Решение № 1004 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9615/2020 г.

Решение № 1004 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9615/2020 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Комисия по чл. 10 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (наричана за краткост НРУУРОЖТСО, Наредбата) при район "Сердика", против решение № 3124 от 19.06.2020 г., постановено по адм. дело № 13571/2019 г. от Административен съд София-град. С касационната жалба се твърди неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и оставяне в сила на решение по протокол № 8/03.09.2019 г. на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО. Ответникът – А. Велкова с представен по делото писмен отговор, оспорва касационната жалба и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че липсват касационни основания по чл. 209 от АПК, поради което предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е било образувано по жалба на А. Велкова от [населено място] против решение по протокол № 8/3.09.2019 г. на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО при район "Сердика", с което е отказано на А. Велкова да бъде включена в картотеката на нуждаещите се от жилище на район "Сердика" - Столична община. С обжалваното решение № 3124 от 19.06.2020 г., постановено по адм. дело № 13571/2019 г. от Административен съд София-град, е отменено решението по протокол № 8/3.09.2019 г. на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО при район "Сердика" и преписката е върната на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО към СО, район "Сердика" в частта относно определяне на степента на жилищната нужда, чрез определяне на съответната група, съгласно чл. 8 от НРУУРОЖТСО, в 14-дневен срок от влизане в сила на настоящото решение. За да постанови този резултат съдът е отчел, че комисията по чл. 10 от Наредбата е издала Решение по Протокол № 1/8.02.2018 г., с което А. Велкова е включена в най-ниската пета група. Това решение в частта, в която семейството/домакинството на жалбоподателката е включено в най-ниската, пета група съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от НРУУРОЖТСО, потвърдено с решение № РСР18-ГР94-419/1/2.03.2018 г. на кмета на СО район "Сердика" е било оспорено пред АССГ, където е образувано адм. д. № 3479/2018 г., по описа на АССГ, 27 състав. Съдът, с решение № 5027/26.07.2018 г. е отменил оспореното решение, в частта, която е оспорено, а именно в частта, в която семейството/домакинството на жалбоподателката е включено в най-ниската, пета група съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от НРУУРОЖТСО и е върнал преписката на ответника за ново произнасяне по заявлението на Велкова, в съответствие с мотивите на решението. Мотивите на решението са свързани с това, че органа следва да изложи конкретни съображения в коя група следва да бъде разпределено заявлението и дали това да е пета група. Посочено е, че при необходимост, органът може служебно да събере допълнителни доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Решението е оставено в сила с решение № 6961/9.05.2019 г., постановено по адм. д. № 12459/2018 г. по описа на ВАС, ІІ отделение. От така проведеното оспорване се установява, че решението на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО, в частта, с която нейното семейство/домакинство е включено в картотеката на нуждаещите се от общинско жилище на територията на район Сердика, като неоспорено е влязло в сила. При тази фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че при постановяване на решението (явяващо се второ по ред), с което се отказва включването на Велкова в картотеката, комисията се е произнесла по въпрос вече решен с влязъл в сила акт, тъй като от проведеното оспорване на предходното решение на комисията, се установява, че решението на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО, в частта, с която семейство/домакинство на Велкова е включено в картотеката на нуждаещите се от общинско жилище на територията на район Сердика, като неоспорено, е влязло в сила. Решението на комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО включва в своя фактически състав няколко елемента, като един от тях е решението за включване в картотеката на нуждаещите се, а вторият е определянето на степента на жилищната нужда по групи съгласно чл. 8. Това са два отделни елемента, подлежащи самостоятелно на оспорване. Тъй като Велкова не е била доволна единствено от определената й група, тя е оспорила решението единствено в тази му част. В останалата част, с която е преценено, че тя отговаря на изискванията за включването й в картотеката, решението не е оспорено и съответно