Решение № 12708 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16144/2010 г.

Решение № 12708 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16144/2010 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници", подадена чрез процесуалния представител Д. Енева против решението от 18.10.2010 г. на Софийски градски съд, АО, III "Г" състав, постановено по адм. д. № 5246 по описа за 2006 г. на този съд. С решението е отменено писмо № 26 ММ/26 от 8.11.2006 г. на зам.-директора на Агенция "Митници" и е върната преписката за ново произнасяне. От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Дружеството не представило официален формуляр за обвързваща тарифна информация, плодовото съдържание на продуктите е от 20 - 25 %, а не 20 - 40 %. Неясен е останал критерия за определяне на съдържанието. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът по касационната жалба - "Тимбарк България" ЕООД със седалище и адрес на управление с. Казачево, Ловешка област, с ЕИК: 110558022 я е оспорил с доводи, изложени чрез адв. С. Лозанова-Пъшкова в писмени бележки и поддържани в съдебно заседание. Моли за присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на VIII отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на оспореното решение на релевираните касационни основания и след служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е предявена от надлежна страна и в срок, за това жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. В производството по адм. д. № 5246/06 г. СГС е установил следното: С молба изх. № 695/26.05.2006 г. жалбоподателят (с предишно наименование "Маспекс България" ЕООД) е поискал обвързваща тарифна информация за свои безалкохолни напитки с плодово съдържание. Приложил е документи за ОТИ от Германия, Холандия и Австрия, а така също износни декларации от Полша и Румъния. С процесния административен акт ответникът е изразил волята си, според която в рамките на ЕС няма единно становище за тарифно класиране на групата стоки, различни от плодовите сокове. Съдът е изслушал заключението на вещото лице Л. Йотов по ССЕ, а в с. з. на 13.05.2010 г. "Тимбарк България" ЕООД е представило становище от производителя за начина на производство на продукта, чрез добавяне на вода към концентрирани плодови сокове или към пюрета, захари и добавки. Депозирани са митнически декларации, фактури и сертификати. При така възприетата фактическа обстановка градският съд е формулирал изводи относно следното: За да се прецени дали напитките на жалбоподателя попадат в подпозиция 22 02 10 или в подпозиция 22 02 90 на МТ, решаващо значение има обстоятелството дали те представляват "води", които са минерални, газирани, подсладени и/или ароматизирани или са "други" безалкохолни напитки, извън плодовите сокове. Според съда при високото плодово съдържание (от 20 % до 40 %), не може да се приеме, че в случая става въпрос за подсладени и/или ароматизирани води, подобни на напитки като кока - кола, лимонада, ароматизирани минерални води и други. В тях има предимно есенции и вода. Евентуалното плодово съдържание е минимално. Съдът се е позовал на ОТИ на Австрия, Германия, Холандия и е кредитирал заключението по ССЕ. Оттук е формулирал извода си, че в процесния казус не става въпрос за ароматизиране на вода, а за производство на напитка, близка до плодовите сокове, без напитката да е идентична с тях. В съдебното решение се съдържат мотиви за неприложимост на Наредбата за изискванията към напитките от плодове (обн. ДВ, бр. 94/4.10.2002 г.), издадена на основание Закона за храните. Тя цели осигуряването на хигиена и безопасност на храните, защита на потребителите. Оспореното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Фактическата обстановка е установена по-горе. В определение № 5809/7.06.2007 г. на ВАС, Първо отделение, по адм. д. № 4415/07 г. изрично е отбелязано, че поради обвързващия характер на информацията за жалбоподателя е налице пряк интерес да обжалва акта. В този смисъл е неоснователно оплакването на касатора за непредставянето на официален формуляр в Агенция "Митници". Настоящият касационен състав споделя мотивите на градския съд, изложени във връзка с тарифното класиране и неприложимостта на цитираната по-горе наредба. Вещото лице Йотов е изяснил разликата между двете подпозиции 22 02 10 и 22 02 90 при разпита си в съдебното заседание. Според Йотов класираните в подпозиция 22 02 10 продукти са с основно съдържание на вода, към което могат да бъдат добавени подсладители, захар или да бъдат ароматизирани. В подпозиция 22 02 90 попадат продуктите с основно съдържание на концентрирани сокове, които се разреждат с вода. Вещото лице не посочило като разграничителен критерий процентно съдържание на водата или на другите компоненти, обяснявайки, че крайният извод трябва да се направи въз основа на обсъждане на информацията за технологичния процес на производството. В заседанието, проведено на 13.05.2010 г. пълномощникът на "Тимбарк България" ЕООД е представил становище на производителя на процесните стоки, установяващо технологичния процес на производство. Видно е, че в случая процесът включва добавяне на вода към концентрирани плодови сокове. По отношение на ОТИ вещото лице е направило анализ на информацията за отделните продукти. Неоснователно е оплакването на касатора за приложимост на Наредбата за изискванията към напитките от плодове. С нея са определени изискванията към производителите, търговците и вносителите, като целта е осигуряване на хигиена и безопасност на храните. Решението не е засегнато от основания по чл. 209, т. 3 АПК и трябва да бъде оставено в сила. С оглед на резултата по делото в полза на "Тимбарк България" ЕООД трябва да бъде присъдена сумата в размер на 300 лв., представляваща разноски за касационното производство. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на VIII отделение,