Решение № 17324 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1221/2019 г.

Решение № 17324 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1221/2019 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. К., с адрес в [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение № 7380/06.12.2018 г. по адм. дело № 6546/2018 г. на Административен съд - С.-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 2552/01.06.2018 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП). Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно - издадено в противоречие с материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, навежда и доводи за необоснованост, иска отмяната му, отмяна на заповедта и присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - изпълнителният директор на НАП, чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като поставено от компетентен съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати с него. Съдът е изяснил спора от фактическа страна, като е събрал относимите и необходими доказателства, като въз основа на същите е извел законосъобразни изводи. Същите са аргументирани подробно, при което доводът за необоснованост на решението е неоснователен. При извършената проверка не се установи допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно съдът е приел, че процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, в предвидената писмена форма, като съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение - чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - съкращаване на длъжността. В заповедта са посочени дължимите обезщетения и придобития от служителя ранг, поради което оспореният административен акт отговаря на изискуемата форма. Оспореният административен акт е мотивиран с фактическите основания за издаването му - служебното правоотношение на касатора е прекратено, след като изпълнителният директор на Националната агенция за приходите (НАП) с надлежна заповед е утвърдил ново длъжностно щатно разписание на ТД на НАП - С. и заеманата от касатора длъжност е съкратена ведно с целия отдел "Оперативни проверки" в дирекция "Контрол". Утвърждаването на щатното длъжностно разписание предхожда датата на прекратяване на служебното правоотношение на служителя. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че с оспорената пред него заповед е прекратено служебното правоотношение на Кръстев на длъжност " инспектор по приходите" в сектор "Оперативни проверки", отдел "Оперативни проверки", дирекция "Контрол", ТД на НАП С. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) поради съкращаване на длъжността. АССГ е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административно - процесуалните правила по издаването ?, в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Правилно е извел извод за спазване на приложимото материално право и наличие на хипотеза на реално съкращаване на длъжността - а именно след закриване на отдел "Оперативни проверки" длъжността на жалбоподателя е престанала да съществува като позиция в новото длъжностно разписание от 01.05.2018 г. За да е налице посоченото в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение правно основание, следва да е налице намаляване, премахване, заличаване на определени бройки длъжности от щатното разписание на съответната администрация. Съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗДСл органът по назначаването утвърждава длъжностното разписание. Със заповед № 3 ЦУ-560/23.04.2018 г., изпълнителният директор на НАП по реда на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл и чл. 10, ал. 1, т. 8 от ЗНАП е осъществил правомощията си да определи числеността на централното управление и териториалните дирекции в рамките на общата численост на Агенцията, като е утвърдил ново длъжностно разписание на Териториална дирекция на НАП С.. При сравняване на числеността в дирекция "Контрол", ТД на НАП С., към 10.04.2018 г. тя е 622 щатни бройки, а от 01.05.2018 г. намалява с 119 и възлиза на 503 щатни бройки. В тези 119 щатни бройки се включват 114 щатни бройки от длъжността "началник на отдел", "началник на сектор", "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите" в отдел "Оперативни проверки", дирекция "Контрол". Видно от рекапитулациите на ТД на НАП С., следващи длъжностните разписания от 10.04.2018 г. и от 01.05.2018 г., щатните бройки в специализираната администрация стават от 1797 на 1731, тоест намаляват с 66 бройки, а 53 щатни бройки са разпределени в други звена на администрацията, изпълняващи различни функции от тази на отдел "Оперативни проверки". Неоснователни са наведените в касационната жалба твърдения за идентичност между длъжността, която заема жалбоподателя в закрития отдел "Оперативни проверки" към дирекция "Контрол", ТД на НАП и длъжността "инспектор по приходите" в отдел "Оперативни дейности" - С., главна дирекция "Фискален контрол", ЦУ на НАП. При сравнение между утвърдените функционални характеристики на дирекция "Контрол" в Териториалните дирекции на НАП и на Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП се установява, че са налице съществени разлики между двете длъжности, както това се потвърждава и от приетото по делото заключение на съдебно - счетоводна експертиза. Съгласно същата, дейностите, които извършват инспекторите по приходите в двете дирекции са ясно посочени във функционалните характеристики. От същите се откриват разлики по отношение на подчинеността, структурата и целите поставени пред двете дирекции. Обосновани са констатациите за различия между сравнените от първоинстанционния съд длъжности и длъжността на касатора относно функциите и задълженията по длъжностните характеристики. Съкращаването на длъжността е реално по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. - длъжността на касатора е престанала да съществува като позиция по длъжностното разписание и като система от изисквания за заемането ?, функции и задължения, какъвто правилен извод е формирал и АССГ. Не е нарушена и целта на закона - липсват вакантни незаети бройки от същата длъжност като съкратената след 01.05.2018 г., нито пък от доказателствата по делото могат да се направят изводи за нарушаване принципа на стабилитет на държавната служба. С оглед на така установеното, обоснован и съответен на закона е изводът в обжалваното решение, че е налице реално съкращение на заеманата от Кръстев длъжност. Обстоятелството, че общата численост на персонала в НАП е запазен не обосновава извод, че длъжността, заемана от Кръстев не е реално съкратена, доколкото в рамките на тази численост е извършена реорганизация на агенцията с извършените организационни и структурни промени. Предвид изложеното и с оглед задължението по чл. 8 от Закона за съдебната власт, настоящият съдебен състав на ВАС, присъединявайки се към практиката на същия съд по адм. дела № 15478/2018 г.; 2769/2019 г.; 3378/2019 г. приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, касационният жалбоподател следва да се осъди да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100, 00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение