Решение № 7822 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1304/2016 г.

Решение № 7822 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1304/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" против решение № 7500 от 01.12.2015 г., постановено по адм. дело № 6835/2015 г. по описа на Административен съд С. - град. С доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му. Ответникът - "ТЕЦ В." ЕАД с. Е., общ. Б. оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменено решение № Р-244/05.06.2015 г. на директора на А. М., с което е потвърдено решение № А-160/01.04.2015 г. на началника на М. В., в частта, в която е отказано възстановяване на лихва върху подлежащ на възстановяване сума в размер на 273 855,37 лв. и в частта, в която е отказано възстановяване на присъдени съдебни разноски в размер на 15096,79 лв. и преписката е върната за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Приета е приложимост на общата норма на чл. 129, ал. 5, т. 3 и ал. 6 ДОПК. Решението е правилно - постановено в съответствие с материалния закон. Правилно е прието от съда, че преценката относно дължимостта на лихвата върху недължимо внесени суми, както и на присъдени съдебни разноски следва да бъде извършена според правилата на чл. 129, ал. 5, т. 3 и ал. 6 от ДОПК, доколкото в специалния закон - ЗАДС, чл. 27, ал. 1 липсва изрична уредба в тази насока. Касае се за непълнота на специалния нормативен акт, поради което и на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА е приложим редът по чл. 128 - 130 ДОПК, относно възстановяване и прихващане на недължимо платени или събрани суми за данъци, вкл. акциз - чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. Неоснователен се поддържа от касатора, че липсата на изрични правила за дължимост на лихви върху неправилно внесени задължения за данъци препятства приложението на ДОПК. Такова препятствие би било налице единствено ако материалният данъчен закон /ЗАДС/ изрично изключваше дължимост на лихви в производство по чл. 27 ЗАДС. Когато с влязъл в сила съдебен или административен акт в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на присъдени суми и направени разноски, административният орган е длъжен да ги възстанови заедно с дължимата по ал. 6 лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 6 ДОПК, недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4, т. е. регламентирани са две хипотези, с оглед различния момент, от който се дължи законната лихва, като критерият е именно дали внасянето или събиране на недължимите суми е въз основа на акт на органа по приходите, или не. В конкретния случай внесените от "ТЕЦ В." ЕАД на 03.09.2010 г. суми /акциз и лихви/ са били платени недължимо, въз основа на "акт на орган по приходите" -РА № 7-37-1/2010 г., отменен от директора на А. М. Следователно недължимият акциз е платен въз основа на акт на орган по приходите, а не по инициатива на задълженото лице и е дължима претендираната законна лихва за целия изтекъл период. Лихвата върху присъдените съдебни разноски се дължи от деня, в който е следвало да бъдат възстановени - датата на постановяване на съд. решение № 1104/30.01.2015 г. на ВАС по адм. д. 3306/2014 г., с което е оставено в сила решение на АССГ по адм. д. 7504/2011 г. Този извод е в унисон и с принципа за санкционния характер на лихвата, залегнал и в общностното право, определящо лихвата като компенсация за неналичността на неправомерно платените суми /Решение от 13.03.2007 г. по дело T. C. in the T. C. G. Litigation, C-524/04/. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответното дружество по своевременно направеното особено искане и до претендирания размер, който е в рамките на минималния по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,