Решение № 9311 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3941/2018 г.
ВАСII отделение09.07.2018 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 84 от 15 януари 2018 г., постановено по адм. дело № 2746/2017 г., по описа на Административен съд - П.. ОСЪЖДА Г. Я. Ж. от с. Р., област П., община М. да заплати на О. М. сумата от 100, 00 лв. (сто лева) разноски за настоящата съдебна инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9311 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3941/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Я. Ж. от с. Р., област П., община М. срещу решение № 84 от 15 януари 2018 г., постановено по адм. дело № 2746/2017 г., по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-09-945 от 14 септември 2017 г. на кмета на О. М. и е осъден да заплати на О. М. сумата в размер на 600, 00 лв. (шестотин лева). В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на сторените от него съдебно-деловодни разноски. Ответникът - кметът на О. М., чрез пълномощника му юрисконсулт Л. П. оспорва касационна жалба като излага съображения за нейната неоснователност. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на Г. Я. Ж. против заповед № РД-09-945 от 14 септември 2017 г. на кмета на О. М., с която на осн. чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "дървен навес, покрит с керемиди, външна чешма с барбекю и тоалетна", находящ се в УПИ I - 186 от кв. 24, по плана на с. Р. (ПИ № 61412.501.186 по КК на с. Р., община М., област П., разположен в северната част на ПИ 61412.501.186 по КК на с. Р. на границата с ПИ 61412.501.185 по КК на с. Р. и улично - регулационната граница), с извършител Г. Я. Ж.. За да отхвърли жалбата на Жулев, първоинстанционният съд е приел, че при издаване на оспорената заповед са спазени административнопроизводствените правила, материалноправните предпоставки за издаването й и е в съответствие с целта на закона. Установил е, че за извършването на установеното в заповедта за премахван строителство не е издавано разрешение за строеж, както и удостоверения за търпимостта им. Изградените постройки представляват допълващо застрояване и могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспореното решение е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Законосъобразно е установено по делото, че жалбоподателят е изградил в УПИ I - 186 от кв. 24, по плана на с. Р. дървен навес, покрит с керемиди, външна чешма с барбекю и тоалетна като за изграждането им не е издадено разрешение за строеж и са разположени на улично - регулационната граница. При тези данни правилно съдът е приел, че извършените строителства представляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, които съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ са незаконни. Строежът има характер на допълващо застрояване, съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗУТ и е шеста категория - чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, разположени на улично - регулационната граница. Допуснато е нарушение на чл. 42, ал. 2 от ЗУТ, с оглед изискванията установени в нормата досежно постройките на допълващо застрояване. Незаконните строежи от четвърта до шеста категория по силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Не са налице и предпоставките за търпимост на строежа по § 127 от ПЗР от ЗИД на ЗУТ. Неоснователни са възраженията на касатора относно това, че Административен съд П. не е изследвал търпимостта на строежите. Представеното и неоспорено пред инстанционния съд два броя удостоверения, издадени от главния архитект на О. М.: № 94-01-950
от 15 юни 2012 г. на (л. 42 от първоинстанционното дело) удостоверяващо търпимостта на "масивна селскостопанска сграда" - представляваща "гараж и складово помещение" със застроена площ от 55, 00 кв. м. и № 94-01-397
от 11 юни 2010 г. за "масивна двуетажна еднофамилна жилищна сграда" със ЗП 81, 00 кв. м., построена в посочения по-горе недвижим имот по одобрени проекти от 13 април 1973 г. и протокол за определяне на строителна линия и ниво № 41 от 09 април 1973 г. В същите не се открива идентитет със спорните обекти - дървен навес, покрит с керемиди, външна чешма с барбекю и тоалетна. На проведените съдебни заседания от административния съд е дадена възможност на касатора да бъде назначена съдебно - техническа експертиза с нарочно поставени въпроси към експерт - специалист в тази област. На следващото заседание по делото съдът е докладвал, че Жулев не е внесъл депозит за назначената съдебно-техническа експертиза. На това заседание е даден ход по същество на спора, а жалбоподателят не е организирал защитата си по делото, така че да съответства на твърденията му за законност и идентичност на постройките, описани в заповедта за премахване. Ето защо, първоинстанционният съд е приел представените от жалбоподателя писмени доказателства и ги е обсъдил в тяхната съвкупност и относимост към спора и е предоставил възможност на лицето да анагажира доказателства във връзка с твърденията си по делото, което не е сторено. Така при съобразяване на данните по делото и правилата за тежестта на доказване, правилно Административен съд - П. е приложил материалния закон, не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и е постановил обоснован съдебен акт. Следователно оспореното от Г. Я. Ж. съдебно решение следва да се остави в сила като правилно и обосновано. При този изход на спора, на ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100, 00 лв. (сто лева), с оглед разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на осн. чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.