Решение № 7531 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4457/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Напоителни системи ЕАД, ЕИК 831160078, подадена от процесуалния представител юрк. Георгиева, против Решение 6399/24.02.2025 г., постановено по адм. дело 7669/2024 г. по описа на Административен съд София град. Съдебното производство е за втори път пред настоящата инстанция, след като с Решение 8901/17.07.2024 г., постановено по адм. дело 4109/2024 г. по описа на ВАС е отменено Решение 787/05.02.2024 г., постановено по адм. дело 10105/2023 г. по описа на Административен съд София-град и делото е върнато за ново разглеждане при спазване на дадените задължителни указания. В жалбата са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва крайното заключение на съда за законосъобразност на процесния акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) и счита същото за противоречащо на фактите и доказателствата по делото. Твърди, че размерът на дължимата такса за водовземане от повърхностни води за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. е изчислен неправомерно с акта при приложен коригиращ коефициент 1.3, вместо по 0.7 съгласно чл. 12, ал. 3 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (Тарифата). Отправя искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество, с което АУПДВ да бъде отменен. Претендира деловодни разноски за две инстанции, отразени в представения списък на разноските. Ответникът - директор на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, чрез юрк. Христова, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 25.04.2025 г. и писмена молба по хода от 30.05.2025 г. Отправя искане първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред административния съд е бил АУПДВ 58/09.10.2023 г., издаден от директора на БД Източнобеломорски район - гр. Пловдив, с който на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2, чл. 194, ал. 1, т. 1, б. a от ЗВ вр. с чл. 166 ДОПК и чл. 3, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 383/2016 г., на Напоителни системи ЕАД е установено публично държавно вземане за такса за водовземане по Разрешително 01420030/09.06.2021 г. за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. в размер на 5 297,07 лв., ведно с лихва за периода на забава в размер на 421,79 лв. При разглеждането на делото първоинстанционният съд е установил, че на Напоителни системи ЕАД е предоставено право на водовземане от повърхностен воден обект с цел за обществено водоснабдяване за напояване на земеделски култури - 13 472 дка, изградени поливни площи в района на НС Велинград, за язовир Батак, изграден на река Мътница на около 12 км от гр. Батак с годишен лимит до 4,5 млн.м3. На следващо място са установени фактите във връзка с приложените две декларации от жалбоподателя по чл. 194б ЗВ и извършените проверки от експерти на БД Източнобеломорски район, за което са съставени Констативен протокол Пз-055/20.02.2023 г. и Пз-021/26.01.2023 г. Предвид липсата на постъпило плащане за погасяване на задължението е издаден процесният АУПДВ за дължимата такса. По искане на жалбоподателя по делото е назначена допълнителна съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), чието заключение е приобщено към доказателствения материал в с.з. на 12.11.2024 г. Решаващият съд е кредитирал заключението по отношение на данните за общото количество отнет годишен воден обем, отнет обем и използван за напояване и за поддържане на водното ниво. СИЕ не е кредитирана в останалата си част, предвид правния характер на становището. След извършената проверка на валидността на акта, административният съд е достигнал до извод, че АУПДВ е издаден от компетентен орган съгласно от чл. 195б ЗВ и при спазване на изискванията за форма. Констатации за наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила не са направени. По същество съдът е съобразил разпоредбите на чл. 194, ал. 1 и ал. 2 ЗВ, както и приложимата Тарифа за определяне на таксата като е приел, че административният орган е изчислил законосъобразно нейния размер. Като безспорен е отделен фактът, че отнетият годишен обем е 2 716 448 м3. Съгласно изложените мотиви, разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от Тарифата въвежда като критерий за определяне на коефициента съотношението между отнетия обем вода и обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ. Коефициентът е 0.7 или 1.3, в зависимост дали отнетият обем вода е по-малък, равен или по-голям на обема вода, изчислен по нормите за водопотребление. По-високият коефициент за дружеството е деклариран от негова страна и удостоверен с представени писмени доказателства, които не са оспорени или опровергани в хода на делото. В случая декларираните актувани водни маси, доставени на водоползвателите, не съответстват на действително иззетите водни количества, установени от органа, а ангажираните заявки и ежемесечни обосновки до МОСВ не променят направените изводи. Обжалваното решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. Установените факти от първоинстанционния съд и изложените правни мотиви са последователни и основани на доказателствата по делото. Възраженията срещу законосъобразността на АУПДВ и констатациите при извършените проверки не са доказани от страна на жалбоподателя. При повторното разглеждане на делото от административния съд не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и са изпълнени задължителните указания на ВАС от Решение 8901/17.07.2024 г., постановено по адм. дело 4109/2024 г. за преценка по въпроса относно коефициента, с който се умножава размерът на таксата, дължима от Напоителни системи ЕАД за водовземането за напояване за 2022 г. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател за неправилно приложение на чл. 12, ал. 3 от Тарифата. Между страните по делото не е налице спор относно отнетия воден обем за 2022 г., който е 2 716 448 м3, нито във връзка с нормативно определеното водопотребление в случая 164 900 м3. Предметът на конкретния правен спор засяга единствено коефициента, с който се умножава единичният размер на таксата 0.7 по чл. 12, ал. 3, т. 1 или 1.3 по чл. 12, ал. 3, т. 2 от Тарифата, както обосновано е приел съдът (макар и неточно посочено за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г.). Заключението на СИЕ е обсъдено в съответствие с правилото на чл. 202 ГПК във вр. с чл. 144 АПК като за съда не е предвидено задължение да възприеме експертните отговори. Именно поради правния характер на поставения Трети въпрос към експерта, изготвил СИЕ, направеното изчисление би могло да се използва само доколкото с него се цели изчислителна проверка на изходните данни по АУПДВ. Сравнението на двете стойности 164 900 м3 и 2 716 448 м3 безспорно показва, че отнетият обем вода е по-голям от обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, което обосновава извод за законосъобразно определен с АУПДВ размер на дължимата такса при коефициент 1.3, а не 0.7. Надлежно аргументирано е становището на ответника по касация, според което обемът на декларираните от дружеството актувани водни маси, доставени на водоползвателите, по никакъв начин не засяга правоотношенията между БД Източнобеломорски район и Напоителни системи ЕАД. Доводите на касатора в тази насока са лишени от законова опора. По изложените съображения и след извършената служебна проверка по приложението на материалния закон настоящата касационна инстанция счита, че касационната жалба се явява неоснователна, а оспореното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Предвид изхода на спора и своевременното искане на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, Напоителни системи ЕАД следва да бъде осъдено да плати на БД Източнобеломорски район сума в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,