Решение № 1824 от 18.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7731/2014 г.

Решение № 1824 от 18.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7731/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм.). Образувано е по касационна жалба на Александър Илиев Александров от гр. Враца, против Решение № 189/25.04.2014 г. по а. д. № 711/2013 г. на Административен съд, Враца (АСВр). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение АСВр е отхвърлил като неоснователна жалбата на Александров против Заповед за задържане № ЗЛ-ВР 1195/7.12.2013 г., рег. № 602/5.12.2013 г. на полицейски орган (ПО) Петко Валентинов Петков от Районно управление "Полиция", Враца (РУП), с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 55, ал. 4 от ЗМВР (отм.), е постановено задържането на касатора за срок от 24 часа. Недоволен от решението, Александров го обжалва. Счита, че то е неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на закона и е необосновано. АСВр не е съобразил, че принудителната административна мярка (ПАМ) е приложена, без да са налице посочените в закона основания за нея. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново, по съществото на спора, с което се уважи първоначалната му жалба и се отмени обжалваната заповед. Претендира за присъждане на направените от него разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът - ПО Петко Валентинов Петков от РУП, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), прие за установено от фактическа страна следното: Административен съд Враца, видно от мотивите на обжалваното решение е приел, че обжалваната заповед е издадена в законно установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Върховният административен съд, настоящият съдебен състав, не възприема така направените фактически и правни изводи на АСВр. Доводът за постановяване на решението при допуснато нарушение на материалния закон е основателен. Съдът се е предоверил на показанията на разпитаните като свидетели служители на РУП - Кирил Георгиев Вълков и Цветомир Валентинов Петров, без да съобрази показанията на разпитаните свидетели Трифонка Найчова Симеонова и Цветан Огнянов Цветков. При това, в мотивите на решението липсват изложени съображения защо се дава вяра на показанията на едната от групите свидетели, а такова кредитиране се отказва на показанията на другата група свидетели. Ако той беше съобразил и правилно оценил и показанията на втората група разпитани лица, приетата за установена фактическа обстановка би била различна от изложената в мотивите на решението. По посочената причина и поради несъответствието на приетото от фактическа страна със събраните по делото доказателства под формата на показания на св. Симеонова и Цветков, решението се явява необосновано. Съществен момент при оценка достоверността на показанията на двете групи разпитаните свидетели е тяхното отношение към случая. От една страна са колегите на съставителя на оспорената заповед за задържане, участвали в самото задържане и от друга - незаинтересовани от изхода на спора лица. Свидетелите Симеонова и Цветков са служители в игралната зала. Твърди се от другата група свидетели, че именно от тази зала е постъпил сигнал за буйстващ посетител. Симеонова и Цветков обаче не свидетелстват за какъвто и да е сигнал от тяхна страна. Дори да се приеме, че такъв сигнал е подаден от друг техен колега, с неизяснена по делото самоличност, практически е невъзможно посетител в игралната зала да буйства и това да остане незабелязано за който и да е от служителите в нея. Нещо повече - видно от показанията на двете лица е, че от страна на жалбоподателя не е имало каквито и да са "незаконни" действия (според Симеонова), вкл. нарушения на обществения ред (според двамата). За такива липсват сведения впрочем и в показанията на разпитаните полицаи Вълков и Петров. Първият от тях говори, че са видели лицето (т. е. задържания Александров), да "затваря с крак вратата на игралната зала" (вж. л. 73). Вторият първоначално говори за "ритане на вратата", но в края на показанията си уточнява, че жалбоподателят "затваря вратата на игралната зала с крак". За други действия, съставляващи нарушение на обществения ред, липсват показания. Нетрезвото състояние на касатора е безспорно установено по делото. Само по себе си обаче, то не е направило впечатление на Симеонова и по-важното: не е основание за прилагане на физическа сила и помощни средства спрямо него от страна на полицейските патрули, принудителното му отвеждане до сградата на РУП и задържането му за 24 часа. По изложените причини ВАС дава вяра на показанията на свидетелите Симеонова и Цветков. Не кредитира показанията на св. Вълков и Петров, поради връзката съществуваща между тях и издателя на оспорената заповед за задържане, както и поведението им в случая - самите те са участвали в задържането чрез употреба на помощни средства и физическа сила и отвеждането на Александров в сградата на РУП. Наличието или отсъствието на действия, нарушаващи обществения ред от страна на Александров, се явява основен фактически момент за правилното изясняване на казуса и преценка законосъобразността на действията на полицейските патрули по издаване заповедта за задържане. Както се каза по-горе, данни за такива действия липсват по делото, поради което липсата им се приема за установена от ВАС. Това от своя страна води до неприложимост на чл. 61, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗМВР (отм.) - при липса на нарушение на обществения ред, полицаите нямат повод и право да извършват проверка на самоличността на касатора. Намесата им е регламентирана само във връзка с опазване на обществения ред, което нарушение не е установено поради по делото. Това от своя страна, освен посочената последица, води и до липса на "служебно задължение" за полицаите да извършат проверка на самоличността му, на изпълнението на което Александров да е попречил. На липсата на задължение за проверка самоличността на нарушител, корелативна е и липсата на задължение от страна на последния да приеме като задължителна отдадена заповед за легитимирането му, на основание чл. 55, ал. 4 ЗМВР (отм.) Като краен резултат, задържането на касатора се явява извършено без фактическо и по тази причина - и на посоченото в заповедта правно основание. По посочената причина оспорената от Александров заповед за задържането му се явява незаконосъобразна и като такава следва да се отмени. Не водят до други изводи и анализа на показанията на разпитаните от АСВр свидетели Вълков и Петров и обясненията, дадени от издателя на акта - ПО Петков, по време на съдебното заседание пред АСВр, проведено на 18.02.2014 г. (л. 50, отзад) и пред ВАС. В същото време, така приетото от ВАС от фактическа страна косвено се потвърждава от показанията на св. Симеонова и Цветков и в частта им по въпроса, че от всички клиенти на игралната зала се изисква документ за самоличност при присъствие в нея; от обясненията на издателя на обжалваната заповед, че при обиска на Александров в РУП е открита личната му карта, който факт впрочем, по неизвестни причини не е описана в иззетите от лицето вещи; от обстоятелството, установено от издателя на заповедта, че други лица по време на разговора между Александров и полицаите не са присъствали наоколо, както и от това, че единственото установено от полицаите "противообществено" действие на Александров е затварянето на входната врата на игралната зала с крак. ВАС съобрази и факта, че за същото "деяние" - отказ да се лигитимира, което разпитаните по делото полицаи твърдят, че е основание за издаване на оспорената заповед за задържане, на Александров са съставени и два Акта за установяване на административно нарушение № 174/13 (л. 46) и № 624/13 (л. 59) и двата от 07.12.2013 г., както и съответните Наказателни постановления (НП) № 174/13 (л. 47) и № 624/13 (л. 60), и двете от 27.12.2013 г. Всички обсъдени по-горе доказателства сочат на достоверност на обясненията по случая, дадени от самия Александров пред АСВр п с. з. по делото, проведено на 18.02.2014 г. Във всички случаи, тежестта на твърдяното нарушение на касатора с нелегитимирането му пред служителите на МВР, дори и да се приеме за установено, не съответства на предприетите спрямо него ПАМ - задържане за 24 часа и понесените наказания глоби по издадените 2 бр. НП против него. При проверка правилността на решението на АСВр, ВАС констатира и друго нарушение на административния орган, неотчетено от съда. Оспорената от Александров заповед е издадена на 7.12.2013 г., а върху същата е поставен номер и от 05.12.2013 г. Очевидно този номер е невъзможно да бъде генериран 2 дни преди издаването на акта. Освен това, по делото са представени общо 3 ксерокопия от заповедта, приложени съответно на л. 26, 40 и 64. Върху трите копия са направени оригинални поправки с химикал, касаещи правното основание за издаването на заповедта - чл. 61, ал. 1, т. 3 ЗМВР, фигурирал върху първоначалния текст е заличен и вместо него е вписан чл. 55, ал. 4 ЗМВР. Такива поправки, без съответното отбелязване, че са извършени от издателя в момента на съставянето на документа, правят същия недействителен в тази му част. Предвид изложеното ВАС счита, че при постановяване на обжалваното решение АСВр е допуснал посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което то се явява неправилно като необосновано и постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Като такова, решението следва да бъде отменено. Предвид цялостното изясняване на казуса от фактическа страна, делото не следва да се връща за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. На основание чл. 222, ал. 1 АПК, то следва да се реши по същество, като се постанови друго решение, с което се отмени като незаконосъобразна обжалваната от касатора заповед за задържането му. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно и допустимо. Доводите, изложени във връзка с приложените по делото доказателства за телесно увреждане на Александров от страна на издателя на акта и разпитаните свидетели - служители на РУП и образувано досъдебно производство от Районна прокуратура Враца, не могат да бъдат разгледани и преценени от настоящия съд поради липса на компетентност за това. По делото е направено искане от касатора за присъждане на направените от него разноски за двете съдебни инстанции. Предвид изложените правни изводи, искането се явява основателно и доказано до размер на 815,00 лева - 15 лв. държавна такса за двете съдебни производства и 800 лв. платен адвокатски хонорар съгласно приложени договори за правна помощ и съдействие. По изложената причина и с оглед целите на процесуалната икономия, следва да бъде осъдено РУП, Враца да заплати на Александров посочената сума. Водим от горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, ВАС