същото е влязло в сила. Прието е, че като се е произнесла повторно по този въпрос, Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО е пререшила вече решен в влязъл в сила административен акт въпрос за включването на Велкова и семейството й в картотеката на нуждаещите се от общинско жилище и решавайки го в обратен на първото решение смисъл, без първото решение да е отменено по съответния законов ред и при положение, че то е влязло в сила, Комисията е постановила неправилен административен акт, тъй като тя не е разполагала с правомощия за преразглеждане на въпроса за включване на жалбоподателя в картотеката на нуждаещите се от общинско жилище, тъй като не може да си отмени вече влязлото в сила решение в тази част. Обжалваното решение е правилно. Обосновано е прието от първоинстанционния съд, че при постановяване на решението, с което се отказва включването на Велкова в картотеката, комисията се е произнесла по вече решен с влязъл в сила акт, въпрос. Това е така, тъй като от проведеното оспорване на предходното решение на комисията, се установява, че решението на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО, в частта, с която семейство/домакинство на Велкова е включено в картотеката на нуждаещите се от общинско жилище на територията на район Сердика, като неоспорено, е влязло в сила. Решението на комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО включва в своя фактически състав няколко елемента, като един от тях е решението за включване в картотеката на нуждаещите се, а вторият е определянето на степента на жилищната нужда по групи съгласно чл. 8. Това са два отделни елемента, подлежащи самостоятелно на оспорване. Тъй като Велкова не е била доволна единствено от определената й група, тя е оспорила решението единствено в тази му част. В останалата част, с която е преценено, че тя отговаря на изискванията за включването й в картотеката, решението не е оспорено и съответно същото е влязло в сила. Като се е произнесла повторно по този въпрос, Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО е пререшила вече решен в влязъл в сила административен акт въпрос, което е недопустимо. Следвало е административният орган да изложи мотиви единствено за това защо счита, че Велкова попада в най-ниската пета група, а не отговаря на изискванията за някоя от по-високите групи. За пълнота следва да се посочи, че е неоснователно оплакването на касатора, че А. Велкова непредставяйки нова адресна регистрация не е отговаряла за степен на жилищна нужда за нито една от групите по чл. 8 от НРУУРОЖТСО. Както бе посочено по-горе, административният орган не е следвало да разглежда този въпрос, а единствено да изложи мотиви по въпроса защо А. Велкова попада в най-ниската пета група, а не в някоя от по-високите групи. Отделно от това, доводите в касационната жалба, че А. Велкова не е изпълнила изискването по чл. 6, ал. 1 от Наредбата да подаде декларация са неотносими към настоящия спор, тъй като той касае отказ да се определи жилищна група, а този въпрос вече е решен с влязло в сила решение. Освен това, съгласно чл. 15, ал. 3 от Наредбата, неизпълнението на чл. 11, ал. 1, т. 3, касаещо ежегодното подаване на декларация по чл. 6, ал. 1, се санкционира с изключване от годишния списък на картотекираните, а не чрез изключване от картотеката. В тази връзка, обосновано е прието от съда, че решавайки втори път въпросът за включването на Велкова и семейството й в картотеката на нуждаещите се от общинско жилище и решавайки го в обратен на първото решение смисъл, без първото решение да е отменено по съответния законов ред и при положение, че то е влязло в сила, Комисията е постановила неправилен административен акт, тъй като тя не е разполагала с правомощия за преразглеждане на въпроса за включване на А. Велкова в картотеката на нуждаещите се от общинско жилище, тъй като не може да си отмени вече влязлото в сила решение в тази част. Единственият въпрос, който комисията е имала право да разгледа и реши е определянето на степента на жилищната нужда и посочването на конкретна група, съгласно чл. 8 от НРУУРОЖТСО, но не и да отказва да я включи в картотеката на нуждаещите се. По изложените съображения и при липсата на сочените в касационната жалба отменителни основания, решението като правилно, валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателна претенцията на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Същите са своевременно поискани и доказани по основание и размер с представения договор за правна защита и съдействие. Поради това Столична община следва да бъде осъдена да заплати на А. Велкова сумата от 500 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,