Решение № 14905 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5773/2013 г.

Решение № 14905 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5773/2013 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Стефан Павлов Ацев, против решение № 1426 от 1.03.2013 г. по адм. дело № 8297/2012 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 28-ми състав, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за директни плащания за 2011 г. с изх. № 02-220-6500/1177/20.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, както и е осъден да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 350 лв. В касационната жалба са развити доводи, за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че съдът не е съобразил допуснати нарушения при издаване на акта - не са били спазени изискванията за извършване на административни проверки, не е била дадена възможност на земеделския стопанин да участва в административното производство. Моли, да се отмени обжалваното решение и да му бъдат възстановени наложените от ДФ "Земеделие" санкции по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по плащанията на земеделски стопани за природни ограничения (НР1). Претендират се направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", редовно призован не се явява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С решение № 1426 от 1.03.2013 г. по адм. дело № 8297/2012 г. на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Стефан Павлов Ацев против отказ за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г., обективиран в Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания с изх. № 02-220-6500/1177/20.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", и жалбоподателят е осъден да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 350 лв. За да постанови своя акт, първоинстанционният съд е приел, че отказът е издаден от компетентен орган - изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", като при издаването на оспореното писмо не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Установил е, че по подаденото заявление за подпомагане са извършени административни проверки, въз основа на които са установени площи недопустими за подпомагане по СЕПП и НР1, общо в размер на 7.72 % или 2.74 ха от общо заявената площ от 38.22 ха и по двете мерки. При преценка на допустимостта на площи за подпомагане е констатирал, че с оглед на установеното наддеклариране в рамките на от 3 % до 20 %, административният орган е наложил санкции по СЕПП на основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. и по НР1 на основание чл. 16 от Регламент (ЕО) № 65/2011 г., като е санкционирал площ равна на удвоения размер на наддекларираната площ. Оторизираната сума по СЕПП е редуцирана до 6720.52 лв. от първоначално поисканата сума от 8561.94 лв., а НР1 е оторизирана сума от 7627.62 лв., вместо поисканата сума от 9717.59 лв. Въз основа на допусната и приета СТЕ е установено, че действително недопустими за подпомагане площи са 2.73 ха или 7.70 %, като установената разлика е 0,01 ха или 0,02 % от процесното писмо и не променя съществено крайния резултат относно отказаната за подпомагане сума. С оглед изложеното жалбата е отхвърлена като неоснователна. Постановеното решение е правилно. Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът не е съобразил допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от административния орган, като не са съобразени правилата за извършване на административните проверки и проверките на място. Неоснователно е направеното искане от страна на касатора за извършването на проверка на място, с цел установяване на допустимостта на обработваните от него площи. Съгласно чл. 28 от относимия за случая Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г., административните проверки, посочени в чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009, позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, включително кръстосани проверки на правата на плащане, за да се провери наличието им и допустимостта за помощ, като данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място. От изложеното по-горе следва изводът за незадължителност на проверката на място по подаденото заявление. Горният извод следва и от чл. 30 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията, определящ че общият брой проверки на място, извършвани всяка година, трябва да обхваща поне 5 % от всички земеделски производители, кандидатстващи съответно по схемата за единно плащане, схемата за единно плащане на площ или плащане, свързано с площ, по специфично подпомагане, т. е. Разплащателната агенция не е задължена да извърши проверка на място на всички земеделски производители, кандидатстващи за подпомагане. Тези изводи на административния съд се подкрепят изцяло и от констатациите на вещото лице в изготвената, приета от съда и неоспорена от страните СТЕ. В съответствие с чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, РА намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, а съгласно чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП Разплащателната агенция намалява размера или отказва плащане по схеми за национални доплащания, когато кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по ал. 1. В конкретния случай намалената финансова помощ е основа на на ЗПЗП по посочените разпоредби, въз основа на установената за недопустима площ по СЕПП и по НР1, поради което правилно е приложен материалният закон. Също така с оглед констатирания процент на наддеклариране 7.72 % от адм. орган и 7.70 % от СТЕ, в съответствие с чл. 58 § 1 от Регламент 1122/2009, при процент на наддеклариране между 3 % и 20 % санкционираната площ е равна на удвоения размер на недопустимата площ и разликата между установената и санкционирана площ се явява оторизирана площ, поради което в случая санкционираната площ е 5.48 ха, а оторизираната площ е 35.48 ха и по двете схеми. Констатираната минимална разлика от 0,02% между заявени и допустими площи, установена от административния орган и от СТЕ, не влияе съществено на крайния резултат по приложение на чл. 58