Решение № 15439 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1633/2013 г.

Решение № 15439 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1633/2013 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба, подадена от "Карина Агро" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, чрез представляващия дружеството управител Делян Диков, против мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните да издаде заповед за определяне на масиви за ползване на земеделски земи за землищата на с. Бъзън, Писанец и Семерджиево, обл. Русе за стопанската 2012 г. - 2013 г., на основание чл. 37в, ал. 12 вр. ал. 4 от ЗСПЗЗ, по искане на дружеството от 15.10.2012 г. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на мълчаливия отказ, като се твърди, че заповеди за определяне на масиви за ползване на земеделски земи за землищата на с. Бъзън, Писанец и Семерджиево, обл. Русе за стопанската 2012 г. -2013 г. са издадени от директора на Областна дирекция "Земеделие" - Русе, и това са заповеди № 08-582, № 08-583 и № 08-563, всички-от 01.10.2012 г., но те са непълни, предвид липсващата в тях информация за сключените споразумения и за разпределението на масивите за ползване. Тази непълнота създава пречки за "въвода за ползване" в масивите за стопанската 2012 г. - 2013 г. и обуславя основателност на жалбата срещу мълчаливия отказ на министъра на земеделието и храните да издаде заповед за определяне на масиви за ползване на земеделски земи за землищата на посочените три села. Оспорващото дружество твърди, че в срока по чл. 37в ал. 13 от ЗСПЗЗ компетентният орган, до който е адресирал искането си, не се е произнесъл, поради което е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 АПК. Иска отмяна на незаконосъобразния мълчалив отказ и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания за произнасяне. Претендира разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС и в писмена защита оспорващото дружество, чрез процесуалния си представител адв. Манолова поддържа жалбата . Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Панайотова и в писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Върховната административна прокуратура не е заявила участие в производството . Съдебното производство е прекратено с определение № 4932 от 09.04.2013 г. по адм. д. № 1633/2013 г., на основание чл. 159, т. 1 от АПК. С определение № 7532 от 04.06.2013 г. по адм. д. № 6448/2013 г. петчленен състав на ВАС е отменил прекратителното определение с мотиви, че жалбата е допустима и делото е върнато за произнасяне по същество, съобразно дадените указания. Петчленният съдебен състав развил съображения, че след като са издадени заповеди за разпределение на масивите от директора на Областна дирекция "Земеделие", гр. Русе досежно землищата на посочените три села, въпросът дали липсва отрицателната предпоставка такива да бъдат издадени от министъра на земеделието и храните на основание чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ е въпрос по същество на правния спор, повдигнат пред първоинстанционния съд, а не на допустимостта на подадената жалба. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а с оглед указанията на 5-членния състав на ВАС и срещу подлежащ на оспорване акт, поради което следва да се приеме за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От фактическа страна, с оглед доказателствата, приложени в административната преписка, се установява по несъмнен начин, че директорът на Областна дирекция "Земеделие" - Русе, е издал заповеди за определяне на масиви за ползване на земеделски земи за землищата на с. Бъзън, Писанец и Семерджиево, обл. Русе за стопанската 2012 г. - 2013 г., съответно с номера № 08-582,№ 08-583 и, № 08-563, всички- от 01.10.2012 г., както и че тези заповеди са обжалвани от "Карина Агро" ООД, със седалище гр. Русе пред Административен съд Русе, предвид твърдяната липса на информация в тях за сключените споразумения и за разпределението на масивите за ползване. С молба от 15.10.2012 г. оспорващото дружество е поискало от министъра на земеделието и храните да издаде заповед за определяне на масиви за ползване на земеделски земи за землищата на с. Бъзън, Писанец и Семерджиево, обл. Русе за стопанската 2012 г. - 2013 г., на основание чл. 37в, ал. 12 вр. ал. 4 от ЗСПЗЗ, по която молба няма произнасяне в законния едномесечен срок. Съдът намира доводите на оспорващото дружество за неоснователни, предвид следното: В разпоредбата на чл. 37в от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) законодателно е уреден въпросът със създаването и разпределението на масивите за ползване на земеделски земи между собствениците и/или ползвателите, като е направено разграничение в начина на процедиране в зависимост от това, дали е или не е постигнато споразумение. В настоящия случай такова е постигнато за землищата и на трите села - предмет на искането на дружеството от 15.10.2012 г., с което е инициирано административното производство. Съгласно чл. 37в, ал. 12 от ЗСПЗЗ, когато в определения в ал. 1 и ал. 4 срок директорът на областната дирекция "Земеделие" не издаде заповедта, всяко заинтересовано лице може да поиска издаването й от министъра на земеделието и храните, а според ал. 13 - министърът на земеделието и храните или оправомощено от него лице издава заповедите по ал. 1 или ал. 4 в едномесечен срок от поискването им по реда на ал. 12 от ЗСПЗЗ. В конкретния случай, както бе посочено по-горе, заповеди за разпределение на масивите от директора на Областна дирекция "Земеделие", гр. Русе досежно землищата на посочените три села са издадени, следователно липсва законовата предпоставка такива да бъдат издадени от министъра на земеделието и храните на основание чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ, поради което мълчаливият отказ е законосъобразен. Освен това, по аргумент от разпоредбата на чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, в относимата редакция (ДВ, бр. 25 от 2012 г.) търсената в настоящото производство защита срещу "непосочената информация за сключените споразумения" касае друг, подготвящ издаването на крайния акт на директора на Областна дирекция "Земеделие" документ, а именно доклада на комисията, а не самата заповед. Този извод се налага от текста на посочената по-горе разпоредба, съгласно която комисията по чл. 37в ал. 1 от посочената разпоредба изготвя доклад до директора на областната дирекция "Земеделие", който съдържа сключеното споразумение, разпределението на масивите за ползване, данни за земите по ал. 3, т. 2, /т. е. площта на земеделските земи, за които няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им по чл. 37б/, за техните собственици и дължимото рентно плащане, въз основа на който директорът на областна дирекция "Земеделие" издава заповед за разпределение на масивите в землището в срок до 1 октомври на съответната година. Налага се и третият извод, че ако се твърди непълнота на трите заповеди за разпределение на масивите на директора на Областна дирекция "Земеделие", гр. Русе, "предвид липсващите данни, респективно липсващата информация за сключеното споразумение и за разпределянето на масивите за ползване, съобразно предписанието на чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ", то по аргумент от чл. 62 АПК, редът за допълване на индивидуалния административен акт е друг, съответно искането не касае предмета на настоящия спор. Известно е, че мълчалив отказ съобразно чл. 58 АПК възниква тогава, когато компетентният да се произнесе с административен акт орган не стори това в предвидения срок. При мълчаливия отказ липсва волеизявление, но то е приравнено на такова по силата на законовата фикция, с оглед гаранция за правото на защита на гражданите и организациите срещу мудността на администрацията. Съгласно т. 5 ППВС № 4/1976 г. при обжалването на мълчалив отказ съдът е длъжен да се произнесе по законосъобразността му, като изхожда от съществото на искането и от предполагаемите съображения, които биха могли да мотивират отхвърлянето му. Предвид горните съображения и конкретното съдържание на искането, представляващо по същността си такова за допълване на издадените от директора на областната дирекция "Земеделие" заповеди и нямащо характер на искане за издаване на административен акт, и обстоятелството, че не е налице задължение на административния орган да издаде административен акт по такова искане, следва извод за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ. По тези съображения непроизнасянето на министъра на земеделието и храните в настоящата хипотеза не може да се приеме за незаконосъобразен индивидуален административен акт. Както бе посочено по-горе, в случая не е налице хипотезата на чл. чл. 37в, ал. 12 от ЗСПЗЗ, на която се позовава жалбоподателят в подаденото искане до министъра на земеделието и храните за издаване на заповед за определяне на масиви за ползване на земеделски земи за трите землища в обл. Русе за стопанската 2012 г. - 2013 г., и в жалбата до съда. Противно на твърдяното, не е налице хипотезата на тази правна норма, тъй като в определения в ал. 1 и ал. 4 срок директорът на областната дирекция "Земеделие" е издал заповеди за определяне на масиви за ползване на земеделски земи за трите землища в обл. Русе за посочената по-горе стопанска година, поради което разпоредбата на чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ е неприложима в случая, респ. няма основание да отменен оспорения мълчалив отказ. Освен това разпоредбата на чл. 170, ал. 2 АПК, уреждаща тежестта на доказване в административния процес посочва, че когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. С оглед изложеното по-горе, твърденията за незаконосъобразност на мълчаливия отказ са неоснователни. Не се установиха твърдяните пороци на обжалвания мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните, т. е. не са налице отменителните основания на чл. 146 АПК, поради което подадената жалба е неоснователна и недоказана. Посоченото в писмената защита на оспорващия решение № 13712 от 01.11.2012 г. по адм. д. № 9903/2012 г. на 5 чл. с-в на ВАС касае хипотеза, коренно различна от настоящата, а именно липса на издадена по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ от областната дирекция "Земеделие" заповед . По тези съображения подадената жалба против мълчаливия отказ на министъра на земеделието и храните следва да бъде отхвърлена . С оглед изхода на спора и чл. 143, ал. 4 АПК искането на процесуалния представител на оспорващия за разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение