/ със сумата 130 000.81 лева, представляваща отписано по давност по счетоводни данни към 01.01.2019 г. задължение към едноличния собственик на капитала. Отписването е изразено като разлика в кредитното салдо на сметка 493 Разчети със собствениците. Не са възприети обясненията на счетоводителя на РЛ за допусната разлика в счетоводната сметка към 31.12.2018 г. и към 01.01.2019 г. в резултат на счетоводна грешка, която е коригирана през 2021 г. с отразяване на приход в размер 130 000.81 лева по сметка 709 Приходи от други продажби. Прието е, че задълженото лице не е приложило преобразуването на СФР по чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО и на основание чл. 122, ал. 2 ДОПК /доколкото е манифестирано намерение за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122-124 ДОПК/ са увеличени декларираните от него приходи с размера на отписаното задължение. При оспорването по административен ред е отречено РЛ да е приложило правилото на чл. 75, ал. 1 ЗКПО за коригиране на установена през 2021 г. счетоводна грешка от 2019 г. и да е доказало облагане с корпоративен данък преодоляващо ефекта от грешката. С първоинстанционното решение е отменен РА в обжалваната част. Според първостепенния съд не е доказано от органите по приходите ДЗЛ да е допуснало счетоводна грешка през 2019 г. По установяванията му, основани на основно и допълнително заключения на съдебно-счетоводни експертизи, са допуснати две счетоводни грешки към 31.12.2018 г. по дебитното салдо на сметка 302 Материали и по сметка 493 Разчети със съдружници. Решаващият правен извод на съда е за дължимо облагане на дружеството с корпоративен данък за 2018 г., а не за 2019 г., като за отчетен период 2018 г. РА е отменен при оспорването по административен ред. Заключението му е за незаконосъобразност на РА в оспорената част. Решението е правилно по резултата си. Фактическото твърдение на органите по приходите от извънсъдебната фаза на производството е за извършено от РЛ по счетоводни данни отписване като погасено по давност на задължението му към едноличния собственик на капитала заради разликата в кредитното салдо на сметка 493. С него е свързано правното твърдение за възникване на установеното с РА допълнително задължение за корпоративен данък, като със средствата на данъчния контрол е изправено опущението на ДЗЛ да извърши по реда на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО преобразуване на СФР при прилагане на института на данъчно третиране на задълженията. Насрещното фактическо твърдение на ДЗЛ е за предизвикана от счетоводна грешка разлика в кредитното салдо на сметка 493, която е изправена с отразяване на приход в размера на разликата през 2021 г. по сметка 709. Отрича се съществуването на допълнителното задължение за корпоративен данък за 2019 г. по РА в резултат на данъчното третиране на задължения към собственика. Органите по приходите не твърдят момент на настъпване на изискуемостта на задълженията на РЛ към едноличния собственик на капитала. Не твърдят и не установяват да е изтекла в данъчен период 2019 г. приложимата обща петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД /съмнително е вземанията да са измежду тези по чл. 111 ЗЗД, за които да е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111 ЗЗД/. Не се установява и отписването на задълженията на РЛ към принципала да е заради изтекла погасителна давност. Не сочи на това основание за отписване разликата в кредитното салдо на сметка 493 Разчети със съдружници, тъй като причините за отписването може да са различни, включително твърдяната от ДЗЛ счетоводна грешка. Договорното право за получаване на парична сума и договорното задължение за предоставяне на парична сума са съответно финансов актив и финансов пасив по смисъла на т. 1 от СС 32 Финансови инструменти и са част от съдържанието на финансовия инструмент, дефиниран в същия стандарт като договор, който поражда едновременно както финансов актив в едно предприятие, така и финансов пасив или инструмент на собствения капитал в друго предприятие. Предприятието отписва финансовите инструменти при погасяване на договорените права или задължения по тях. Според т. 11.1, от СС 32 погасяване е налице при реализирането на правата или уреждането на задълженията; отказа от права или отменяне на задълженията и изтичането на срока за реализиране на правата или за уреждане на задълженията. Отписването е определено в дефинициите по т. 1 от СС 32 като изваждане на финансов актив или пасив или част от тях от счетоводния баланс на предприятието. В случая не е установено погасяването на задължението по давност или на друго основание. Отписването на задължението без да е погасено е без правно основание. Тази хипотеза на отписване на задължението няма как да се отнесе към никое от основанията по чл. 46, ал. 1 ЗКПО. Ако разликата в кредитното салдо на сметка 493 се приравни на отписване на задължението и за това отписване липсва основание измежду тези по чл. 46, ал. 1 ЗКПО, то счетоводното намаляване на размера на задължението не води до погасяването му и съответно е без данъчен ефект за длъжника. Затова и счетоводната грешка не засяга ДФР и е недължимо коригирането ѝ по реда на чл. 75 ЗКПО, тъй като съдържанието на корекцията е въздействие именно върху този резултат за заличаване на последиците от грешката в съответния минал период. Дължимо е оставянето в сила на решението. При този изход на делото на ответника по касация се дължат деловодни разноски за касационното съдебно производство в размер 2 400 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение